Излезе сборник с „Целебни песни“

Съставителката Лидия Линдрова за стиховете и песните
в книгата си „Целебни песни“

„Красивите си мисли да засадим и всичко, що поникне да благословим“. С тази идея започнах да оформям в песни всичко това, което бих искала да поканя в живота си. Понякога е трудно да се измъкнеш от собствените си мрачни мисли или да излезеш от тона на недоволстващи събеседници и патологични критикари. Първо, разбира се, трябва да сме будни и навреме да усещаме накъде насочваме съзнанието си, и после – да свикнем бързо да превключваме и да не пропиляваме енергия, дарявайки с много внимание това, което не харесваме или на което не вярваме. Но това не става със „Стоп и млък!“, а със заместване, с трансформиране на мислите и чувствата.

Ето за такова преобразуване на състоянието служат песните, наречени Целебни. С тях успокояваме и препрограмираме бъбривия ум, напомняме си да сме смирени, благодарни, разумни, обичащи, свободни. От силата на думите и от хармонията на музиката душата се храни, расте, укрепва, припомня си вечни истини и провижда, как точно да ги приложи за решаване на днешните си задачи. Изведнъж просветва пред вътрешния взор и знанието се превръща в Мъдрост.

От такива песни имаме неистова нужда, когато се губим в спорове и недоразумения, когато се тревожим и не виждаме изход, когато сме разделени и самотни. Точно тогава имаме нужда да чуем някоя вълшебна песен, която ни връща към същността ни, имаме нужда да изпеем с приятели нещо, което ни връща в цялото, в чувството за общност и принадлежност към нещо по-голямо, движещо се в правилната посока. И това е то – изцелението. На своята и на колективната душа. Затова – пейте, приятели! И нека бъде пред нас цел висока, която си заслужава усилията. Пейте, приятели!

ПРЕДГОВОР

Най-красивата музика се създава от скръбта.
Скръбта повишава температурата на човешката душа.
Прави я по-чувствителна и фина, по-отзивчива.

Това са мисли от Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), които са ми помагали да минавам през трудните и понякога смазващи житейски обстоятелства, приемайки ги като изпитания за уякчаване на човешкия дух, а не като наказание или несправедливост, макар и често да изглежда
точно така.
Наблюдавах също, как определени възгледи и идеи проникват в мен и лекуват по-лесно живота ми, щом успея да ги подредя в стихове и започна да си ги пея. Понякога първо идваха думите, а друг път най-напред „чувах“
мелодия, която се развиваше и оформяше заедно с текста. Затова нямам претенции за еднолично авторство. Моля се само да съм била достатъчно чист проводник за слизането на идеи и духовни послания, облечени в музикална форма, които да служат на хората като мантри, да променят света ни към по-добро. При мен самата в различни моменти
най-неочаквано вътрешно прозвучава някоя песен, която ми сочи отговора на въпрос или обобщава случващото се, като ми дава напътствие и сила.
В основата на всички текстове е залегнала философията на Учителя, а понякога формули и молитви, дадени от него, са вплетени дословно в песните. Що се отнася до музиката, освен авторските, има и някои мелодии, които извираха от познати мотиви или са вариации върху любими песни като: „Я кажи ми, облаче ле бяло“, „Назад, назад, моме
Калино“, „Сбогом, Мария“ на Емил Димитров или френската песен „Vois sur ton chemin” от филма „Хористите“.

Учителя е окуражавал последователите си да творят. В беседите си често е давал за задача да се напише мелодия по определено изречение или мисъл. Друг път е заръчвал да напишат текст по дадена от него музика.
Казвал е също, че трябва да се коригират някои текстове на български народни песни, в които има твърде много трагизъм. И наистина, ние трябва да си даваме сметка какви сили се задействат, когато столетия наред хиляди хора с много чувство пеят едни прекрасни мелодии, но за съжаление придружени с клетви като например: „пусто
опустяло“ или „тюх, да се не види“. Съзнателно се въздържам от по-груби цитати, които изобилстват дори в любовните ни народни песни. 
Така ярките словесни картини на трагични събития от жестоки времена продължават, без да искаме, да въздействат както на индивидуалната, така и на колективната ни душа и съдба. Ето защо част от лечението, бих казала дори от спасението ни като отделни хора и като народ, е
да оживотворяваме и да укрепваме образа на доброто, на красивото и въобще на това, което желаем и към което се стремим.
Това е смисълът и зарядът на следващите песни, които нарекох целебни – като цел и като цял. Като оцелял и като изцелен. Дано и рисунките ми да подсилят така въздействието на песните, та от книжицата да струят
радост и жажда за по-добър живот в хармония и мир.
Но… всичко това би останало само между двете корици, ако ти, любезни читателю, не поемеш и не запееш поне един куплет, ако не се изпълниш с нова надежда и с Вяра, и с Любов към Извора на всичко, към Великия Творец,
към нашия общ Баща.

Лидия Линдрова

Лидия Линдрова е родена през 1960 год. в София. Завършила Гимназия с преподаване на немски език и Философски факултет на СУ “Св. Климент Охридски” с три специалности – психология, немски език и история.
В Годишник на Софийски Университет през 1987 г. е публикувана дипломната й работа на тема “Българинът и морето – социално-психологически аспекти” с научен ръководител проф. Николай Генчев.
От 1991 год. се насочва към психологическо консултиране и психотерапия.
От 1992 год. се обучава в метода Позитивна фамилна психотерапия (на проф. Н. Песешкян, Визбаден – Германия) като същевременно организира семинари, училище за родители и обществени дискусии по актуални проблеми на възпитанието: секти, зависимости и др., водени съвместно с доц. д-р Арно Ремерс, основател на Центъра по Позитивна фамилна психотерапия в България.
След двугодишен клиничен опит в Детско-Юношеска Психиатрична Клиника към Медицинска Академия (Александровска болница) от 1995 год. работи по изследване на общественото мнение към различни агенции като GfK–Bulgaria, MBMD, NOEMA, НЦИОМ и др.
От 2000 год. е училищен психолог във 2 СОУ „Акад. Емилиян Станев“, а после и в Националната гимназия по приложни изкуства “Св. Лука” като същевременно е външен преподавател в магистратура „Детско-юношеска психология“ на СУ “Св. Климент Охридски”.
От 2016 до 2022 год. работи като психолог в рехабилитационни клиники в Германия (Zauberwaldklinik за майки с деца, и MediClin Schlüsselbadklinik – и двете в Шварцвалд).

…

Лидия Линдрова е психолог, прилагащ холистичен подход към проблемите на тялото, чувствата, мислите и взаимоотношенията, ориентиран към подпомагане духовното израстване на личността, хармонизацията в личен и групов план и постигането на по-високо ниво на удовлетвореност от живота.
В работата си често използва приказки и притчи от различни култури, за да подпомогне потърсилия помощта й да види своята ситуация от нова гледна точка и да преоткрие собствения си потенциал за израстване.
Друг акцент в психотерапевтичната й работа е включването на художественото въздействие на собствени авторски произведения – стихове, песни и картини, които са и в основата на нейната книга „Целебни песни“, издание на „Фрийстайл пъблишинг“.
Главни насоки на психотерапевтичната работа на Линдрова: Консултиране и терапия на деца и възрастни с психосоматични оплаквания като астма, алергии, депресивни състояния, разстройства на съня и др.
Консултиране при възрастови кризи и проблеми на развитието
Помощ за подрастващи със специфични обучителни нужди (дислексии, дисграфии, дискалкулии)
Психологическа подкрепа при проблеми с общуването в семейството, училището и обществото
Подпомагане на адаптацията при смяна на културната и езикова среда
Специално внимание в нейната практика е справянето с травмата, предизвикана от преждевременното отделяне на детето от родител/ите при: изоставяне и деца, отглеждани в извънсемейна среда, деца на самотни родители отсъстващи родители (напр. студенти или работещи в чужбина), отделяне на детето при престой в болница (кувьоз, тежко боледуване, операции), осиновяване, загуба поради смърт на близки
Сред основните й практики като психотерапевт е консултиране на осиновители и кандидат-осиновители, както и на приемни родители

…

Интересен факт е, че Лидия Линдрова е редактор на една забележителна книга за Ванга – „На колене пред Ванга“, чийто автор е поетът от Петрич Петър Баков.

…

Целебни песни помагат да трансформираме негативни чувства и състояния, да се издигнем над проблеми и тревоги и да видим живота в нова перспектива. Те са помощно средство за преработка на конфликти и за справяне с тъга, депресия и безнадеждност, но най-вече служат за хармонизиране, окуражаване и укрепване на Вярата. Като се пеят и в трудни, и в радостни моменти, те са проводници на нови сили и живот, на Мъдрост и Светлина. 

Лидия Линдрова има сайт https://lidialindrova.eu