Свенливите истини за българското Възраждане

29.5.2019

Възраждането ни не е случаен процес. То е следствие от замисъла на множество лица и личности, обединени от националната ни идея, от българското. Резултати от дейността им днес са видими, но не са видими връзките им с авторитетите по онова време в Руската и Османската империя, в Западноевропейските държави. Тези невидими контакти ни изглеждат невъзможни, но въпреки това са доказани факти. Българските възрожденски апостоли не са действали сами. Те са вградени в пъзела на европейските освободителни движения, в основата на които е мощната „невидима“ организация – масонството.

Едно е сигурно – Възраждането и Освобождението ни нямаше да се случат без изключителната роля на Софроний Врачански, Петър Берон, Васил Априлов, Георги Раковски, Васил Левски, Драган Цанков – всички те са отделни брънки от световната братска верига на свободата. Възраждането ни нямаше да бъде същото и без помощта на масони от ранга на Осман Пазвантоглу, ген. Кутузов, ген. Инзов, Решит паша, Адам Чарториски, Митхат паша, Марко Антонио Канини, Джузепе Мацини, Джузепе Гарибалди. В една или друга степен те също са помогнали на своите български масонски братя, отдавайки братската си помощ.

Написано на базата на безспорни доказателства, новото историческо изследване на журналиста Румен Василев „Невидимата искра на Възраждането. Продължението на „Свобода или смърт“ „съблича“ до голо свенливите по традиция учебникарски истини и заблуди, вдига невидимата историческа завесата на родния ни Ренесанс. В предаването участват още арх. Ивелин Любенов и доц. д-р Спас Ташев от Института за изследване на населението и човека към БАН.

Р.Л: Защо 30 години след демокрацията сме толкова свенливи при произнасянето на понятието „ масон”? В нашето общество масонското движение не е забранено, но все още, въпреки че чрез масоните при нас идва Просвещението, имаме един свенлив изказ?

С.Ташев: Има такъв рефлекс от миналото. Някога Католическата църква е осъждала масонството. През 1940 година, когато се приема закона за защита на нацията, масонството е било осъдено. Наричаме този закон антиеврейски и расистки, но това е невярно разбиране, защото чрез този закон са преследвани не само евреите, забраняват се редица международни организации като ПЕН клуб и Ротари клуб и Великата ложа на България. Това законодателно отношение няма как да не е дало отражение в съзнанието на българите. Комунистическата партия след 1944 година също забранява масонството. В една от речите се Георги Димитров нарича масоните „национални предатели”. Това възприемане на два противоположни режима няма как да не дадат отражение и  върху т.н. демократичен преход. Въпреки, че отричаме недъзите на миналото, ние сме негово огледално отражение и възпроизвеждаме голяма част от тези недостатъци в нашето съвремие.

Р.Л: Само инерция ли е това или съвсем съзнателна неофициална политика?

С.Т: До голяма степен инерция и страх от възпроизвеждане на авторитети. Като казвам, че има преследване на масонството преди 9 септември, трябва да знаем, че правителството, което приема закона и шестте министри са били членове на Великата ложа на България. Това е била превантивна мярка, защото си дават сметка, че във всички територии, където Германия установява нацистки контрол, и евреите и масоните биват преследвани. С цел да се избегне директния германски натиск, защото е било ясно, че през 1941 година е нямало как Германия да не стъпи на българска земя, с цел да реши военните проблеми, които Италия е имала с Гърция. Затова българските държавници превантивно предприемат тези действия и това донася успехи. Евреите в България не са били така преследвани, както в другите части на Европа, масоните също. Фактът, че в Германия възниква понятието юдомасонство говори доколко двете понятия са взаимносвързани. В българското Възраждане има силно забележим масонски код, който има своето влияние не само върху културата, но и Националното освободителното движение възприема дори част от структурата на масонската организация. На тази база започва взаимодействието между българските революционери и революционерите от Централна и Западна Европа, като най-силно е влиянието през Италия.

Р.Л: Г-н Василев, в Руската империя също са били забранявани масоните, още от времето на декабристите, които самите са масони или деца на масони. Прогресивен бунт от историческа гледна точка – настояват за промени, просвещение, демократизация. Бунтът им е смазан, едни са обесени, други пратени на заточение. Техният съидейник Пушкин остава незасегнат. Кога биват забранени масоните в Руската империя?

Р.В: Това става по времето на Александър Първи, за който има основания да се смята, че е бил посветен. След това походите на Наполеон променят Европа. Руската армия тогава е била пълна с германци, французи и шведи, наемници, които са правели своите кариери. Младите руснаци, които прегръщат новите идеи и влизат в Масонските ложи на Западна Европа и после основават такива в Русия, са виждали разликите между деспотичния режим в родината си и цивилизацията в Западна Европа, и са искали да променят своята страна. Царският трон е застрашен и масонството е забранено. В началото на 20 години на 19 век Полша, която е завладявана и от руснаци , и от германци, един майор – офицер създава т.н „народно масонство”. Това беше моето лично откритие в първата част на книгата ми „Свобода или смърт” – как самото масонство променя своите цели, защото денят го иска. Ако за масонството най-важното е свободния човек, въпросът при нас е: – Може ли един несвободен човек да бъде масон? И кога? Историческите условия са такива, че той не може да бъде свободен. Затова трябва да се търси начин да се промени обществения строй.

Р.Л: Г-н Любенов, откъде у Вас този интерес към Възраждането и неговите съзидатели?

И.Л: В момента съм се концентрирал върху възрожденския ни период и когато изследвам темата, неминуемо се появяват нишки, които свързват нашите възрожденски дейци с масонството. Познаваме автопортретите на Захари Зограф с пергел и прав ъгъл, портрета на неговия брат Димитър Зограф от племенника му Станислав Доспевски. Дюлгерите са парекселанс оперативни масони – Андрея Дамянов има личен герб, който е напълно масонски, изписан в храма във Велес. Която и нишка да дръпна стигам до масонството.

Р.Л: Въпросът е да има желание да се дръпне нишката. Г-н Василев, кои са най-известните турски представители на ложите, които помагат не само за реформирането на Отоманската империя, но и за българското освобождение?

Р.В: Трябва да се прави разлика между оперативното масонство и чисто умозрителното, което днес познаваме. Тристепенното масонство – ученик, калфа, майстор, е възникнало в древен Египет при строителството на пирамидите. През 15-16 век хора, извън строителния занаят, започват да навлизат в ложите. От 1717 година започва новата история на масоните, която ние познаваме. Синан е архитект – християнин, построил е емблематични джамии и сгради. Изключително важна роля за промените в Османската империя, която е пред разпадане,  има Решид паша, който е френски възпитаник, приел масонството в Париж. Връща се в Турция и с риск за живота си прокарва реформата, т.н. Гюлхански хатишериф. Следващата стъпка – Хатихамаюна, е дело на неговите ученици. Решид паша има пряко отношение към българската история и е свързан с Г.С.Раковски.

Р.Л: Сега да поговорим за участието на българските масони в спасяването на българските евреи.

С.Т: Работейки за своето собствено спасение, и бидейки приравнени към една категория с евреите, масоните работят и за спасението на българските евреи. Много неща не се знаят, след 9 септември са фалшифицирани много документи по въпроса. Надявям се да излязят нови факти, които да разкрият цялата антибългарска политика, водена  от България след 1944 година, в това число и сегашните проблеми, които имаме като държава във връзка със спасяването на българските евреи. Това прозвуча за първи път в ефир и се надявам скоро да стане известно. Има държавници, които знаят за тези неща, и се надявам те, от най-високо място да кажат тези факти, а не да бъде правено от отделни граждани.

Относно връзката между мюсюлмани и масонство има много примери. В ложите на територията на Османската империя, в които български възрожденци стават членове, има и мюсюлмани и точно там става това взаимодействие, създават се близки връзки, и ако има актове на спасяване на българи от турски административни функционери по време на Руско – Турската война, това е благодарение на тези контакти. Най-големият пример за мюсюлманин масон е Ататюрк, който е  от български произход, защото майка му е раждана в Голо Бърдо, район населен предимно с българи мюсюлмани в Албания. След преврата през 1934 година в България пристига от Ататюрк писмо. То е изпратено до правителството на Кимон Георгиев и съдържа въпроса: – Защо преследвате нашия брат Иван Михайлов? Самата формулировка „нашия брат” показва, че Мустафа Кемал е масон, Кимон Георгиев е масон, Иван Михайлов също. Ако не е било това общуване между масоните и в българската, и в световната история щеше да има много по-жестоки кланета.

Р.Л: От книгата  „Невидимата искра на Възраждането“ става безпределно ясно, че благодарение на масонските ложи се преодолява примитивния национализъм, който по-късно избуява и е причина за доста войни. Още нещо, което ме сепна, но ще направим отделно предаване за Раковски, защото темата е бездънна, гърците спасяват съвсем съзнателно, на равнище консули, нашият гениален разбойник, но и национален герой. Разтварят се невероятни завеси пред нашата публика. Да попитам архитекта – Вие знаехте ли тези подробности, например за Софроний Врачански? Това, което сме учили за него в училище едва ли се е променило. Ние знаем толкова малко и пестеливо за него, а се оказва, че със своята дейност, която Р.Василев е изследвал подробно, за връзките му с Осман Пазвантоглу, който също не е много известен в нашата история, и той му дава възможност в последните години да пише, да се храни, всички условия – това е много любопитно, защото се разтварят плътни завеси пред нашата публика.

И.Л: Тези подробности не ги знаех. Доколкото съм ровил за родовете, котленските родове не са случайни. За мен е много интересна темата за остатъците от българската средновековна аристокрация. Софроний отива във Видин при Пазвант Оглу, за който се допуска, че е от Шишмановия род. Котленските и копривщенски родове се смята, че са спахийски родове, които след това събират и данъците. Те са „мултимилионерите“ на българското Възраждане. Фактът, че смятат Софроний не за представител на Врачанска епархия, а за Епископ български, и той, като едва ли не бъдещ глава на българската църква, праща пратеници до руския император, показва, че авторитетът му се гради на нещо тайнствено – или на произход, или на членство в организация.

Р.Л: Споменахте за двама пратеници – Иван Замбин и Атанас Нейкович, които отиват в Русия през 1804 година са изпратени от Масонската ложа, в която Софроний заема доста висока длъжност, и тъй като в Русия никой не ги познава и те нямат политически опит, не могат да стигнат до императорския двор. Замбин стои 4 години там  и там умира.

Р.В: Правя догадки за този кръг в Букурещ, където се събират хора, които са живели във Враца, и после Софроний Врачански напуска Видин. Връзката е направена и нашите пратеници са приети от един от най-влиятелните масони тогава граф Куракин.

Р.Л: Брилянтният княз – както са го наричали.

Р.В: Софроний Врачански отива 1794 година във Враца и нещо в него се променя. Той стои малко там, постоянно обикаля Северна България, преследван е. Описал съм влиянието на първата етерия „Ригас”, която е промасонска, има огнища в България и те са живи до Левски.

Р.Л: Нека кажем, че изпращането на Замбин и Нейковичв в Русия е с прошение към високопоставените руски масони да обърнат внимание и да направят нещо за България.

Р.В: Тогава България я няма на политическата карта.

Слушател: Бил ли е Захари Стоянов масон?

Р.Л: Да, за този български възрожденец има доказателства, нали така, господа?

Р.В: Несъмнено, но масонството е  много сложен въпрос, нещата трябва да се периодизират. З.Стоянов влиза в Масонската ложа след Освобождението на България. Българското Възраждане може да се формулира като „диво масонство” – термин, който е приет в Западна Европа за нерегулярните ложи, които излизат от коловоза и по-късно се прибират отново в него.

Р.Л: Какво имате предвид?

Р.В: В първата част на книгата описвам как масонството, тръгвайки от Англия минава Ла Манша и се разпространява в Западна Европа, след това в колониите и Северна Америка, то се променя в зависимост от политическите и икономически условия. В един момент то се революционизира – във Франция. Великата френска революция е една голяма загадка и този тътен отеква в цяла Европа и САЩ.

Р.Л: Много добре си разказал как нарушават масонските принципи, разделят се на две – едните влизат в политиката, смятат, че няма никаква еволюция, трябва да се започне революция. Националната свобода става притегателна сила за всички будни умове и хора с богати възможности. Няма български революционер, особено сред тези, които са и просветители, които да не са богаташи. Това са търговци, заможни, а зад тези, като Софроний, които нямат пари, стои Организацията и Осман Пазвантоглу, който е една невероятно интересна личност. През 1806 става зверско клане. Убит е видинския владика Калиник, грък по народност, и няколко богати българи. Защо? Защото той се усъмнил, че шпионират за Русия зад гърба му. Самият Осман няколко пъти отбива нападенията на редовната турска войска, разбива я с 40 000 войска. Доказвате, че той е от Шишмановия род, наследник на Срацимир, от българските мюсюлмани е. Държи се по еднакъв начин с всички българи и им дава права, каквито няма в цялата империя. Неговата блиблиотека е една от най-богатите в българските земи – 2290 тома ръкописи, представени в 2211 описания, 73 тома старопечатни книги, 2000 тома съчинения на арабски и прочие. Всичко това е било достъпно за Софроний и той изпълнявал хиляди негови поръчки по отношение бъдещото освобождение на България и за интелектуалното издигане на нашия, много прост тогава, а за съжаление и сега, мой  любим български народ. Какво още да кажем за Осман Пазвантоглу?

Р.В: Ние някак си се страхуваме да научим истината. Обичаме да живеем със старите си представи , и когато нещо се случи и се хвърли камък в блатото, подхождаме с недоверие, и не искаме да научим. Когато проучвах се оказа, че нямаше да имаме Възраждане, Русия нямаше да знае за нас, ако не беше Осман Пазвантоглу. Софроний Врачански е извикан при него, 3 години му е осигурено всичко, за да работи и създава книжнина. Но по закона на истинското масонство, Софроний не споделя нищо за това. Както Антон Йованович е непознат, както Петър Берон е забраняван да бъде сниман и да му се прави реклама, или онези истински хора, които имат огромно значение за съдбата на българския дух, през 19 век са спазвали закона на мълчанието. Осман Пазвантоглу е бил известен от Лондон до Москва и Париж, Наполеон е знаел за него, имало е делегация, изпратен е българин, който е казал какви са ни стремежите. Във Видин е имало френски, руски и всякакви шпиони, които са слухтели какво се случва. Ние не обичаме да си задаваме въпроси за финансирането. Левски обикаля, създава Комитети, но кой го финансира? Ние тези въпроси не си ги задаваме.

Р.Л: Както и Софроний, който обикаля нерекъснато и прескача често в Румъния, а това не става без документ.

Р.В: Осман Пазвантоглу го определят ка то отцепник и кърджалия, но нещата са по-сериозни. По френски донесения неговата цел е независима България. Той е финансиран, като гърбът ме е осигурен от неговите братовчеди Шишманови, които живеели със съзнанието, че са продължители на царския род. Средновековието е много сложно, защото документалната основа се къса, няма я. По-късно Шишманови се преместват в Свищов, известна е ролята на свищовлии за Ренесанса..

И.Л: От същият род по майчина линия са проф.Иван Шишманов и Алеко Константинов, до последния Димитър Шишманов, който е ликвидиран от Народния съд на 1.2.1945 година.

Р.Л: По законите на масонската тайнственост Софроний Врачански дори не споменава името Осман Пазвантоглу, пълно мълчание. Това е Ваше откритие. Един цитат от книгата  ви: „Из Масонския устав: „Трите възвишени принципа на масонството са: братска любов. Всеки истински масон трябва да проявява толерантност и уважение къв мненията на другите, да се отнася доброжелателно и с разбиране към себеподобните. Спомоществование: Масоните се приучват да проявяват благотворителност и разбиране за нуждите не само на своите братя, но и за обществото като цяло, чрез лично участие и дарение. Истина: Масоните се стремят към истината, изискваща прилагането на високи морални норми, с оглед постигането им в земния им път. Свободните зидари вярват, че тези принципи са начин за постигане на по-висок стандарт на живот.”

Нищо страшно, нищо лошо – един свят от масони, това означава джентълмени, хора, които не са егоисти. Такива са били и нашите възрожденци. Вълната от Франция, за която споменахте, на Просвещението, идва и разбират, че без наука, училища, внос на учители, какъвто е искал да прави брат Василий Априлов. Вие казвате, че неговата история е неприемлива и ще смути глашатаите на слепия национализъм. Кое е страшното, което трябва да научим като патриоти, националисти и тези, които понякога сме само глашатаи, слепи при това? Ние не знаем нищо за него, освен за Априловската гимназия.

Р.В: Когато приемат В.Априлов в гимназията в Брашов, която има много важно  в българската история, той се пише сърбин. Като студент Берон се записва като тракиец, не като българин. По тази причина допускам, че тези хора остават в сянка и други обират славата. По време на обучението си в  немската гимназия в Брашов един негов учител по история и география – Йосиф Мариенбург, почитател на България, му отваря очите. Априлов учи медицина във Виена, но после се премества в Одеса. Занимавал се е с производство на водка. Просперира. 25 годищен влиза в управата на Одеса. В скоби да кажем, че Одеса е столицата на масонството. Априлов е един от създателите на „Филики етерия” – организацията, която през 1827-28 година извоюва независимостта на Гърция, към която са приобщени много българи и имат голям принос.

Р.Л: Какво означава името на тази организация?

Р.В: Братско общество.

Р.Л: И точно те издигат лозунга „Свобода или смърт”. Взимаме го от тях.

Р.В: В първата етерия членуват и Софроний и Антон Йованович, във втората Берон, Йованович, Северински, Ненович. Това продължение е свързано и с Раковски. Влиянието на тази организация е фундаментално за българската история. Да се върнем къв В.Априлов, който като натрупва достатъчно пари от бизнеса си. Подозират го руските служби като един от кукловодите на Браилските бунтове. За да просъществува Графската  гимназия я прави с подкрепата на граф Боронцов, една от най-влиятелните масонски фамилии, и на Рашид паша. Султанът дори посещава Габрово, за да види училището и прави дарение.

Р.Л: От 70 ученици 50 са българи, 20 чужденци.

Р.В: По масонски принцип всички деца трябва да бъдат приети, и родителите, колкото искат, толкова да плащат.

И.Л: Да спомена нещо, което ми направи силно впечатлиние. Отначало се борят за едно мулти –културно общество, мулти-национално общество, а после тази идея се изражда и се стига до национализъм и гръцките изстъпления – „мегали идеята”. В началото борбите са съвместни, на всички християни са.

Р.Л: Всички балкански народи са замисляли общо въстание.

И.Л: Има проекти за Балканска федерация или за дуалистични държави.

Р.Л: По това време със сърби и гърци нямаме никакви проблеми. Да отидем сега в „сърцето” на джамията.

С.Т: Цел на Осман Пазвантоглу е да покаже на дело идеологията, която проповядва. Ако погледнем видинската джамия ще видим, че тя съществено се различава от познатите ни джамии. На минарето има сърце. Тълкуванието на местните хора е, че то символизира любовта между хората, без значение каква вяра изповядват. До тази джамия се намира библиотеката и това показва връзката между братската любов и просвещението. Българите имаме голям принос в просветата. Самата дума е българска, ние имаме и думата образование. В старобългарския език има думата „прообразование”, която означава предговор. Правейки връзка между светлината и божественото, а светлината е и един от символите на масонството, Кирил и Методий създават думата „ просвета”, тоест – към светлината, път към светлината. И може би, това е нишката, която ръководи тези реформи през 1800 – та година и стигаме до националните революции, продукт на Възраждането,  и създаването на националните държави на Балканите. Но това е вече и философия. Ако говорим за някакъв преход от оперативно масонство, строителство, към умозримо масонство, първите хора, които стигат до тази идея са Кирил  и Методий, създавайки едно движение къв светлината, разбирайки, че това е пътят на човечеството.

Р.Л: В двора на тази джамия във Видин на Осман Пазвантоглу имало и кръст?

Р.В: Това е „кръстатата казарма”, самата казарма е построена във вид на кръст.

Р.Л: Нека хвърлим бърз поглед върху читалищата, които започват отпреди Френската революция, когато недоволните хора се събират, правят кръжоци и заседания. Ние знаем, че читалищата са наше изобретение, но дали е точно така?

Р.В: Читалищата не са наше изобретение. Тази форма съществува в Западна Европа и е известна като Народни университети, особено във Франция и Германия. При османците също има читалище. За мен беше важно да разбера защо има масонски символ в читалищните печати. Множеството печати изобразяват братски стиснати ръце.

Р.Л: Наименованията на повечето читалища са „Братска любов”, „Светлина”, „Искра”, „Виделина” ..

Р.В: Въпросът е кои са тези хора, които ги правят? Първият „заподозрян” беше Раковски, и след това, това е мое откритие, Драган Цанков.

Р.Л: Ние знаем само, че е руски шпионин, а се оказа фигура, която не трябва да се подценява.

Р.В: Интересна е нашата история. Книгата ми започва с посещението на двама българи в Руската империя, изпратени от Софроний Врачански и кръга на Седемте знатни, както е известен в българската историография, и завършва с друго посещение, десетилетия по-късно,  на Марко Балабанов и Драган Цанков.

Р.Л: Кажете, с две думи, за уставите на българските масонски ложи и читалищните правилници…

Р.В: Когато сравнявах уставите на масонските ложи и първите читалища у нас, те в основите си съвпадат.

Р.Л:  За съжаление, предаването е пред своя край, уважаеми слушатели! Нека си пожелаем повече любов във всичко, повече братство и добрина!