Вчера ръководството на Съюза на преводачите в България връчи годишните отличия за най-ярките постижения в областта на превода от и на български език.
Голяма награда за цялостна дейност получи и проф. д-р Людмил Димитров. За „майсторството и професионализма му в преводите на словенска и класическа руска художествена литература; за задълбочените му теоретични анализи на оригинала при представяне на реалните възможни преводачески решения; за неговия безспорен принос за чуждестранната преводна рецепция на българската литература и за подчертаване на ролята на преводача в наднационалния международен диалог“.
Людмил Димитров е между най-ревностните дългогодишни сътрудници на Факел.бг, в което е публикувал преведени от него стихове, разкази, пиеси, откъси от романи, авторски рецизии, отзиви, студии, литературоведчески анализи и откъси от монографии. Той е редактор и съставител на десетки книги с проза и стихове, на антологии и сборници от научни конференции, а като преподавател възпита и подготви стотици студенти у нас и в Р Словения.
Проф. Димитров е много уважаван по света учен, спец по Пушкин, Чехов, Толстой, Достоевски, притежава завидна ерудиция като българист и русист, вещ познавач е на родната и европейската литературна класика.
През далечната 1996 г. младият и непознат никому Людмил Димитров ни изненада с блестящия си превод на „Малки трагедии“ от А.С.Пушкин, предизвикал възторжена оценка на опитния и доказан майстор Иван Теофилов. Това бе началото на вятъра, коѝто поенесе устремно платноходката на поета преводач, който без да слиза на творческата суша, в движение пресъздаде на звучен български език редица руски и словенски класици, както и най-ярките съвременни лирици от тези кътчета на света.
Нелепо е просто да речем, че наградата му за цялостна дейност и преводаческо творчество е заслужена. Тази награда напълно заслужива името и делото на този неуморим духовник, неспокоен търсачески дух, раздаващ се на съвременната история на литературата и разтварящ се в нея, за да се превърне в същностен знак и бъдещ ориентир на идващите след нас сроднодушни поколения.
Честито на поета преводач Людмил Димитров, събирач и възкресител на световни и родни музи, чиито преводи никога не са просто умело форматирани римувани думи, а са поезия, вярна на оригинала, живата душа на стиховете, която обикновено чезне при всеки опит за превъплъщения.
Честито и Бъди, друже!
Румен Леонидов
Послепис
Проф. Людмил Димитров е преводач от словенски на книгите „Рапсодии на българския гуслар” (2016, съвместно с Иван Димитров) на Антон Ашкерц, „Еротика” (2016) на Иван Цанкар, „Наблюдателят” (2015) на Евалд Флисар, „Дебнейки Годо. Пет съвременни словенски пиеси” (2014), „За какво говорим. Словенска кратка проза 1990-2004” (2013, съвместно с Ева Шпрагер), „Тази нощ я видях” (2013) на Драго Янчар, „Единственият обитател на камъка” (2011) на Алеш Щегер. Той е съставител и редактор на словенски на два тома „Antologije bolgarske knijževnosti” („Антология на българската литература”, 2008, 2009), на двуезичния поетичен сборник „Морето. Петнайсет български поети. Morje. Petnajst bolgarskih pesnikov” (2007), на поетична книга на Румен Леонидов „Z vrha jezika” (2009). Съавтор е на „Българско-словенски и словенско-български разговорник” (2010).
Проф. Димитров е преводач на български и на словенски на редица художествени произведения, публикувани в литературната периодика. Той е автор и преводач на множество литературноисторически изследвания и критически текстове върху диалога между българската и словенската култура.
Проф. д-р Людмил Димитров е преподавател по руска класическа литература във Факултета по славянски филологии. Той има шест монографии, сред които „Да бъдеш шут в играта на съдбата. Руската драматургия от XIX век. Херменевтика на канона” (2006, 2017), „Багряна и Словения” (2013, в съавторство с Людмила Малинова-Димитрова), „Да разсмиваш Мелпомена, или Чехов на големия път към драмата” (2013), „Четвероевангелие” от Пушкин. Опит за изучение на драматургичния цикъл „Малкии трагедии” (1999). Автор е на повече от 250 научни публикации върху руска, българска и словенска литература и култура. Автор е на учебници, учебни помагала, сборници и антологии, съставител и редактор на редица сборници с научна и художествена литература. Той е преводач също така от руски и английски език. Сред преведените от него книги са: „Играта Уилям Шекспир или Тайната на Великия Феникс” (2013) на Иля Гилилов, „Опасният съсед” (2008) на Василий Пушкин, „Двоен портрет” (2007) на Юна Мориц, „Малки трагедии” (1996) на Александър Пушкин и „Защо не повикаха Евънс?” (1993) на Агата Кристи. Професор Людмил Димитров е участник в национални и международни проекти, свързани с руска, българска и славянски литератури, театър и кино.
