Претенциите на Скопие и историческата мисия на България

Фарсът, който разиграва Скопие пред очите ни, намери   възторжените си зрители и в Европейския парламент. Един от тях, австрийският евродепутат Томас Вайц, дотолкова се вживя в нахакано – арогантното пропагандиране на псевдоистините за миналото и настоящето на РС Македония, че успя да наложи един доклад за напредъка на страната в подготовката й за започване на същинския преговорен процес, изпълнен с аргументите на безконтролната самозаблуда.

Това съвсем не е изненада.

Изненадата идва не само от недостатъчно резултатната политика на България по един въпрос, който засяга същността на националната ни биография през вековете. Изненадата изважда на показ и неосъзнатата ни роля за историческата мисия, която държавата ни е призвана да осъществи, предпазвайки ЕС от  опошляване на собствените му ценности.

Тук е разковничето на проблема.

Фалшификатите за вековните корени на македонистичната, не македонската идентичност и език, са опровергани преди всичко от европейските изследователи, пътешественици и дипломати, обикалящи  през XVIII и XIX век обширните предели на Турската империя.

Упрекът е не към жертвите на системно дресираните с пропагандните псевдоистини  за собствената им същност и минало граждани на държавата покрай Вардара. Упрекът е към българските евродепутати, дипломати и политическия ни елит като цяло, че подцениха пробиваемостта на фалшификата, когато той се остави да шества необезпокояван на международната политическа сцена.

Не става дума за приетите от Българския парламент  декларации и решения, опровергаващи лъжите на Скопие. Повтарям. Става дума за все още неосъзнатата от българската държава историческа мисия, да предпази
от ерозия респектиращите с хуманистичната си привлекателност европейски ценности, чрез бацила на псевдоистината на македонистичните етноидеологеми.

Вече стана дума за документалното наследството на дипломати и пътешественици от различните европейски държави, оставили ценни сведения за характера, манталитета и собственото чувство за национална принадлежност на населението в географската област Македония от близкото и от  по-далечното минало.

Толкова ли е трудно един български евродепутат да вземе, например, труда на германския учен, проф. Густав Вайганд, озаглавен „Етнография на Македония“ и издаден в Лайпциг през 1924 г.( „Etnographie  von Makedonien“ – Prof.Gustav  Weigand, Leipzig,1924 ) и с оригиналния му екземпляр в ръка да предложи да го обсъдят с няколко германски колеги.
Когато прочетат думите на автора в заключителната глава: “Видяхме от изложението дотук, че Македония се населява  от различни националности, които по численост се нареждат както следва: българи, турци, албанци, гърци, аромъни, шпаньоли…“ И нека да поразсъждават, защо никъде техният сънародник-учен не споменава националността „македонец“ както твърди премиера Мицкоски ,че неговата  идентичност и език имат вековни корени…

Същото упражнение може да се направи и с френските колеги на нашите евродепутати. Да ги съберат и да им прочетат, какво пише, например, сънародникът им, известният учен Виктор Берар, в своя труд от 1892 г. „Турция и съвременният еленизъм, Македония“, четвърто издание (V.Berard, La Turquie  et L’hellenisme  contemporain, La Macedoine, IV-me edition , p.211)

Ще го цитирам дословно: “Достатъчно е да се отворят Кедрин и тогавашните писатели, за да си представим тази македонска България от Х век. Преспа, която царят на българите, Самуил, съгради върху опустелия днес бряг на езерото със същото име……която той направи център на българщината, столицата, българският град. България , на север от Балкана, е подчинена на Йоан Цимисхий ( 972). Българската народност и независимост не същуствуваха вече освен в Македония…“

Същото упражнение българският посланик в Лондон би могъл да направи с английски парламентаристи като им предложи да беседват върху пътеписа на  Макензи и Ърби, които през 1866 г. издават своите впечатления в книгата „Пътуване по славянските области на Европейска Турция“( „Travels in the  Slavonic Provinces  of Turkey-in Europe“ by G.Muir Mackenzie and  A.P.Irby, London,1866),  придружена от една етнографска карта…Те наричат Македония „Южна България.“

Основната задача на българските евродепутати и дипломати е колко свои колеги – германци, австрийци, французи, поляци, чехи, хървати са приобщили към истината за Македония, а не дежурните декларации срещу поредната жалка  демонстрация на македонистичен фанатизъм…

Възможности – много, и все неоползотворени от българските представители в европейските институции и посолства.

През 2020 и 2021 г. чрез публикации в сп. “България Македония“ и агенция БГНЕС предложих България да организира в централата на ЕС в Брюксел изложба на оригинални исторически изследвания, пътеписи и впечатления  на дипломати;  оригиналите на двете гръцки жития на св.Климент Охридски от Тиофилакт Охридски и от Димитър Хоматиян, както и оригиналите на произведения на известни възрожденски автори от Македония.

Нека министерствата на Външните работи и на Културата да осъществят подобна инициатива. Иначе оставяме на воля македонизмът да безчинства по света с болезнено-карикатурните митове за себе си.

 България,  трябва да запомни, че е призвана да изпълни историческата си мисия, като предотврати размиването  на европейските ценности в заблатената  локва на македонистичната антибългарска и антиевропейска доктрина…

Това съвсем не означава, че ние ще спираме самоцелно присъединяването на РС Македония за  ЕС! Не, но в Скопие трябва да се простят с илюзията за  безначалието на 80-годишната им идеологически митологизирана нация !

 А това те не искат да направят – казус, който е отвъд политическата логика и в сферата на психоанализа…

Иван Николов 
Директор на сп.“България – Македония“