Румен Николов: Нима Бог не ни наказва днес за злото и липсата на морал?

Румене, романът ти „Бродница“ е доста необичаен и различен от съвременния книго-поток, както казва един твой колега –„направо стряскащ“. Защо?

Може би защото всяко послание за нормални и морални човешки отношения днес е стряскащо. Романът ми ни връща с цял век назад и и не се родее модерната вълна на насилие, егоизъм и стрес.

Да, но подобен подход не е ли прекалено архаичен за днешните читатели, още повече, че словото в него е, да речем, доста своеобразно?

Езикът, на който романът е написан  не е вехт. Аз го наричам литературен диалект. В него има архаизми и диалектни думи, както и несъществуващи такива, но в потока на речта няма нужда от съвременен превод. В тази сплав с леко разместения словоред, с който говорят  героите се получава тяхната автентична характеристика. Всичко е емоцинално и разбираемо без бутафория, просто е естествено, бих казал – цветно.

Как стигна до идеята за този роман?

Първо искам да кажа, че всичко написано е плод на моето въображение, на наблюдения в приказната Родопа планина. Разбира се доста съм се поровил из етнографията, езическите и християнските обичаи, легенди и предания около мистиката на Еньовден за да звучи правдоподобно, достоверно, да се усеща като истинско. Докато четеш все едно присъстваш навсякъде.

 Какво означава заглавието, Бродница?

Бродници са наричали хората, които се приближават до днешните екстрасенси, но не съвсем. Те са владеели земните енергии, силата на природата, знаели са как да използват билките и растенията, били са лечители и знахари. В затънтените краища е нямало доктори. Ползата и доброто за хората са били закон за тях.

Две думи и за сюжета, за мнозина от читатели книгата се чете на един дъх…

Действието се развива в забравено от Бога село, в неустановено с точност историческо време, в дните около лятното слънцестоене и празника Еньовден. В този празник има смесени  християнски и езически традиции. Много мистика витае около него. Например обичая Еньова буля, е бил езическо жертвоприношение пред Слънцето. Във времето се е променил в игра. Една такава игра обаче става  съдбовна за главната героиня Ения. По стечение на обстоятелствата тя попада още от дете при старата бродница Еньовица. Хилавото сираче израства като божествено красива жена, която като видиш тръпки те побиват. Когато старата си отива от този свят, Ения наследява занаята й. Независимо, че тя е обречена да прави само добро, в селото се надига мрачна вълна срещу нея. Защо ли, защото е хубава, благородна, различна, с чиста душа готва да помогне на всеки.  Младата бродница ден след ден се опитва да преодолява човешкото скудоумие, но… Нека не разказвам целия сюжет.

От една страна назад във времето, а от друга съвременна проблематика, как да го разбираме?

Един от основните проблеми – неприемането на различния, талантливия човек от посредствената сива маса нима го няма и днес? Дали и в наше време всички приемат човещината и доброто като чиста монета? Егоизма и завистта забравени понятия ли са? Озверяването и деформациите в хората преследвайки интересите си, няма ли ги?

В книгата си предсказал и появатата на днешната пандемия…

В романа, който е писан преди девет години, след като цялото зло е изсипано върху младата бродница Ения, в селото пламва епидемия, а тя се втурва да го спасява от нея. Не се ли развихри  в днешния свят тежката Ковид пандемия? Нима Бог не ни наказва днес именно за злото и сбъркания морал?

А как се постига балансът и цветът на диалога, характеристиката на героите, за да не звучат бутафорно…

За мен беше голямо забавление да се пъхам под кожата на различните персонажи, да си представям как биха постъпили в определни обстоятелства, какво биха изрекли за да стоят като достоверни, своеобразни но и пъстри характери. Освен това да издържа непрекъснато линията им на поведение до финала. Надявам се да съм го постигнал.

В крайна сметка имаш ли обяснение каква потребност те отвя към странните мистични времена?

За себе си нямам обяснение как наистина постепенно в рамките на доста години тази история ме отвя нататък. Погледнато отстрани мисля, че това е бягството ми от войстващия съвременен мрак и простотия. Не че някога не е имало подобни неща, но все си мисля, че са били някак в по-чисти измерения. Надявам се и на читателите книгата да им осигури малко бягство в измеренията на доброто морала и светлите емоции. Всъщност някои вече изразиха вълненията си от преживяването наречено „Бродница“ и твърдят, че виждат картините като на филм. Да това е самата истина. Първоначално текстът беше сценарий за игрален филм, но така и не получи шанс от кинаджийските комисии за реализация. Затова реших да го превърна в роман, желанието ми беше това слово да остане, да го има. Много съм пристрастен към думите на режисьора Георги Стоянов –„Ако това произведение се заснеме като филм, той ще бъде бяла лястовица в европейското кино“.

И последен въпрос – откъде може да се купи тази книга?
Все още може да се намери в софийската книжарница „Нисим“.

Въпросите зададе Александър  Михайлов