През юли 2022 г. се проведе Деветия международен литературен ученически конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”, организиран от Център за еврейскобългарско сътрудничество „Алеф”. В него със свои разкази на тема „Необикновени постъпки на обикновени хора” се включиха 170 ученици от България, Полша, Словакия, Германия, Латвия, Израел, Австрия, Украйна и Унгария.
В категория „Български участници” първа награда бе присъдена на Милица Иванова от Варна за разказа й „Ноев ковчег”.
Изпраща ги с чисти души. Втрива билкови отвари в сухите им кожи. Олюлява
вкочанените им тела в ритуалния танц към отвъдното. Полага мъртвешките трупове в
земята. Мълви цигански благословии. Говори им. Като залости вратата към земния свят
и отвори оная към черната бездна, дълбока тъга го застига. Зашива дупки в земята, но
отваря нови в душите на живите.
Гробаря Черген го търсят само като умре някой – да го облече, да му изкопае гроба и да го зарови. Казват, че той за друго не става. Като чумав го гледат. Ни на празненства, ни на сватби го канят. Щял да донесе смърт. На лошо било в къщата да ти влезе гробар, на всичкото отгоре и циганин.
Езра изравяше купчината с цървули. Мерил бе много обувки на мъртвите, които
Черген погребваше. Крачеше смело в стъпките на смъртта. Преддверието към оня свят
го пазеше жив. Никой нямаше да го търси на гробището. Никой не ходеше при смъртта,
без тя сама да го е повикала.
Евреинът Езра живееше на гробищата отскоро. Циганинът го укриваше в задната стая. Там складираше парцали и старите дрехи на мъртвите. Вонеше на кисело и на смърт.
Черген зяпаше момчето право в разпорената му шаячна дреха. На мястото на
звездата сега зееше дупка. Преди Черген да го срещне, звездата още тежеше на гърдите му. Когато вървеше по улиците, Езра се опитваше да я скрие. Скръстваше ръце пред гърдите си и я прикриваше. Въпреки това хората го разпознаваха. Всички знаеха кой е.
Сякаш нацистите го бяха жигосали по лицето с вряла метална еврейска звезда.
Езра беше едва на седемнайсет. По-малките от него вярваха в историите за „далечното
пътешествие“ от Пирот към Полша. По-големите знаеха истината, но никога не я
изричаха на глас. А той не беше нито дете, нито възрастен.
Преди март четиридесет и трета мъкнеше ковчези до църквата. Страх го бе не от
мъртвите, а от живите. С още няколко евреи носеше умрелите към гробището. За Езра
всички бяха човеци – сърби, турци, германци. Склопяваше очите им с молитва. Не
презираше дори и нацистите. Влачеше труповете при Черген на гробището и двамата ги
подготвяха за оня свят.
В онова мъгливо мартенско утро на четиридесет и трета германците строиха
всички евреи в остри редици. Грубо и машинално извиваха китките с номерата им.
Вагоните чакаха и настървено бълваха въглищна пара. Черген също беше там. Викаха
го само за смърт. Нацистите не искаха да мърсят ръцете си с еврейска плът. Затова бяха Черген и останалите мъже, превърнати в насилствени съучастници. Трябваше да
набутат безкрайната маса евреи във вагоните. Да ги натикат в еднопосочния влак
към смъртта.
Гробарят забеляза момчето. Езра чакаше реда си в края на последните редици.
Не откриваше с поглед семейството си. По-възрастните бяха чак отсреща, пред
локомотива. Германските войници обикаляха под строй, следяха всички. Но Езра бе в
дъното на морето от осъдените на смърт души. Когато войниците разменяха постовете
си, той приклекна инстинктивно и след миг се озова зад ъгъла. Скри се в един от
ковчезите, донесени на гарата от Черген по поръчка на нацистите.
В ушите му отекваха писъци и молитви. Ясно разпознаваше гласовете на майка си Ахава и дядо си Шаил. Жестоките удари падаха и върху неговите рамене. „Вълнуващото пътешествието“ се превърна в гнило усещане. Майките безуспешно закриваха очите на децата. Деряха с нокти по металните стени на вагоните. Като слепци се свличаха по вкочанените подове на влака. С тела затискаха въздуха и се давеха премазани едни в други.
Влакът изсвири страшно и потегли.
Езра се вцепени от ужас. Не усещаше земя под тялото си. Носеха го нанякъде.
После го стовариха грубо. Дишаше трудно. Мислеше си, че вече е на два метра под
земята, когато Черген отвори капака.
Оттогава ковчегът се превърна в негово тайно убежище.
Денем полагаше мъртъвци в земята. Нощем спеше в ковчега. Когато беше най-тъмно, сенките на сигурно вече покойните му близки изпълзяваха изпод дъските на ковчега. Силуетите им се гънеха по стените му, увиваха тела между процепите и чертаеха картини от миналите дни. Майка му месеше хала. Пееше. Нежните й ръце галеха тестото и го оплитаха. Ето го и дядо му Шаил. Викаше го на оня свят. Да са заедно.
Понякога нощем Езра пристъпваше плахо в градините на смъртта, но винаги се връщаше при живите. Беше избран. Избран да бъде спасен. Избран да остане.
Милица Ивайлова Иванова, Литерутерен Клуб „Касталия” при ЦПЛР-ОДК, гр. Варна, р-л Магдалена Маркова 0878126046; lkkastalia@gmail.com
–––––
Разказите на българските автори оцениха Радостина Николова от МОН, писателят Георги Бърдаров, поетът и публицист Румен Леонидов, поетът и журналист Асен Йорданов и Алберта Алкалай – председател на Център „Алеф”. Чуждестранните разкази бяха оценени от Веред Елрон – културно аташе в израелското посолство в България, Дорота Фатер – директор на полското училище към посолството на Полша, Ивана Марксфелдова – експерт в политическия департамент на президента на Словакия, Сашка Журков – публицист и издател от Австрия.
Предстои Десетият международен литературен ученически конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”, като свой победител ще излъчи и публиката. Наградата на публиката от 500 лева отново е осигурена от бюджета си Министерството на културата, под чийто патронаж се провежда десетото издание на конкурса на тема:”История за мрак и светлина”.
Носителят на наградата ще бъде определен според броя харесвания на номинираните разкази и ще бъде оповестен на официалната церемония по награждаване през лятото на 2023 г. Читателите ще могат да гласуват за своя фаворит само в категорията за художествени разкази от български автори. Номинираните разкази ще бъдат качени в сайта на Център „Алеф” http://alef-bg.org/, а гласуването ще се извършва чрез линк под всеки разказ.
