Сливен, 18 януари /Велина Василева, БТА/
2021 трябва да бъде годината на Раковски. Това каза в интервю за БТА проф. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет и член на Инициативния комитет, който подготвя националните чествания по повод 200 години от рождението на Георги Раковски.
Искам да призова цялото ни общество, интелигенцията, политици и всички, които имат сетива за историята и за ценностите да превърнем 2021 година в годината на Раковски. Дължим го на него, дължим го и на самите себе си. Дълги години Раковски беше изтикан в ъгъла и което е още по-обидно и куриозно, той не беше забравен, но някак си дефилират други имена. Недооценяването на Раковски е много обидно за нас, като народ, защото става дума за огромен интелектуалец, човек с невероятна енергия и качества, първият национален идеолог, човек с разностранни виждания и интереси. Няма оправдание той да не бъде върнат там, където му е мястото – в челните редици на нашия национален пантеон.
През 1917 година, в тежките времена на Първата световна война, тогавашният български интелектуален елит в лицето на проф. Иван Шишманов, проф. Боян Пенев, проф. Михаил Арнаудов издават един сборник в памет на 50-годишнината от смъртта на Раковски. Това е станало в тези трудни времена и нищо не ни оправдава днес да загърбваме нашите национални ценности. Раковски е личност от европейски мащаб, това е признато от неговите съвременници. Именно тази личност на европеец номер 1 на българския 19 век казва, че „Любовта към отечеството превъзходи всички световни добрини“, че най-голямата, върховната светска добродетел е любовта към Отечеството.

Следва пълният текст на интервюто:

Въпрос: С какво Раковски печели толкова последователи сред именитите дейци в борбите за национално Освобождение?
Отговор:Ако погледнем параметрите на българския интелектуален, духовен, политически елит в онова време, Раковски изключително рязко се откроява от всички. Можем да се обърнем към онова, което пишат неговите съвременници, негови последователи. Да речем, Христо Иванов Големия, когато разказва за своите другари, се отнася фамилиарно. Когато стане дума за Раковски, той е „господин Раковски“. В Белград сърбите го наричат „капитан Раковски“, което означава водач на Легията.
Той има излъчване на княз, той има поведение на държавник. Това много често българите не го разбират и оттам идва критика към него, обвинение в тщеславие, въпроси „Защо ходи с авангард?“. В Легията има нещо като почетен ескорт, телохранители. Той не прави това от тщеславие, защото може да го видим в други моменти, когато е скромен и непретенциозен човек. Прави го, защото олицетворява България. Така увлича страшно много хора.
Разбира се, има блестящо за времето си образование, неговата ерудиция е феноменална. Наскоро стана ясно, че в последните дни от сравнително краткия си драматичен живот, ставайки жертва на туберкулозата, той кореспондира с една италианска оперна певица и пише студия за Моцарт. Това е човек с невероятна култура, която донякъде е почерпена от училището в Куручешме, Цариград, където отива като стипендиант, подкрепян от княз Стефан Богориди. През целия си живот се самообразова, можем да се изумим с колко стотици хора той кореспондира, между тях е целият български елит, но и много хора, които са били фактори в Сърбия, Черна гора, Франция, Русия. Неслучайно Вазов с неговата феноменална интуиция казва „образ невъзможен“ и „един само буден сред толкова спящи“. Той е будител пар екселанс. Винаги съм подчертавал, че тази негова ерудиция, неговите вестници, книги, научни занимания, които от днешна гледна точка може да изглеждат донякъде остарели, романтични, фантастични, но това е нивото на европейската наука в 19 век. Ако той се беше заел с наука, щеше да бъде един от големите учени на европейския 19 век. Неговата книга за Асеневци се цитира от сериозните академични учени тогава.
Поезията не му е стихията, макар че дори Ботевото „Настане вечер, месец изгрее“ е взаимствано от едно стихотворение на Раковски. Идеята за тази природна феноменална, наситена с магичност картина, е пак на Раковски. Да не говорим, че той даде най-ярките знаци на целия 19 век – лъвът, като знак на българската войска и държавност, девизът „Свобода или смърт“. Някои може да кажат, че го е взаимствал от другаде, но няма значение, в България той налага това, като мантра на поколения българи.

Въпрос: Каква е връзката на Раковски с масонството?
Отговор: Връзката му с масонството е една тема, с която изключително много се спекулира. Дори преди години се появи един ръкопис, който се оказа, че не е на Раковски. Възможно е да е имал връзка с масонството, но тя си остава недоказана. Аз съм изключително негативно настроен, когато се спекулира на тема „Масонство и конспиративни теории“. И за Левски се оказа, че уж бил масон и Ботев и кой ли не. Няма данни Раковски да е бил масон. Познавал е масонството, защото е бил ерудит от европейска величина и това личи в негови текстове, но няма преки сведения. Напоследък се появиха самозвани капацитети, които тиражират какви ли не фантасмагории, но те просто смъкват нивото на разговора и на анализите и всъщност показват нашите национални герои в една изкривена светлина, едва ли не финансирани от външни сили.

Въпрос: Откъде Раковски намира средства за разностранната си дейност?
Отговор: Раковски е бил невероятен в организирането на финансовото обезпечаване на дейностите, които върши. Най-богатите българи са финансирали Първата българска легия. Още по време на Втория браилски бунт, където е дебютът му – едва 21-годишен, той чрез двама много богати българи осигурява оръжие. Четата в Балкана, която на практика е една военно-разузнавателна единица през 1854 година, пак е финансирана от цариградски българи. Самият той в един момент е адвокат в Цариград, има много близки контакти с влиятелни хора и влиза в партньорски отношения с Мустафа бей и става нещо като концесионер, събира вземанията от Узунджовския панаир, от Пловдивските пазари, вероятно и от други. Той е можел да стане олигарх и дори на практика е бил, имал е охрана от 60 души на коне и добре въоръжени. Но всичко това го презира в името на заветната си идея да се освободи България.
Като питат баба Тонка Обретенова, която е неграмотна, обикновена жена, откъде се запали така по България, тя казва „от Котленеца“. Котленеца веднъж е гостувал у тях като приятел на Тихо Обретенов, там правят един т.нар. революционен кръжок, каквито последователи на Раковски създават из цялата българска етническа територия, включително в Македония, дори и в Цариград. Това са прототипите на бъдещите комитети на Левски. Той пък обръща тези революционни кръжоци в едни структури на военна организация, но изключително много от линиите на нашата революция тръгват от Раковски.

Въпрос:Какво е отношението на Раковски към Великите сили?
Отговор:Раковски би могъл да бъде упрекнат в известна наивност не само към Великите сили, но и към балканските съседи, защото разчита на Сърбия по време на Първата легия, разчита на близкото си познанство с властите. Но, това е политика, на практика Раковски е може би от първите, ако не и първият модерен политик. От други свидетелства става ясно, че той изобщо не си е правил илюзии и е казал, че трябва да се опитва, „да се почука и на тази врата“. Тъй като българското национално движение тогава е в своя зародиш, прави първите си стъпки и такива партньорства са необходими. Но, той никъде не отстъпва от българския национален интерес, разсъждава в едни мащаби, които дори и днес нямаме. Той разсъждава за България в едни планетарни мащаби. Затова от неговите занимания с език, с етнология, които от съвременна гледна точка са твърде спорни, понякога фантастични, с оглед на времето си, той проявява изключителна ерудиция, находчивост и има силно влияние, мотивира поколения млади образовани българи.

Въпрос:Позабравен ли е Раковски от нашите съвременници?
Отговор:Да, позабравен е и аз затова приветствам инициативата на Министерството на отбраната, Министерството на културата на Инициативния комитет, в който имам честта да съм и аз и на много други родолюбци, които никога не са забравяли Раковски за честване на 200 години от рождението му. Парадоксът е, че той никога не е бил забравян, но е незаслужено подценен. Затова има много причини, които се дължат от една страна на цикличността и инерцията в историческото мислене, но и на отношението на стария комунистически режим към подобни хора. Не, че по времето на комунистическата власт нямаше преклонение пред Раковски, неслучайно Пантеонът в Котел, редица училища носят името на Раковски.
Той не беше много удобен, защото е много елитарен. От друга страна, той определено и с монархически виждания, както цяла е Европа тогава е била монархическа и вижда себе си като бъдещия български княз. Поне в това го упрекват неговите опоненти.
Той пръв отправя безпощадна критика към Русия за нейната убийствена политика. Той е роден 1821 година и когато е Дибичовата война, когато руските власти преследват вуйчо му Георги Мамарчев, има преки впечатления от войната, опустошила този хубав български край. Ако не беше масовото изселване на българите по време на Дибичовата война, Сливен и Ямбол щяха да бъдат колкото Пловдив като потенциал.
Раковски е не по-малко критичен и към сърбите, които, както той казва владеят незаконно български околии – земите в Поморавието. Този негов поглед към националното, към българските интереси, е следван и от Каравелов, и от Левски, от всички по-нататък.

Въпрос:Залитане ли е индийската връзка по отношение на националния ни произход?
Отговор:Тогава господстват теории, че българите са туранско преме /така поне твърди руската историография/, провят се паралели между нас и казанските татари, които са тюркоезични. Тези индийски занимания и пристрастия говорят за неговата изключително широка езикова култура и ерудиция. От друга страна той настоява за индоевропейския произход на българите, а модерната наука стига до същия извод. Раковски знае, че историята е социална наука, той е противник на кабинетната наука. Затова и в неговите по-академични книги има патос на възрожденец, на революционер, както казва Вазов „лира и тръба на една борба“.