На 12 март 1930 г. 80 последователи на движението за гражданско неподчинение, водени от Махатма Ганди, поемат на Солния поход и за 25 дни изминават пеша 385 км до западния индийски бряг. Към 80-имата, които са известни поименно, по пътя се присъединяват хиляди индийци. На 6 април 1930 г. на брега на Арабско море край Данди, Ганди и хората му добиват сол от морска вода, като по този начин демонстративно нарушават гарантиращ монопол на британците над солта в Индия закон, в знак на неприемането му.
Националният мемориал, посветен на това знаково събитие в борбата за независимост на Индия от британска колониална власт и емблематична за делото и идеите на Ганди кампания. Сред 40-имата автори, поканени от организаторите да изобразят в портретни фигури в цял ръст на първите 80 следовници на Махатма Ганди, е проф. Емил Попов. Проведен през 2013 г. в Мумбай, Индия, той извайва от глина конкретни участници в Солния поход – две фигури, на които впоследствие се прави силиконово-бронзова отливка.
Проф. Попов е единственият българин сред подбраните професионални скулптори, повечето от които от Индия, но също така и от Австрия, Бирма, Великобритания, САЩ, Шри Ланка, Япония и от Тибет.
Националният мемориал на Солния поход в днешния индийски град Данди представлява разгърнат многокомпонентен комплекс, разположен на площ от 61000 кв.м. Проектът е приет през 2005 г., следват години на поетапно изграждане и през 2019-та е официално открит.
По този повод на 23 декември (понеделник) от 18 ч. в Галерия-книжарница „София Прес”, ул. „Славянска” 29 ще се открие изложбата „Посвещение“с участие на Емил Попов в Националния мемориал на Солния поход в Данди, Индия. Изложбата представя оригинални творби на именития наш скулптор проф. Емил Попов, текстове от Махатма Ганди и за него, и документални фото- и видеоматериали за Ганди и Националния мемориал на Солния поход в Данди, Индия.
Експозицията се организира по повод 150-годишнината от рожединето на Махатма Ганди, с почит към българския принос в създаването на най-мащабния скулптурен комплекс, посветен на една от световно значимите личности на ХХ в.
За работата си в екипа на Националния мемориал на Солния поход в Данди, видният наш скулптор отбелязва: „Първото предизвикателство за мен бе как ще се съвместят различни индивидуалности в композицията от 80 фигури. Осъзнах, че в идеята стои принципът за съвместно съществуване на различията, който за Ганди е жизнена и политическа практика. Единственото изискване бе фигурите да са реалистични, да внушават похода. Това бе възможност за всеки от нас да излезе от самотата на ателието, за да се влее в един колаж, който все по-добре разбирах като израз на единението – непознато за света, вдъхновяващо и актуално, носещо надежда за ново развитие във взаимоотношенията между общностите и държавите в планетарен мащаб. За мен да участвам в проекта Национален мемориал на Солния поход в Данди бе паметно събитие. В днешно време материалните приоритети изместват драстично духовните в нашия живот. Остава надеждата хората и лидерите – национални и световни – да си спомнят и най-вече да прилагат опита на Ганди в обществения живот за решаване на най-болезнените проблеми. … Постигането на политически резултат от огромна трудност със средства, заложени в духовната практика на Индия вдъхва надежда. Сатяграха и ахимса, синоними на придържането към истината и ненасилието, са въведени от Ганди като единствени средства за постигане на целите – политическа независимост, социална справедливост, отстояване на правата. И всичко това във време на най-унищожителни войни, време на колониално господство, време на расови сблъсъци – наследство на насилието.“
Емил Попов е професор в Националната художествена академия и неин възпитаник – през 1975 г. се дипломира със специалност скулптура. Роден е в Кюстендил през 1951 г. Има над двадесет самостоятелни изложби у нас и в чужбина, първата през 1994 г. в Хамбург, Германия. Участвал е в множество други художествени форуми – биеналета, изложения и симпозиуми, три от които в Индия. Автор е на скулптурни изображения в бронз и гранит на Ванга, Илия Бешков, Златю Бояджиев, Атанас Буров, Йордан Радичков, Григор Вачков. Негови творби са притежание на Националната галерия в София, Музея „Пушкин“ в Москва, Националния музей във Варшава, Музея „Данте“ в Равена, Музеят „Мост“ в Норвегия, Пражкия музей в Чехия, представляват част от скулптурни паркове по света и от частни колекции в България, Япония, Франция, Австрия, Швейцария, Испания, сред които на Юго Вутен (Белгия) и на Петер Лудвиг (Германия) и др. Член е на Съюза на българските художници от 1979 г.