ПРИПОЗНАТИЯТ ЯВОРОВ II
За литературната мистификация, историческата фалшификация или как всичко се фалшифицира във фалшивата ни държава
Част II
Според динамиката на развиващите се събития, изглежда че ще си остана без съвременната „Веда Словена” и това ще ми отнеме възможността да коментирам документ по документ пробутваните ни в луксозно изание „новооткрити документи и стихотворения на Яворов”.
Българската история е свидетел на какви ли не чудеса и превратности – всичко и всякак може да се е случило, по всяко време и навсякъде. Обаче, когато някой знае нещо във връзка със замесените, не по тяхно желание участници, в сегашната нагла мистификация на творчеството на П.К Яворов и откровената фалшификацияна българската история, то трябва и да го сподели с търсещите истината. Благодаря на виртуален приятел от Нет-а, който търсейки истината винаги навлиза в детайли, които за мнозина биха били безинтересни, но и винаги се позовава на достоверни източници. По негов подтик се заех конкретно с един от измамните новодели, сътворени от безскрупулни търгаши с цел облага от обществения наивитет, но пропит със солидна доза патриотизъм.
Тъй като „парчето от турско знаме” е артефакт, който е различен от обичайния писмен документ(каквито в този случай имаме много), нека малко задълбаем в този рамкиран и надлежно описан „къс история”, пред която „история” мнозина уж сериозни изследователи понастоящем се просълзяват и карат публиката да се възторгва от „уникалната” находка.
Полуиронично, но и напълно сериозно, вече отбелязах, покрай снимката, предоставена ни от медиите, за прозорливостта на Григор Белокапов да предвиди значението за историята и стойността за потомците на подобен артефакт, та още в 1912 г. да предприеме необходимото, уж да се запази, като направи една лична заверка и едно презаверяване от страна на тогавашния кмет Яворов. Но да оставим настрани приказните детайли, като насичане със сабя на вражеско знаме и раздаването му като спомен на четниците и населението на Неврокоп, да не влизаме в терзания имало ли е джамджии с готови рамки в града, които да рамкират и остъклят подобни сувенири, както и дали в кметските функции на войводата (станал такъв от подвойвода, след като титулярът на четата Тодор Добринович е ранен), е било да се заверяват тези сувенири с печат, който по това време още не е ваден в употреба, нито дори е измислен.
Фалшификаторът, сътворил мистификацията е вкарал редица достоверни елементи, но със значителна степен на последваща несигурност.
Да, такъв човек, Григор Стоименов Белокапов, е съществувал.
В списъка на Паланечката чета на войводата Петър Ангелов от Хасково, заминала за района си в Македония през Кюстендилския пункт на ВМОРО на 14 септември 1905 г., под № 19 е записан Григор Ст. Белокапов от Кюстендил, на 24 години, завърнал се на 10. Х. 1905 г., „от мързел”. (виж. Четите на ВМОРО – Дневник и снимки на четите, преминали през Кюстендилския пункт 1903 – 1908, с. 60 – Издание на ГУА при МС, С., 2003 г.)
В списъците на Македоно-Одринското опълчение от 1912 – 1913 година той е записан като:
Белокапов, Григор Ст. – 30 годишен; гр. Кюстендил; чиновник; VI клас; Струмишка чета, 2-а рота на 15-а Щипска дружина; неизвестно – 4.VII.1913 г. убит. (виж. „Македоно-Одринско опълчение 1912-1913 г. Личен състав по документи на дирекция ЦВА”, с.83 – Издание на ГУА при МС, С., 2006 г.).
В дигиталната архивна колекция „Войните на България”, сайт от платформата „Архивите говорят” на Държавна агенция „Архиви”, според документи, съхранявани в Държавния военно-исторически архив във Велико Търново за него е видна следната информация:
- име: Григор Белокапов; чин: редник;
- част: 15-а македоноодринска опълченска дружина, 2-ра рота;
- дата на смъртта: 4 юли 1913 г.;
- къде е загинал: с. Дулища, околия/държава: Царевоселска;
- от какво е починал: убит;
- къде е погребан: с. Дулища, околия/държава: Царевоселска.

(виж. приложения Общ азбучен списък на загиналите през войните 1912 – 1913 г. – ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 146)
Григор Белокапов някак си „удобно” за днешните фалшификатори е загинал в последвалата Междусъюзническа война – няколко месеца, след като се е сдобил с „реликвата” която сега буди възторг у откровено некомпетентни хора.
Брат му, Димитър Ст. Белокапов, също е деец на ВМРО. Той се сражава в редовете на Българската армия по време на войните и оцелява, т.е. има голяма вероятност тази реликва да е останала у него и дълги години да се е пазила в семейството. Още повече, че след Балканските войни Димитър завършва телеграфо-пощенски курсове и през 1915 г. е назначен за надзорник в Пощенската станция в Неврокоп, като съответно и живее в този град.
Но има и едно голямо НО – по време на Неврокопската акция на ВМРО през октомври 1922 година къщата на Димитър Белокапов в Неврокоп е изгорена до основи. През 1924 г. той напуска Неврокоп и се завръща в родния си град Кюстендил. (В уж заверителния надпис на знамето Яворов пише, че Белокапов е от Коняво, село близо до Кюстендил – неточността тук е пренебрежимо малка, а и най-вероятно семейството е с произход от селото.) В Кюстендил Димитър се включва в кооперация „Македонски тютюн”, развива синдикална дейност, клони към лявата фракция на Организацията, … и така до 16 март 1925 г., когато от засада е убит от българската полиция (виж. Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., Изд. на БАН., с.48.).
Отново много удобно – реликвите, ако са оцелели след смъртта на собственика си, са пазени от брат му, ако някак си са се спасили от пожара в Неврокоп, са пренесени от него в Кюстендил …, за да се появяват сега край контейнерите за смет в София …!
Вярвате ли все още в Дядо Коледа?

За илюстрация на коментирания „артефакт” няма да ползвам снимките от масмедиите, които вече са познати на читателите. На страницата на приятел открих тези снимки, които видимо не са от фотосесиите на купувачите или да са подадени от издателите към медиите (всъщност, знае ли човек?). Като алюзия от втръснала реклама, на вълнуващите се от истинноста на пробутваната ни история мога да кажа: „Интересното е в горния десен ъгъл на снимката от гърба на „реликвата”!”

Там се вижда нещо, което би могло да е едно крайче от някаква подобна на коментираната реликва – друго парче от същото знаме, връчено на друг четник или запазено за личната колекция на Яворов, или парче от друго знаме, отново кълцано и раздавано като „нафора”(анафора) от някой знаменит Войвода, или може би нотариално заверено признание от страна на мошениците, че всичко, с което ни занимават в последно време е сътворено в часа по ръкоделие на кръжока на бездарните фалшификатори?
Малко по-късно ще разширя снимката и ще коментирам това, което продължава след рамката …
Твърде е вероятно, тепърва едни хора с титли, да почнат да развиват дейности по откриване на „обективната истина” за грозните ментета. Както и едни други хора със звания да почнат да поръчват разни експертизи в процес на следствени дирения.
Не трошете излишно народна пара!
Поканете ни с Румен Леонидов на едно чеверме и в дружеска атмосфера ще изнесем лекция с картинки на тема „Защо е невъзможен „непознат” Яворов днес, или как се припознава минало, когато не виждаш бъдеще”.
И без това до момента го правим заради голата истина и красното име, докато други захлебват от тиражирането на неистини.
Следва ….
Станислав Н. Станилов