На снимка – Атанас на 28, времето,
когато превеждат „Студеният Дом„
когато превеждат „Студеният Дом„
ххх
Васил Славов
Ще доживеем времето! Ще доживеем времето и ще представим събраните стихове на Атанас. Ще прогоним литературните критици и мънканията им, и ненужността им. Ще обявим края и краха на мърлявите литературни самоизцвилвания! Любо ще каже дума. За срещите, за загубеното, за сините очи ми каза, за онзи обрулен сняг, който ги събра, за смеха им. Въпреки всичко! Въпреки всичкото! Така ги видях… Някъде в NY. Братята по оръжие, по дух… по съкровение. Достатъчно високи, за да не кажат дума за себе си. Достатъчно достойни, за да вдигнат смеха си… отвъд небето.
ххх
д-р Любомир Канов
… “Насо Славов! Величествен приятел, страхотен писател, любим, докато бяхме и все сме все още живи. Ех, защо не мога днес да седна с него и да преминем отново заедно през небосвода на всичко за което можехме да си говорим някога?
…И аз бях там тогава като студент по медицина и приятел на братовчедките на Буков, бяхме няколко медици един телевизионен оператор, пиехме всред пролетта и цвърченето на птиците вино, Насо Славов разказваше сарказми и ни просвещаваше за Сливен и за това как българките са правили красота и шевици с разноцветната вълна от овците. Букчето създаде дом с една от младите лекарки, дъщеря-невероятна писателка. Ние се запиляхме по света и аз срещнах Насо след много години в малката му къщичка край Вашингтон на път от Тексас към Ню Йорк. Един от студентите умря от рак преди да завърши, друг полудя на края на следването си, една пищна докторка красавица загина в Лондон блъсната от камион, братовчедката замина за Южна Африка, а дъщерята на другата братовчедка замина за Америка, за щата Колорадо. Иначе селото се казва и до днес Герман. А вилата и двора отдавна не са семейна собственост” …
Атанас Славов
ххх
Хубава си като малък роял
Искам да съм проповедник
висок
с колосана яка
с бели пръсти…
Да сложа черната си шапка върху теб
и да се разровя
из черните клавиши
абаносови
Да няма никой
И когато слизам от подиума
под него да блестят
лачените ми обувки
и когато слагам уморените си крака в тях
ти да вибрираш беззвучно зад гърба ми
изпразнена от всичките си жици
с бяла клавиатура
с бели клавиши
с бял корем
бели крака
бяла утроба
Празна!
Краката на момичетата са дълги 3 и 20
и всичките са девствени
но вий не ги целувайте с върха на устните си
по виолетовите им задушия
защото ги е гъдел и ще прихнат
не ги целувайте по прасковения прах
на горните им устни
по шиите
ще кихнат
и ще ви оплюят със презервативи.
те се разглобяват ( така са опаковани )
отхапете им гръкляна да им изтече
синята кръв
отхапете им върха на пъпките
да им изтекат жертвените цици
сгънете им краката като телескопи
да им паднат ниско задниците
да им набъбнат бутувете
и да ви стоплят!
само не целувайте прасковения цвят
на виолетовите им задушия
ще прихнат
и ще ви оплюят с презервативи
защото всичките са девствени
неопитни са
и се смеят
Вися над тебе като топъл облак
лицето ти е остров от птичи поглед
издухана назад от шумен примитивен вятър
кожата ти барабани тайната за това колко е гладка
косата ти чезне на вълни в храсталака на пружините
катерици изскачат от утробата ти да ме гризат
сенките изписани под очите ти
скандират келтски рунически ритъм
невидими гривни тракат около китките ти
и ме насочват всеки път щом
горящата ти зеленина изпълзи от хладното ирландско море
и топъл облак засенчи небесата ти
Из „Порнографска Поема“
14.
След малко няма да сме тук
Пак ще сменяме заведението
Пак ще изпием по една голяма
ще пуснем една малка
ще се присториме един след друг
че се обаждаме по телефона
но ти не идвай
не ни търси
След малко няма да сме тук.
След малко няма да сме никъде
След малко ще сме много надалеч
и пак ще сменяме едно след друго заведенията
ще си поръчаме по една малка
ще пуснем по една голяма
и дълго ще висим
в антрето
до телефона
пред бавния клозет
Всичко ще бъде много дълго
Всичко ще бъде много бавно
и някъде по дългата и бавна улица
ще закъснеем
за последния ти млечен бар
и ето че ще дойде ред
нацяло да смениме заведението
Идваме малко късно Господи
но ние сме най-кротките
най-тихите
Пусни да поемем по най-дългата ти звездна улица
и толкоз
Пусни ни да се гмурнем в млякото на твоя звезден път
Стига ни
15.
Може би е рано
Може би е много рано
Аз винаги съм се боял от тебе
че ще дойдеш рано
Сега дойде
Какво от туй
Не можеш нищо да ми вземеш
аз съм приготвен
омит
намазан с благовонно масло
покрит със бял чаршаф
и тлението пръска мирис на тамян и восък
около главата ми
Ела седни до мен и ме помилвай
с безплътните си пръсти
Виждаш ли
Мене ме няма
Просни отгоре ми
неосезамия си чаршаф
Видя ли.
Мен ме няма.
16.
… а вилата отново ще се буди
като голям часовник от Бавария
върху стената на света
и от зелените капаци ще изскачат
със крясъци на сойки млади хора
влюбени и пияници и всякакви
и скулптори и курви и какви ли не
И малкия Фелини от Волуяк
ще се чуди
как от голямата цигарена кутия
на терасата
излиза домакина с липсващия зъб
ще се обърне за подкрепа към градината
но всеки люляк ще запърха с гроздове
новородени кученца
и голия професор ще подгони най-голямото
сред нарове и кипариси
Тогава той ще си отиде при Фелини
да го плаши
със щампата на босите си дънки
Ние оставаме
в черни костюми
заровени в огромните купи сено
срещу новозагорскитре еврейски гробища
раирани и нереални
пияни и безкрайни
като тракийско погребение
а вилата ще се разсипва
като пясъчен часовник
над германските каменливи наноси
над костите на германските кръстоносци
над костите на германските мандаджии
над костите на кучки и професори
С. Герман – 1968
А.С.
