Вчера ръководството на Съюза на преводачите в България връчи годишните отличия за най-ярките постижения в областта на превода от и на български език.

Голяма награда за цялостна дейност получи и проф. д-р Людмил Димитров. За „майсторството и професионализма му в преводите на словенска и класическа руска художествена литература; за задълбочените му теоретични анализи на оригинала при представяне на реалните възможни преводачески решения; за неговия безспорен принос за чуждестранната преводна рецепция на българската литература и за подчертаване на ролята на преводача в наднационалния международен диалог“.

Людмил Димитров е между най-ревностните дългогодишни сътрудници на Факел.бг, в което е публикувал преведени от него стихове, разкази, пиеси, откъси от романи, авторски рецизии, отзиви, студии, литературоведчески анализи и откъси от монографии. Той е редактор и съставител на десетки книги с проза и стихове, на антологии и сборници от научни конференции, а като преподавател възпита и подготви стотици студенти у нас и в Р Словения.
Проф. Димитров е много уважаван по света учен, спец по Пушкин, Чехов, Толстой, Достаевски,  притежава завидна ерудиция като българист и русист, вещ познавач е на родната и европейската литературна класика.

Предз далечната 1996 г. младият и непознат никому Людмил Димитров ни изненада с блестящия си превод на „Малки трагедии“ от А.С.Пушкин, предизвикал възторжена оценка на опитния и доказан майстор Иван Теофилов. Това бе началото на вятъра, коѝто поенесе устремно платноходката на поета преводач, който без да слиза на творческата суша, в движение пресъздаде на звучен български език редица руски и словенски класици, както и най-ярките съвременни лирици от тези кътчета на света.
Нелепо е просто да речем, че наградата му за цялостна дейност и преводаческо творчество е заслужена. Тази награда напълно заслужива името и делото на този неуморим духовник, неспокоен търсачески дух, раздаващ се на съвременната история на литературата и разтварящ се в нея, за да се превърне в същностен знак и бъдещ ориентир на идващите след нас сроднодушни поколения.

Честито на поета преводач Людмил Димитров, събирач и възкресител на световни и родни музи, чиито преводи никога не са просто умело форматирани римувани думи, а са поезия, вярна на оригинала, живата душа на стиховете, която обикновено чезне при всеки опит за превъплъщения.

Честито и Бъди, друже!

Румен Леонидов