С него се познавахме от деца по разбираеми причини. Не бяхме близки или приятели, той беше с четири години по-голям от мен, но когато прописахме в средношколския печат, първо той, после аз, се четяхме един друг и се уважавахме. Били сме заедно в компания неведнъж, но той отрано се отдаде на обществена дейност и кръговете му бяха малко по-други. По-късно бяхме в една група писатели, ръководена от Евстати Бурнаски, които отбиваха военния си запас, като ходеха на срещи с офицери и войници, и сме пътували из страната. Беше духовит, приятен за общуване и сме се смели много. После се случи трагичното. Не съм сигурен, но май бе станало на ул. „Московска“, където живееха баща му Асен и майка му Росица, а в съседство – актьорът Константин Кисимов. Тогава написах това стихотворение, което навремето публикувах.
Иван Голев
НА ЕДИН КОЛЕГА
На Росен
Вчера неочаквано си скочил от балкона.
Неочаквано за мен, разбира се, не за смутената икона
в която днес се е превърнала осиротялата ти сянка.
Свършиха ли се за тебе буквите в житейската читанка?
Планината, по която се катереше, оказа се без връх.
Запасен с излишен въздух, сам прекъсна своя дъх.
Знае ли шофьорът на такси човекът зад гърба му
защо мълчи и накъде се взира погледът му тъмен?
Ние всички сме деца на светла ера,
ала защо така напираме към пламъчето на фенера?
И макар че никога едно и също петелът два пъти не кукурига,
защо еднакви думи дращим в Голямата Човешка Книга?
Уви, перата се оказват ненадеждни за криле.
И вместо да те отнесат към слънцето, се блъсваш в лед.
Но той е твърде мътен да отрази последната усмивка!
Дори Великият Кръчмар не знае смъртта горчива ли е или пивка.
Но виж, от всеки стрелнал се надолу излита малка тайна,
която вятърът понася към Страна Незнайна!
Там всички отговори налице са, тъй както липсват тук.
На нашите уши е дадено да чуят само плътен звук.
И краткото комюнике на зейналата тишина,
че свършила е не с примирие поредната война.
За бащите ни в писателските среди вървеше една смешка. От София за Москва заминала културна делегация в състав Асен Босев, Владимир Голев и Георги Парцалев. Посрещнал ги Демян Бедни.
Та покрай това, че и двамата пишехме, пък и имахме пишещи бащи, а по-малките ни братя – моят Ясен, а неговият Краси – бяха художници, намирах някаква прилика помежду ни. В един период Краси дори живееше в един блок с бабата на сина ми Яне. Дотук с фактологията.
Тая нощ сънувах сън, в който Росен присъстваше задочно. На някакъв софийски тротоар се бях спрял с две млади дами, едната от които беше и негова приятелка. Нещо приказвахме, докато в един миг не мина още една млада жена, която ни връчи стиска папки и изрезки от вестници, в които Росен фигурираше. Подаде ги с неясна цел на някого от нас и отмина.
После, продължавайки темата, съчиних къде в съня си, къде в полусънно състояние ето това нескопосно стихче:
Кучета яли ви Голеви, Босеви!
Важни сте вие, скъпи моми!
Нека по дансинга нивга не носи ви
сенките никоя песен сами!
Поразсънен, записах стихчето на листче и си обещах да споделя този неясен, странен сън днес, което и правя. Преди да си легна, отворих прозореца. Пълната луна се беше облещила насреща ми, но не беше синя, както я наричаха тия дни в новините. Нито пък някъде около нея се виждаше Росен.
Така мина тая нощ.
Прекрасно, г-н Голев, но вие сте голям!
-
-
Отговор
Ех, Ванка. Спомени, сънища, луна… Живеем живота, други – не.
-
-
Отговор
Ох,много хубсво пишете г-н Голев!Напомняте ми хубави спомени.
-
-
Отговор
Честен и добър човек беше. Жалко загина много рано, но приятелите не му поддадоха ръка…
-
-
Отговор
Много красиво и тъжно пишеш. Все ме разплакваш…(може би е от възрастта)
-
-
Отговор
Иване, имам стихотворение по повод на смъртта му и оттам се присещам, че май ставаше дума за Банкя, като че ли в Банкя е станало.
-
-
Отговор
Светла памет за Росен Босев! Готин беше!
-
-
Отговор
Светла му памет! ПОКЛОН!
-
-
Отговор
Познавах задочно Росен Босев от негова първа братовчедка. Жалко за нелепата му кончина. Чела съм и негови неща и сме ги дискутирали с Боряна. Светло да му е, а на теб благодаря, Иване, че го отбелязваш!
-
-
Отговор
Не, на улица Московска. Но това ли е най-важното? С Росен се познавахме от деца. Дори моята майка и Асен Босев бяха от едно и също родно място, аз пък завърших руска гимназия, в която и той учеше в по-горен клас. Спомням си един негов разказ, в който главен персонаж беше шофьор, та този шофьор на връх Нова година разкарваше пътници с думите “ Всеки си има свой начин да прекара новогодишната нощ, аз избрах този“. Росен беше директор и на издателство Народна младеж, в което много от днешните писатели са издали първите си книги, или са работили като редактори. Росен беше твърде чувствителен, това се засилваше от слабостта му към алкохола, навярно затова не можа да понесе един личен емоционален срив в живота си. Нека да е светла паметта му! Той беше талантлив белетрист.
-
-
Отговор
-
Редактирано
Да е светлина по пътя му!
-
-
Отговор
Какви демони обладават нашите най-ярки млади поети,че посягат на живота си?!Неможаха да се примирят с действителността ли,не можаха да приемат лъжите ,пренебрежението,несподелена любов?!Яворов,Пеньо Пенев,Росен Босев,Петя Дубарова…..лек да е пътя им в отвъдното и стиховете им да се чуват на небесната сцена.
-
-
Отговор
Росен загина на „Московска“. М
-
-
Отговор
Скоро Николай Зидаров, който живееше на метри от блока Босеви, ми разказа, как е минал мигове след злощастието и вената на ръката на Росен още бавно пулсирала. Светла му памет!
-
-
Отговор
Хубаво е да си спомняме за приятелите. Вие сте го направил по неповторим начин…Да му е светло сред звездите!
-
-
Отговор
Светла му памет на Росен Босев!Да почива в мир! Жалко за нелепата му кончина!
-
-
Отговор
