Ако има война, тя ще е след края на Олимпиадата в Китай, прогнозира историкът

– Проф. Алтънков, балансирана ли е българската позиция по конфликта между Русия и НАТО? 

– Стоим много зле. От всичките 30 страни в НАТО само за нас излязоха достоверни сведения в авторитетни западни издания като „Икономист“  „Уолстрийт джърнъл“, че България не иска да участва във военни действия.

Недопустимо е министърът на отбраната Стефан Янев да обяснява точно колко батальона ще имаме, с какво няма да бъдат въоръжени, с кого няма да бъдат заедно.

В играта, която се води, България има много висок залог, а  никой не говори за заплахите за нас. Само на 90 км от нашата граница, в Сърбия, има руски военни сили. В Ниш има разположени два батальона за реагиране в аварийни случаи. Разполагат с хеликоптери и с най-модерни ракети. Кой може да спре руски самолети, които да увеличат наличните два руски батальона на 20?

Още по-лошо – само на 30 км от Ниш, в Косово, е най-голямата американска база Бондстийл. Построена е за 40 000 души, но в момента там има по-малко от 2000 военни. Т.е. на съвсем близко разстояние около нас се намират военни  сили на две страни, които в момента са в сериозен конфликт.

– Пресилени ли са страховете, че сме на прага на Трета световна война? Ще се стигне ли до реална война, или ще се разминем с дрънкане на оръжие?

– Трета световна война няма да има, но война ще има. Тя ще бъде по всяка вероятност локална, ще се води много предпазливо. И най-вероятно ще се случи след края на февруари, след като приключи Зимната олимпиада в Пекин. Изглежда е уговорено между Русия и Китай Игрите да минат спокойно. Впрочем имайте предвид, че обикновено олимпиадни са годините на смут и безредици – така беше с руското нахлуване в Грузия през 2008 г. През 2014 г., когато Русия влезе в Крим, пък имаше Зимна олимпиада в Сочи.

Но и в момента тече кибер война, вербални атаки, ултиматуми,  смятани обикновено за прелюдия към война, даже като начало на военни действия.

Сегашното напрежение по границите на Украйна води до заключение, че войната е започнала, но засега се води с други средства, не  на фронт, с танкове, оръдия, самолети. Но може да се стигне и дотам.

– Ще станем ли свидетели на военни действия на територията на Украйна?

– Там са струпани войските. Особено обезпокояващо е, че от няколко дни руски войски се трупат и в Беларус, заедно с най-модерна техника, включително ракети със среден радиус на действие. Почти цяла Украйна е заобиколена – има руски войски на юг, на изток, на север.

Американският президент Джо Байдън изглежда по-войнствено настроен от украинския си колега Володимир Зеленски.  Духът обаче вече е излязъл от бутилката.

Но вече не става дума за схватка между Украйна и Русия, а между Москва и Вашингтон

Няма в историята на Европа и на света след  1945 г. преки схватки между Русия и САЩ с изключение на Карибската криза през 1963 г. Тогава ситуацията стана гореща за дни и накрая заглъхна. Нещо подобно се очаква да настъпи и сега, но Путин вероятно мисли другояче. А и американците изглежда са убедени, че евентуално спречкване с Русия ще прерасне в дългосрочен, постоянно димящ и врящ конфликт.

– Кой има интерес от ескалация на напрежението в момента?

– Украйна явно не иска, защото е обречена да бъде плацдарм в случай на война. А тя има горчив опит от Втората световна война, когато претърпя огромни загуби, може би 70 процента от загубите на бившия СССР бяха понесени на украинска територия.

Но ако Путин и Байдън са решили, че е в интерес на техните народи да се спречкат,

да имат обтегнати отношения на ръба на война, така ще бъде.

Не сме напълно наясно с целите на Путин, но целите на американската политика са запазване на статуквото – да останат световен лидер, както поне в последните 30 години.

За Вашингтон това е много удобно. САЩ нямат военна стратегия, която да изисква целият свят да бъде управляван от тях. На Америка й стига да продава стоките си на колкото може повече народи, защото е експортна държава. САЩ не искат да убиват хора извън страната – напротив, те гледат на всеки човек извън Америка като на потенциален клиент на техните стоки, от когото могат да печелят.

– Дали пък Путин не иска да си вдигне рейтинга в Русия с демонстрация на сила?

– Като основна негова цел – не. Путин се радва на доста широка подкрепа в Русия,  в момента неговата власт не е застрашена. При това той умело оправдава действията си. Впрочем всеки агресор твърди, че той е нападнат. Руските медии непрекъснато тръбят, че точно Русия е под заплаха. Въпреки че

самата Русия е струпала над 100 000 души войска по границите с Украйна.

Но не надценявайте Путин, той е човек като нас, който смята, че прави всичко за доброто на Русия. Ние не мислим така, но според руснаците, които масово го обичат, той се грижи за тях.

Ако наистина предположението ми е коректно, Путин не иска  война, а цели  в държавите около Украйна да съществува ситуация като тази в Босна и Херцеговина – подобие на държава.  Става въпрос за Молдова, както и за Румъния, България, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Полша, които са били приети в НАТО след 1997 г.  Според мен стремежът на Путин е тези страни да са нещо като голямо блато, където по-силният се разпорежда по своя воля.

Русия не иска да граничи с никого, каза преди години големият полски мислител Адам Михник. Тия нагласи не са променени. Днес Русия граничи с цели 16 страни, официално признати от ООН. И иска да е абсолютно сигурна за границите си, част от които да се охраняват естествено от споменатото блато, населено с хора, зависещи от волята на Москва.

 – Ще преглътне ли някога Русия това Украйна да стане член на НАТО?

– На сегашна Русия това не й се преглъща. Отделен въпрос е дали руският народ би бил готов да се жертва, да води военни действия, да пролива кръв за постигането на цели, които може би не си заслужават.

Според социологически изследвания 52% от руснаците гледат на украинците като на  приятели, а само 11 процента ги смятат за врагове.

Има и доста етнически руснаци в Украйна – цели 17 на сто. За последните 10 години над 1.2 милиона украинци са заминали в Русия, за да работят. Възелът е сложен, но средният руснак и украинец нямат какво толкова да делят. Не виждам кой може да внедри сред украинците неистова омраза към руснаците до степен да искат да ги убиват.

– Разполагането на натовски войски, което готви президентът Джо Байдън, ще гарантира ли сигурността на Източна Европа?

– Не, 8500 души няма да гарантират сигурността на източния фланг на НАТО. Но Байдън има нужда от подобни действия, за да покаже решителност, и с това да ускори преговорите, които и в момента се водят между САЩ и Русия. Целта му е избягване на сегашния конфликт и колкото се може по-бързо връщане на статуквото.

– Какви са адекватните реакции от наша страна, имайки предвид тревожните факти, които сочите?

–  Трябваше да се връчи нота на  руския посланик в София, с която да се реагира на изявлението на техния първи дипломат Сергей Лавров, че България и Румъния трябва да напуснат НАТО и да се откажат от своите въоръжения. Това изявление е всъщност посягане върху нашия суверенитет. В добрите стари времена подобни ултиматуми дори се смятаха за повод за война. Ние сме суверенна страна, член на авторитетни международни институции, сред които ЕС и НАТО.

С нас никой няма право да се държи така

Трябваше посланикът ни в Русия да се върне в София, докато се получи удовлетворителен отговор от Москва.

Наясно съм, че това няма да стане, но не може да разчитаме само НАТО да ни пази. Видяхме колко остро реагираха румънците на думите на Лавров, а ние дори отказахме помощ от французи и нидерландци.

– Какво да очакваме в близко бъдеще?

– Да продължи настъплението от страна на Русия, което наблюдаваме в последните 10-15 години. Москва е против въоръжение с ракети в области, с които граничи. Но самата тя си е забучила ракетите в Калининград, в центъра на Германия. По-рано се казваше Кьонигсберг. И никой в Германия не прави нищо по въпроса.

 

Проф. Никола Алтънков е български учен и политик, доктор по история и професор от Калифорнийския университет в Санта Барбара. Магистър на изкуствата от Института за чужди науки в Монтерей.  Член на Академията за политически науки в Ню Йорк и на почетното социологическо общество “Делта Тау Капа”. Син на пловдивския адвокат Георги Алтънков.  Политемигрант от 1965 до 1995 г. в САЩ, където преподава в американски университети и работи в научни институти.  В България издава няколко книги, сред които “История на БКП 1919-1989 г.”, където разкрива неизвестни факти от най-новата ни история.

Хенриета Костова

Журналист – екип „Политика“

Предишна статияДве стихотворения в проза на художника Юли Шумарев
Следваща статияОбращение Общероссийского офицерского собрания  к президенту и гражданам Российской Федерации