Румен Бояджиев-син

Ако някога квантовите физици открият кривата на времето и бихме могли да се върнем в миналото, бих направил само няколко неща… Бих отишъл в Томаскирхе и тайно бих слушал Бах. Без дори да го заговарям, защото не знам какво да кажа на такъв човек.

Бих последвал Бетховен в мрачните му разходки из дъждовния парк. Бих му предложил таблет със месинджър, за да можем да поговорим, но той, като типичен Стрелец ще ме отблъсне в глухата си самота, а аз за довиждане бих му подарил бутилка оригинален бърбън. Знам, че ще оцени.

Бих почукал на вратата на вилата на Чайковски, за да го попитам за шеста симфония. Въпросът ми би бил само защо след последното пицикато на контрабаса, умиращото сърце, не ни остави нищо повече…

Бих отишъл в Париж при Онегер за да го попитам “Как? Как се създават последните 50 такта от Литургична Симфония? Как е възможно да се измисли музика като тази, откъде идва това божествено нещо и какво прави с душите ни, описвайки страданието от една от наистина жестоките войни на човечеството. Как се измислят тези акорди в приглушените цигулки, сподавен плач, но все пак с една усмихната пиколофлейта в далечината?”

Бих стоял зад гърба на Равел докато работи. За да мога да разкажа на всички какво съм видял.

Бих почерпил Брукнер една бира в центъра на селото, където е живял и бих му разказал как всички го изпълняваме сега, за разлика от тогава.

Бих се поразходил из Лондон със Фреди, за да ми покаже любимите си клубове, бих поговорил с Джон ( без Йоко )за музиката и картините на нашето въображение.

Бих поръчал такси на Стравински за да го слушам, докато пътуваме за летището към Ню Йорк и билети за футболен мач на Шостакович. Той ще се усмихне, а това е най-малкото, което бих направил за него.

После ще отида на Удсток и ще гледам Джими с триото, за да вкуся свободата. Бих попитал Принс, Джордж Майкъл и Джако защо така бързо…?

Може би след тази разходка бих бил наистина човекът, който искам…

Може да бъде изображение с 7 души и усмихнати хора

Румен Бояджиев-син е роден на 19 юни 1979 г. в София.  Продължава пътя на своя баща – легендарния музикант от ФСБ, Румен Бояджиев. Той е един от най-талантливите млади композитори, за които класическата музика е кауза, кредо и смисъл на живота. Завършва Музикалното училище „Любомир Пипков“ при Марина Миндова, със специалност „Ударни инструменти“ и Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ със същата специалност –  при проф. Добри Палиев и проф.Татяна Кърпарова. Ученик по пиано на Стефан Траянов, Явор Димитров, проф. Иван Ефтимов, по композиция и оркестрация на проф. Александър Райчев. Изучава „Дирижиране“ при Иван Маринов и Деян Павлов.

Автор на  музика за документални, анимационни и игрални филми, балетна музика, Концерт за фагот и оркестър, Концерт за валдхорна и пиано, детската оперета „Малката Кибритопродавачка, Концерт за брасоктет, Ламенто за флюгелхорн и оркестър, Меса Реквием за голям симфоничен оркестър и хор, произведения за ударни инструменти, Романс за любовен обой и пиано и  други.

Правил е оркестрации и аранжименти за симфоничен оркестър за концертите „Владимир Ампов-Графа – 20 години на сцена“ (2008), „ФСБ – Симфони“ (2011), „БГ рок-Симфони“ – по случай 80 години БНР (2014) и др.

През 2015-2018 реализира премиери на няколко авторски творби в областта на класическата и камерната музика.
През 2010 получава награда за филмов композитор на годината от Националната филмова академия, носител на многобройни международни отличия като инструменталист и композитор.

Барабанист в оркестъра на Националния музикален театър „Стефан Македонски“, ФСБ, Мишо Шишков бенд и др. музикални проекти.