Премълчаният Раковски

Р.Л: За Г.С.Раковски е казано почти всичко, но са премълчани доста неща, които продължават да бъдат табу за широката общественост.

У нас, допреди да избухне демокрацията през 1989 г., в родните училища и университети се изучаваха само части от бурния му живот на непокорен дух, авантюристичен характер, приключенски манталитет,  склонността му да броди по ръба на закона, да е готов на всичко, което не бива да се преподава на средношколци и бъдещи висшисти. И понеже Раковски е незаобиколим фактор в национално-освободителното ни движение срещу османското владичество и гръцкото духовно потисничество, по време на комунизма  образът му бе възкачен върху десетки бюст-паметници, десетки градски улици и булеварди и до днес носят името му.

Но нито дума не се казваше за яростните му критики към руската политика, за това, че още през 1861 г. той разобличава тази политика в брошурата си „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“. Този факт не пасваше на официалната, вечна и свята българо-съветска дружба и едва след падането на тоталитарния просъветски режим българските читатели получиха достъп до този памфлет. Който и днес не може лесно да се открие в книжарниците, но присъства в интернет изданията.

Последното и най-премълчавано за комунистическата историография „петно“ е фактът, че Раковски е виден масон, който наред с други големи наши революционери и възрожденци, е част от невидимия градеж на европейското масонство, който е в основата на национално-освободителните борби, завери, метежи и въстания. В това предаване ще бъде последователно проследен пътят на гениалния ни сънародник  без заобикалки, без идейни съображения, характерни за досегашните публични разговори за личността му и достойното му дело.

Участват Румен Василев, писател, изследовател на масонския код на българското Възраждане, проф. Кирил Топалов, проф. Никола Алтънков, арх. Ивелин Любенов, Димитър Кабаков.

В основата на днешното предаване е книгата на Румен Василев „Невидимата искра на Възраждането”. Затова се обръщам към автора с елементарния въпрос-Защо Раковски си сменя името? От Съби Стойков става Георги Стойков, Георги Македон, Георги Стефанидис, по едно време се пише и Сава, и Мурат. Понеже баща му е от Раково, дали оттам идва името като слага полско окончание?

Р.В: Личността на Раковски не може да се дефинира, тя е трудно обяснима. Изпратен е да учи в Куручишме с ходатайството на Богориди. Явно му е внушено да смени името си, за да звучи по-европейски. На 18 годишна възраст приема името Георги Македон, защото започва да членува в едно македонско дружество, част от „ Филики етерия”. Животът го подлага на невероятни изпитания, но не съм срещал негово признание защо с такава лекота си сменя името.

Р.Л: Някои твърдят, че взема името на вуйчо си Георги Мамарчев. За името Македон се смята, че го взима, за да прикрие следите си, защото има доста прегрешения пред властите. Нека да започнем от младежкия му живот, защото всичко останало може да се прочете. Биографията му е преразказана чудесно, с изключение на тези връзки, които Вие сте открили. Питате защо след като е осъден на смърт за участието му в априлските бунтове, тогава той е с гръцки паспорт, консулът на Гърция идва да го вземе и да го придружи със специална охрана до Цариград. Явно масонската връзка е намесена и ни показва колко ценни са хората, заели се с Национално – освободителните войни.

Р.В:  Като ученик Раковски често е влизал в пререкания. Въпреки това качествата му са забелязани и на 21 години е командирован в Браила, където да съдейства и да участва в подготовката за освобождение на Балканите. Гърция има независимосту но не изцяло. „Филики етерия” е скрита организация, но продължава да работи. Опитите в Браила са общобалканско дело, привлечени са и власи, и сърби и гърци. Гърците са водещи, мегали идеята още не е пуснала корени. Уникално е как един младеж е бил оценен и на държавно ниво, включително и кралят, баварецът Отон, създават перфектна организация това младо момче да бъде спасено и го изпращат в Марсилия, където стои две години. Там го поема Колетис, бъдещ министър-председател на Гърция.

Р.Л: Кога е приет в масонската организация? И баща му, може би, е бил с някакви заслуги, защото е бил буден, работлив, предприемчив. Раковски много оценява баща си, той има силно влияние над него, двамата лежат заедно в затвора. По време на бунта Раковски убива един влашки офицер и е осъден на смърт. Прочетох, че в деня преди изпълнението на присъдата, той иска една ока вино, и докато ходи нервно из килията, попийва по малко и мисли, чука се на вратата и пускат при него един българин, който иска да го освободи. Раковски го пита дали е женен. Посетителят отвръща, че е женен и има две деца. Тогава Раковски му казва, че не си заслужава, и по-добре да му донесе хартия и мастило да напише бележка да гръцкия консул. Но това са легенди. Вие изваждате факти, че много преди това е организирано неговото спасение. Гръцкият външен министър Ризос пише, че добре, че включвате към нашите поданици и един, който не е наш. Ако в тази случка има истина, най-вероятно Раковски да го е пратил при гръцкия консул, да знае, че сутринта трябва да донесе гръцкия паспорт. Г-н Любенов има друга теория, че Раковски изказва почти всичко, което знае.

И.Л: Във Ватикана са намерени протоколи от неговите самопризнания. Първо Раковски избягва от покровителя си  Богориди. Ако беше останал щеше да има друга кариера, подобна на Гавраил Кръстевич, който завършва право в Сорбоната в Париж. Но Раковски избягва, защото вече е член на Македонското дружество, което е част от „Филики етерия”, което означава Обществото на приятелите, на другарите.

Р.Л: Преди „другар” да стане мръсна дума.

И.Л: Когато се проваля вторият Браилски бунт Раковски се крие известно време, но после се предава и прави тези самопризнания, които са намерени.

Р.Л: Мисля, че отива и при руския консул, но той „вдига ръце” от него.

И.Л: Руската, Турската и Австро – Унгарската империи имат общи интереси, искат да запазят монархията и преследват революционерите. По-странно е това самопредаване и самапризнанията, които, може би, са част от плана. Той още с пристигането си в Браила получава гръцки паспорт. Това е сложна совалка между фанариотите, управители във Влашко и Молдова, гръцкия външен министър, гърците в Инстанбул и руския външен министър, който е грък. Всички тези хора участват в заговора да бъде освободен и с кораби да стигне до Марсилия.

Р.В: И там приема светлината. Приемане на светлината означава, че влиза в масонството.  Допускам, че се е запознал лично с Мацини, който по това време е там и полага основите на „ Млада Италия”.

Р.Л: Тогава можем спокойно да предположим, че баща му е бил един от известните масони, за да приемат сина му официално в Марсилия, да му дадат паспорт с името Георгиус Стефанидис.

И.Л: Трябва да внесем малко пояснения относно историята на масонството от края на 18 век и началото на 19 век. Това не е масонството в съвременния му вид. Тогава имаме „диво масонство”. Чистото масонство в Англия страни от политиката, да не говорим за национално-освободителни движения. Пренесено в Европа, където във Франция и Италия се създават карбонарските ложи, в Русия от това движение излизат декабристите. В Турската империя ложите, които се създават не са точно регуларни ложи, а съ свързани с национално-освободителните движения. Взимат структурите на масоните, използват инструментите на масонството, но дейсват по различен начин. Още първата Етерия на РизосВеристинидис, която е  ликвидирана със смъртта му през 1798 година, така и втората Етерия, са парамасонски организации, които имат за цел освобождението на Балканите. Всички освободителни комитети, създадени по-късно, са парамасонски организации, но са свързани с цялостното просветителско и революционно движение  в Европа. До 1884 година, когато се появява за първи път мегали идеята на гърците, всички балкански народи работят заедно.

Р.Л: Защо след Марсилия Раковски се връща в Котел?

И.Л: Той прави пълен цикъл от Котел през Цариград, Влашко и Марсилия, не може да издържи повече във Франция, и пред Гърция се прибира обратно. Намира си работа в Търново, но не се разбира с владиката.

Р.Л: Той се държи предизвикателно с него, буквално се гаври с него.

И.Л: Точно така, и се връща в „гнездото на осите” в Котел, където са старите чорбаджии, с които баща му, който е представител на новите чорбаджии е в конфликт.Баща му предоставя аби за турската армия и е близък с Рашид паша. Раковски вече е със смъртна присъда и където и да отиде разузнаването ще го изиска веднага за екстрадиране. Конфликтът между стари и нови чорбаджии е отражение на конфликта между стари и млади в революционните борби, който след Освобождението продължава между либарали и консерватори.

Р.Л: Той взима назаем бял кон от Сливен и отива в Котел, препуска през града, размахва сабя и псува всички властници.

И.Л: Затова е наклеветен и заедно с баща му са арестувани.

Р.Л: И какво става след това, г-н Василев?

Р.В:  Преди да напусне Марсилия става международен скандал и той е докладван на министър председателя Гизо, и гърците го изтеглят и го скриват в Котел. Само че Раковски не може да бъде ограничен, той вече е добил самочувствие и си вее пелерината като един Зоро. Това не му се прощава и е осъден на три години. Правят се много постъпки да бъде освободен, но неуспешни. Той непрекъснато получава и финанси, и помощ, и в един момент започва да работи като адвокат. Сам разказва, че благодарение на отличните си познания по турски език и корупционните практики в Турската империя, които са много сериозни, той успява да заработи солидни суми още в затвора. Баща му, по днешните стандарти, е милионер, самият Раковски казва, че над един милион гроша са потрошени за излизането от затвора. Отново става велик везир Мустафа Решид паша, който е особено важна фигура не само в османската, но и в европейската история. Той е човекът, който приема масонство във Франция, работил е в Англия и като се връща в Турция започва реформи и успява да наложи  „Гюлханския хатишериф”. Следна „Фетихабаюна”, и въпреки,че двата акта са критикувани като неуспешни, това е огромна крачка напред, Решид паша ги прави с риск за живота си. Решид паша прави разследване, притиска Патриаршиятп  и  Богориди, който стои зад озаптяването на Раковски, защото не може да понесе, че е пренебрегнал съветите му. Раковски излиза от затвора, но му остава още една година от присъдата и става учител в дома на Великия везир – да не забравяме, че има смъртна присъда.

Р.Л: Самият Раковски казва: „Познал бях многи чиновници турци, даже и някои от министров, които подпомагаха ми на мои работи, за да се ползувам нещо, като крадяха и тия от царски приходи. В малко време аз добих доволно количество и оставил адвокатското поприще почнах да купувам десетини и други беглици от Министерството на финанциите. В лето 1849 –то бях прикупил Узунджовския панаир, а в лето 1859 –то Пловдивския”. Още по-любопитно е, че той излиза на свобода през 1848 година,  а през следващата купува Узунджовския търг. Това няма как да стане без главния везир.

Р.В: Раковски винаги има подкрепа.

Р.Л: Искам да попитам Д.Кабаков – след прочита на книгата на Р.Василев какво ново научихте за Раковски?

Д.К: Много нови неща. Пиесата, която написах за Раковски беше базирана само на този „Градеж”. Дали той е писан лично или само е преподписан от Раковски, защото беше доказано, че печатът на Революционния комитет отдолу е истински, което означава, че той го припознава. Който има търпението да го изчете, ще види цялата същност на хуманизма  и общочовешките идеи, които се съдържат в най-чист вид в масонството, и които всички големи умове от 200 години насам защитават. За мен не е важно дали той го е написал, а че стои зад тези идеи. Опитах се да представя тези идеи по по-достъпен начин, защото много безумни неща са написани за масонството.

Р.Л: Какво друго научихте за противоречивата и гениална същност на Раковски?

Д.К: Най-важното е, че нашите колоси Ботев и Левски не са изникнали на неразорана поле. Те идват вследствие на 50 – 60 годишна работа на много, обществено непопулярни възрожденци, които са работили за това България да бъде освободена. Всичко, което се случва в рамките на 100 години, от Паисий до Освобождението, е безкраен труд на хиляди българи. Раковски и другите познати революционери са само еманацията, но всичко, което е зад тях, трябва да се учи и да се знае. В последните 100 години ние „работим” с това – Англия ни е враг, Русия ни е освободила и ни е приятел. Когато четеш книгата на Р.Василев и се запознаеш с европейската история, осъзнаваш, че държавата няма вечни приятели, а вечни интереси.

Р.Л: По време на Кримската война Раковски става преводач на турците и обикаля всички градчета на Дунав. Интересна е историята, когато му възлагат да отвлече един влах, който доносничи на турците за разположението на  руската армия.

И.Л: Представете си този човек в навечерието на Кримската война, със смъртна присъда в Цариград, е направил тайно общество от българи, и то си поставя за цел да се интегрира на висши постове в Османската администрация. До тогава имаме само Стефанаки бей – Стефан Богориди и хаджи Иванчо хаджи Пенчович. После и Гавраил Кръстев. И Раковски става преводач в турската армия. Тази длъжност има по-широк  аспект от днешния, защото тогава преводачът е пълноправен участник в преговорите и взима решения. Облечен в турска униформа той обикаля България и създава комитети. Драган Цанков го вижда в Свищов и остава изумен. За първи път Цанков го среща в Цариград с дервишки кюляф на главата и не може да повярва на очите си – Раковски е член на Ордена на бекташите. А сега в Свищов му се явява като турски офицер.

Р.Л: Той е заловен, защото така превежда донесенията на турските шпиони, че ги заблуждава за местоположението на руските войски  и отново е окован.

И.Л: Той е нещо като двоен агент. Създава тази комитетска мрежа с идеята Видин да е центъра на Заверата, защото е на три граници. Минавайки в Калафат дават информация на руснаците и пишат прошение за независима църква. Раковски е арестуван и изпратен в Шумен.

Р.В: Би трябвало да бъде разстрелян, защото е военна обстановка, но в този момент минава Садък паша, който е полякът Михаил Чайковски  – виден масон, който идва от Париж и обича много България и държи под око будните българчета. Той се намесва и успява да убеди Юмер паша да освободи Раковски, за да бъде съден в Цариград, защото бил назначен като преводач от султана. Връщам лентата – смъртна присъда, затвор, още един кратък престой в затвора за финансови машинации,  офицер- главен преводач в Османската армия.

Р.Л: В един от спомените се разказва как той отвлича турски шпионин и като остават насаме му казва да бягат при руснаците, а другият отговоря, че се познава с видинския началник на турците и няма нужда. После шпионинът казва на турчина, че вашият преводач искаше да бягаме при руснаците, но турчинът не му повярва. Оттам излиза подозрението, което впоследствие се оказва факт. След време русофилът Раковски става русофоб.

Не знаем, че Раковски е бил авантюрист. Той има доста недостатъци – склонен е да краде, да мами. Още като дете излъгва един турчин, че неговият покровител Богориди ще му съдейства за назначение. В друг случай дори е готов да приеме турската вяра, но като отиват хазяите му да празнуват, той грабва торбата с документи, в която има и негови, включително и пари, изгаря я и побягва към Балкана. Един от най-близките му хора д-р Иван Касабов, доказан масон революционер, казва за него, че е егоист, самолюбив до крайност, самонадеян, не дава на никой да мисли друго, освен това, което той сам мисли и вярва. Големият му спор с Теодосий Икономов, човекът, който иска да прокара униатството в България, е най-вече за това, че сам Раковски не се е сетил пръв да оглави това движение към унията.

И.Л: Има качества, които не се вписват в образа на икона без петна по нея, но да видим каква роля е изиграл в нашата история. Както Бенковски е знаел, че водачът в очите на народа трябва да бъде велик, така и Раковски през цялото време е играл ролята на бъдещ български княз, където и да е бил. В Сърбия се е движил с файтон с охрана, и когато е срещал файтона на сръбския княз Обренович, са се спирали  и като равен с равен е говорил с него. Въпреки, че Раковски не е имал никъкви приходи за Легията, и че имуществото му е разпродадено на търг и няма една стотинка, когато се среща с държавен глрава той се държи като държавен глава.

Р.Л: Както Р.Василев го описва – с папионка, пелерина и бастун.

И.Л: Когато се чува, че Богориди е спряган за глава на автономна област или независима държава, Раковски изпраща да го повикат, срещат се на брега на Дунав и Раковски му казва, че чувам, че имаш мераци за бъдещето, трябва да знаеш, че има един княз и това съм аз. Дали това са точните думи, не се знае, но Раковски смята, че не може един да бие тъпана, а друг да обира парсата. След като той създава цялостната организация, той смята, че по заслуги има това право.А родът Богориди се извежда от Второто българско царство и от двора на цар Борис. Има нещо не случайно, защото тези права са признати и на Софроний Врачански и на Стефан Богориди. Този род не е случаен.

Р.Л: Д-р Стати Антонов, един от съвремениците на Раковски описва как той се държи до румънските държавни мъже, вечно е до тях и до букурещкия хайлайф, и добавя: „ От българските първенци и богаташи той черпеше почти насилствено средства за издаване на своите литературни произведения и издръжка, която не беше твърде лесна, като се има предвид неговата разточителност и щедрост към разсилни и лакеи, като не пущаше в ръка по-малко от минц.” Той е бил и бонвиван, държал се е като държавник на една липсваща държава, която е била в неговото съзнание съвсем реална реалност.

Сега на телефона е проф.К.Топалов. Поканих Ви като редактор на единия от томовете на четиритомника на Раковски.

Проф.К.Т: Отговарях за първия том, който съдържа художествените му произведения, останалите томове ги редактира проф.Веселин Трайков, лека му пръст. Иммахме спорове с него, защото аз исках да влезе едно съчинение, което винаги е било инкриминирано и забранявано слез 9.9.1944 г, можеше да се намери в изданията отпреди 9-ти, но и там беше изрязано с бръснарско ножче, става дума за брошурата „Преселение на българите в Русия, или руската убийствена политика за българите”.

Р.Л: Това е онзи момент, в който Русия вкарва на територията на България черкези и примамва близо 15 000 българи да се преселят.

Проф.К.Т: През 19 век стотици хиляди българи са отведени от България, за да заселят безлюдните тогава степи на Бесарабия. Така са се появили там т.н. бесарабски българи.Още по Софрониево време има големи преселения, те са им обещавали безмитна търговия, собствени съд и училище, собствен език, всякакви права. Влизайки в Руската империя обаче, те се превръщат в крепостни селяни, които нямат право на имот и на нищо. От тук те тръгват от богатите си села и имоти с много волски и конски каруци, натоварени с тежка покъщнина, а там губят всичко и стават безимотни селяни. Които са опитвали да се връщат ги е настигал куршум на Дунава. Това е една трагедия за българския народ, която е обезлюдила огромни територии. На част от тях са настанени татари и черкези. Още Софроний поставя пред руското командване в Букурещ, изпраща и двама представители в Петербург, които умират от бедност там, превръщат се в просяци накрая, но императорът не ги приема, защото знае какви послания носят, Софроний е искал Русия да изпълнява това, което е обещала на българите, а и още привилегии. През 1861 година излиза брошурата на Раковски, в която той казва: „Всякога проклятата Русия, кога е имала бой с турци, лъгала е простодушните българи, че уж за тях отваря такъв бой, и че уж тях идва да освободи. Тя всякоги е само своята полза глядала, а собствено, за владетелните си планове е имала грижа           , как по-добре да ги положи в действие.” В едно писмо до Дайнелов, по повод на това, че руското правителство се е споразумяло със султана за тези преселения, той казва: „ Руская подлая политика излизе веке на яве. Тя е действала ферман от Глупавата порта да се присели сичката видинска област в Крим, я то място да се засели с човекоомразни татари. Това е било чисто убийство за наш български беден народ от страна на Русия. Тя като се отчая по други начин да изпълни плана си, започна с този подли, варварски начмин. Земледелчески, трудолюбив, гостоприемец и мирен народ се изсели и дава се под мучителна рука Русии да го доведе до робско състояние, а вместо него Европа се полни с гнуснави татари.” В брошурата вече казва: „Руското правителство, което лъстеше нашите добродушни българи със всякакви лукави и лъжовни обещания днес веки открива булото си и явно показва убийствената си и злобна политика към тях. То е наумило и други безчестнии лукави  средства да разори и опустоши милото ни Отечество  и да уникакви нашата народност в самото й най-благородно и скъпоценно наследие. Къде отивате вие, мили братя, видински българе, знаете ли вие Русия каква е, знаете ли какво робство и какви вечни мъки ви чакат там, защо се не посъветувахте с ония българе, които са били тамо да ви разкажат къде и в каква яма искате да се хвърлите?” И още едно последно откъсче: „ Всичко е там пустиня, гола и безплодна. Място омразно, диво и грозно. А мъчителството и робството, което ви чака ще къса всеки ден не само бедните ви тела, но и горките ви сърца, ще тлее ежедневно дорде ви прихлупи черната земя и се отървете от мъки завсегда. А вие, о младежи, вие, златна българска надежда, в сърцата кои се е родила святая любов народна, вие любезни младежи, постарайте ся да дадете нашим тям братям да разберат в каква пропаст искат купени предатели да ги хвърлят. Ваша же награда ще бъде вечно име и слава от потомството.” Никой не ги е чел тези неща, никой не е достигал до тях.

Р.Л: Вече 75 години тези неща не се изучават и Раковски продължава да бъде табу.

И.Л: Руската империя заселва по границите си лоялно българско християнско население, а изпраща  на Турция враждабното кавказко население от мюсюлмани, и че Русия и Турция воюват винаги на два фронта, освен Балкански, има и Кавказки фронт във всички войни. Едва ли Раковски е имал и преди това илюзии. Да си спомним, че негов кумир е вуйчо му Георги Мамарчов, и той, като руски офицер е свидетел на руската двойнствена политика, когато в предишвата война Русия достига до Одрин и сключва Одринския мирен договор и изоставя на произвола на съдбата Българите. Когато Мамарчев се опитва да вдигне въстание със собствени сили руснаците се обръщат срещу него и го арестуват и пращат на заточение. Раковски от дете е наясно с тази политика , но той е склонен на всякакви компромиси, стига да са в полза на България.

Р.Л: Веднъж скъсва паспорта си, който руският император собственоръчно му подарява пред очите на всички, и те казват – сега ще отидеш в Сибир, и той избягва, в Браила пак се крие. По-късно, когато граф Меншиков пристига, другарите му подали не само петиция до Меншиков, но съставили едно тайно общество” цел кому беше да постъпиме в турска служба и в този начин да действаме от една страна, да се угнетява този наш бедний народ във време размирие рата за употребление турска, и от друга жеже страна да преуговаряме народа си  всявга да бъде готов, щото в благовремие да действа съгласно руский напредване в Турция.” Той е реалист, който вижда и меда и жилото на рускатата политика.

Сега на телефона е професор Никола Алтънков. От Вас научих, че Мари Фирхатян, която е професор по история в Хартфорт има книга за Раковски. Какво пише тя и откъде този интерес?

Проф.Н.А:  Тя е на 60 години, арменка, една от чудесните ученици на Барбара и Чарлс Явавич, чудесно семейство от Бъркли,Калифорния, родени в Америка, със сръбски произход, нейни професори. Книгата „Г.Раковски и българския национализъм” е подобрена нейна докторска дисертация, която тя завърши под ръководството на Барбара. Не е за учудване, че книгата  ѝ не е преведена на български, макар да излезе през 1996 година.

Р.Л: Какво е обяснението?

Проф.Н.А: Ние сме ревниви към фигурите, които поставяме в нашия Пантеон. За да разкрием пълнотата на четиримата ни големи революционери, това са Раковски, Левски, Ботев и Каравелов, ние не можем да изтърпим догадки и подмятания, че те не са абсолютни светци, не можем да ги възпримем като хора от плът и кръв. М.Фирхатян обрисува на по-малко от 200 страници, но наситени с материал, който не се среща другаде, живота и литературната и революционна дейност на Раковски, и то доста обективно. До такава степен, че Стефан Груев в края на рецензията си призна с половин уста, че колкото и  да оценява обективността и предаността на всеки изследовател към истината, трудно ми е да изтърпя такива…..? на хора от нашия Пантеон. По същият начин и аз съм възприел идеята, че това са безукорни хора, на които трябва да се подражава във всяко отношение. Нищо не пречи да ги видим като хора като нас, което не намалява тяхното значение. Бих искал тази книга да бъде издадена на български, за да проверя дали българската публика е в състояние да възприеме едно по-критично отношение към нашите пантеономисти.

Р.Л: По-реалистично. Да не са паметници от гранит  от Сталински тип.

Проф.Н.А: До голяма степен е разнищен личния живот и авантюрите на бащите на американската конституция като Бен Франклин, Джеферсън, даже Джордж Вашингтон, което не намалява изобщо тяхната значимост. Когато се отнасяш критично към своите водачи, това не намалява твоя патриотизъм, напротив.

Р.Л: Намалява националните комплекси.

Проф.Н.А: Колкото по-скоро се освободим от тези комплекси, толкова по-ясно се откроява величината на нашите революционери.

Р.Л: Заключителни думи, г-н Любенов, Вие сте прочели цялата книга на Р.Василев.

И.Л: Да, и в началото го търсих, за да му опонирам за някой оперативни масони.

Р.Л: Само да не се премълчава, защото премълчаването е най-страшното.

И.Л: Р.Василев е много убедителен в книгата си и вкарва нещата в много по-широк контекст, и разглежда въстанията и революциите в една голяма мрежа от концентрични кръгове, а не нещо изолирано само за себе си, било събитие или личност.

Р.Л: Затова трудно се пишат такива книги, има над 100 обекта вътре. Нека Димитър Кабаков да каже още малко за своята пиеса и за този „Градеж”, който е малко познат. Какъв е смисълът на този „Градеж”, който използвахте като част от пиесата?

Д.К: Смисълът е акцентиране и утвърждаване на общочовешки ценности. На нас ни убягва това. Обичаме да се бием в гърдите „Булгар, булгар”, но стане ли дума за Възраждането, знаем Паисий 1762, Берон -1821, Раковски, Левски, Ботев, и приключваме, другите остават настрана. Всичко, което се случва в България е част от световните тенденции, и ние трябва да осъзнаем, че нашите предци са имали отворено мислене и са се чувствали деца на света. Искали са да поставят нашия народ наравно с другите народи , отстоявали са и са защитавали общочовешките ценности. Дали българинът е бил роб или не можем да дискутираме още дълго. Предците ни са искали свободно да се чувстват равни с останалите държави.

Р.Л: Чрез просвещение да се издигне равнището на обществото. По някое време стигат, но после исторически нещата рухват.

Д.К: Нашите предци са „вършели” из Европа от Москва до Лондон, говорили са по 5-6 езика, били са деца на Европа.

Р.Л: И много от тях се завръщат да участват във въстания и завери, зарязват си висшето образование и…

Д.К: Те са ги финансирали, давали са цялото си имущество! Покажете ми от 20 век нататък българи, които го правят?

Р.Л: В миналото предаване акцентирахме върху В.Априлов и П. Берон, и имаше смайващи факти за тези богати, образовани хора, които оставят дирята си в историята не защото са масони, а защото са щедри българи и използват масонската организация не само да търгуват, а и да дадат спечеленото на ползу роду.

Сега към Р.Василев, Вие като подсъдим, защото бъркате много дълбоко в блатото на българската истириография, която се прави на сляпа. Дипломираните историци искат само факти.

Какво не казахме още за Раковски?

Р.В: Има много голяма вероятност Раковски да е приел исляма – представял се е като Мурат, хващал се е на бас, че може да се качи на джамията и да пее. Той е бил човек без никакви граници, на първо място и единствено е България. Да, бил е чепат, но е обичал България, мобилизирал и ръчкал е всички богати българи да работят за тази кауза.

Д.К: Трябва да употребим една единствена дума – тези хора са били обсебени от идеята да освободят земата си и нищо друго не е имало значение.

Р.Л: И самият Левски казва, че ако трябва ще се потурчи. А от многото четива разбрах, че влизането в исляма даже няма нужда от обрязване, съвсем демократично е. Предполагам, че по същия начин можеш да се върнеш и към предишвоно вероизповедание…

Р.В: Драган Цанков става католик, но после се връща към православието. Моментът е такъв, че се прави в полза на България.

Р.Л: Предаването свърши. Бъдете благословени и повече Бог във всичко, и бъдете българи, не само патриоти, но и просветителни националисти.

26.6.2019