Минава – заминава…, изд. Фондация за българска литература, водещ редактор Румен Баросов, редактор Севдалин Генов, художник на корицата Любомир Михайлов, рисунки Наталия Генова
Чуканьето на саатот не е сякогаш означуване на времето. За животот и времето што отминува саатот жали и вика „Ах!“
Надпис от часовниковата кула в Прилеп
НА МИНАВАНЕ
„Господи, благодаря ти, че си създал
свят голям и много различен!“
Збигнев Херберт, „Молитва на пътешественика“
И тъй като съм сигурна, че животът е пътешествие —
не винаги по избор, не винаги и по угода,
а аз се възползвах от моето, то е към края си,
искам да ти благодаря, Господи,
подари ми време предълго —
ту плитко под глезена, ту дълбоко до над ума ми.
Предостави ми гледки и очи да ги видя — тези сини,
зелени,
тревожно тъмни морета, из които обичах да плувам,
затиснато с товара на идваща буря небе
и другото — синьо, с бели облаци — дъх на Някой над мене.
Крака яки ми даде — държат ме изправена. Ходя
не между стени — край брезите пред моята къща,
и онези смърчове-катедрали из Рила, пред които
все тъй ми се иска да коленича.
Благодаря още, че спести ми
жестокия срам на измяната —
безгрешните в нея невинните вкарваха,
победа им трябваше и над душите.
Твърде незначителна бях,
за да поискат да ме присвоят,
а зная ли, Господи, как бих постъпила?
И все пак от време на време
с грехове ме ласкаеше —
да не почна да гледам отгоре
към тези, на които приличам — като мен
болни от простодушие и многознайство,
от самота и многолюдие,
от малодушие и гняв,
рядко — от милост.
А аз се ползвам от твоята, Господи,
благодаря ти — създал си свят
„голям и много различен“
да мина през него!
ЗАЛИСИИ
Вътре в себе си —
разполагам се удобно,
нещо си нашепвам,
мина времето да викам.
Доста е уютно,
даже занимателно —
грозните картини свалям,
възвишените
въздигам в стенописи —
украсявам
църквата на пъстрите заблуди.
ГЛАС
1.
Бял дъх върху стъкло
на топлото отвътре.
Изтрива го набързо
хладното отвън.
2.
Шепот.
Дочува се, когато
хоровите гласове
замлъкнат.
3.
Как от листа
дърво да сътвориш?
С участие на Бога,
ако те споходи?
КРИЕНИЦА
Брой до десет и почвай!
Ще откриеш един зад вратата,
друг под леглото
и в чаршафите някой може да има.
Но най-много внимавай за този,
който стъпил в твойте обувки,
твойте дрехи навлича,
твойте мисли разхвърля,
твойте думи разнася
и твърди, че си ти!
МОЯТА ДУША
Среса се,
наплиска очи,
изми си зъбите,
след тях — чиниите,
напръска се с одеколон,
наметна шлифер и излезе.
Валеше дъжд.
Целуваха я по лицето капките
и тя забрави да се върне.
ЛЮБОВНА МОЯ ТАЙНА
Минавам покрай него да го зърна,
да му се поклоня, да го прегърна.
Цар-бъз със цветове широки длани —
крепят небето да не падне.
Седя под сянката му хладна,
кафе отпивам (черно в бяла чашка),
салкъм ми махва с клон опашка,
залисвам се — опитвам мисли вкусни,
потъвам в щедра самота…
Не се отказвам — близвам от света
преди съвсем да ме напусне.
ОПИТ ЗА РЕВНОСТ
Знам, че е хубава,
че е по-хубава.
Хубава!
Без колебания,
без оттенъци,
без налучкване.
Безсрамно,
радостно хубава —
да смущава очите ти,
да тревожи ръцете ти,
да пари в кръвта ти…
Да я изричаш,
да я шепнеш и викаш,
да я сънуваш…
Съвършено,
безмилостно хубава!
Как да се скараш,
да £ се сърдиш?
Да я доизмисляш,
да я поправяш,
разгадаваш,
да си я обясняваш?
Толкова хубава, че…
Може ли да я обичаш?
Има ли любов без капка снизхождение?
СЪНЕНО
Някакъв до мене сяда
и цигара ми предлага, аз не пуша.
Нещо казва, нещо премълчава…
Нещо или всичко?
Дъвка дъвча, думите преглъщам,
въздухът е гълъб и от шум се плаши.
В облак златен се превръщам,
бавната вода на вечерта ме носи,
иска ми се да потъна в нея.
Траква се вратата, някой влиза,
думи да разменяме предлага.
Казвам му да ми се маха от очите,
че сънувам.
СЕГА
Толкова ли съм остаряла,
че помня онова, което
още не се е случило?
Петър Увалиев за „Между минутите“ – първата книга на Рада
Москова. Есе прочетено по ББС в началото на 1970 г
