Премълчаната история, 3.5.2017, БНР, Програма „Хр.Ботев“, Водец Румен Леонидов. Участват доц. д-р Ана Стойкова, отец Александър Лашков и доц. д-р Веселина Вачкова, които разказват за личността, иконописното наследство и мястото на светеца в нашата иконография.
Всички знаем подвизите на обявения за светец Георги Победоносец, поназнайваме и неща от живота му и чудесата, но за първи път ще навлезем в по-неизвестните страни на житието му. Литературните извори, свързани с името на този светец са много, но доц. д-р Ана Стойкова е извадила на бял свят онези, разказващи за изумително жестоките мъчения срещу християните, на които е подложен и този необикновен мъж.
И още по-точно – проследява как тези мъчения са описани в южнославянската литературна традиция. В огромния 700-страничен том на доц. д-р Ана Стойкова са разгледани най-ранните текстове по темата и те са съпоставени с византийските, латинските и ориенталските им версии.
Описаните мъчения са анализирани през филологическа и историческа гледна точка, като са потърсени връзките им с Библията, с различни апокрифни съчинения, със свидетелства на антични и раннохристиянски автори. За тази цел изследователката е издирила и класифицирала творби появили се по земите на южните славяни както през Средновековието, така и по времето на Османското владичество. Става дума за български, сръбски, молдовски и влашки текстове и сравняването им с гръцките оригинали. Разбира се, най-голямо място в книгата е отделено, както би трябвало да се очаква, на анализа на „Ранното мъчение“ – това е първоначалният гръцки текст за помен и прослава на св. Георги, около което има благодатни за науката неизвестности.
Р.Л: Днес темата е премълчаните мъчения на великомъченика Георги Победоносец, светецът, който почитаме на 6 май. Защо на 6 май? Ще говорим още за премълчаните мъчения и не само за тях. Защото поводът за днешния разговор е прекрасна книгата, не просто книга, а труд-грандиозен, интелектуален, бих казал – паметен. Заглавието ѝ е ”Св.Георги Победоносец”, а поздаглавието „Агиографски произведения в южнославянската средновековна традиция”, автор е до. д-р Ана Стойкова. Тя работи в секцията за Стара българска литература в Институтът за литература към БАН. Научните ѝ интереси са в областта на кирилометодиевистиката, на славянската текстология, историята на средновековните български литератури.
Тя е един от авторите на „История на българската средновековна литература”. Преподавала е български език, литература и култура във Варшавския университет, както и дисциплините ”Стара бълг.литература” и „Християнска литература” в Пловдивския университет ”П.Хилендарски”, (който имам честта да съм завършил) и в Нов български университет.
Автор е и на изданието ”Физиологът в южно славянските литератури”, на книга за един от най-любимите ми предвъзрожденци „Първоучителят Методий”, н изследването „Славянският физиолог. Византийската редакция”, както и на множество статии и студии у нас и в чужбина, между които „Кой стои зад коня на Св.Георги?”, „Чудото на Св.Георги” и пр.
Р.Л. Казам ви добре дошли! Ще си говорим на Вие, защото моето уважение към вашия труд е коленопреклонно, защото този 700 страничен труд не е силен по своя обем, а по нещата, които съдържа. И тъй, мнозина от нас си мислят, че знаят всичко за Св. Георги, защото в интернет пише за него, дори някои са чували и за мъченията му. Така ли е?
А.С: Така е. Това е една популярна представа, която се дава от календари, енциклопедии, съвременни справочници. Тя е една обобщена представа, защото Св.Георги е една мистериозна фигура. Ако се потърси в историята ще се види, че неговия живот не е документиран. Няма никакви сигурни свидетелства за това къде и как е протекъл животът му и кой е бил той. Кога точно е загинал мъченически за християнската вяра.
Р.Л: Има съмнения, че дори е съществувал.
А.С: Да и това става причина преди около 30-40 години по време на Втория ватикански събор папа Павел Шести, който прави реформа на Римския календар, именно от гледна точка на това- да го разчисти от светци, за които не е сигурно как точно са съществували и какви точно са били. Св.Георги е отстранен от Римския календар и оставен да се чества в поместните църкви. Това не се отнася до Източно православните църкви, където той винаги неизменно е бил почитан. Много рано дори църковните среди започват да се съмняват в някои популярни представи за Св.Георги , и започват да търсят доказателства за различните събития от неговия живот и мъченическа смърт.
Р.Л: Както цитирате на едно място:” Максимално възможно почитание и минимално знание за историческата личност”.
А.С: Още през 17 век йезуитите започват да търсят историческите корени на християнските светци с цел да изтъкнат техните най-важни черти и да премахнат различните легенди, които са се натрупали, особено около живота на най-ранните хрестиянски светци- мъчениците. По времето, когато християнството е било преследвано са живели мъчениците и именно затова са почитани, защото са загинали заради вярата си след като са изтърпели много мъчения.
Р.Л: Позволете ми да ви прекъсна, защото този момент във вашата книга е толкова добре поднесен- за по-широка аудитория, за студенти на 50-60 години, които искат или са любопитни или е дошло време да надникнат по- сериозно в житието-битието или в митологията на един общохристиянски светец. Преследването на християните завършва с един едикт на император Галерий, когато той умира. След това идва друг, който отново връща нещата и едва при Константин..
А.С: Велики, който са смята за първи християнски император, макар да ..
Р.Л: Той се е смятал за по-велик от Христос..
А.С: Смятали са го неговите последователи. Той е обявен за светец и неговата заслуга не е никак малка, но ако се обърнем към историята- неговият син император Литиний е по-заслужил за узаконяването на християнската религия в Римската империя, макар да се смята за гонител на християните и това не е точно така. Този дребен факт ни води до извода колко малко познаваме историческите факти и колко преданието за нас е по-важно. Това, че се съмнаваме в историческата личност на Св.Георги не означава, че той не е съществувал.При преписванията, при преводите всеки е добавял по нещо.
Р.Л: Искам да ви върна към още една легенда- че император Константин разрешава официално християнството и ние го боготворим, празнуваме с Елена. От книгата ви научих, че Теодосий Първи всъщност официално признава религията в Римската империя. Запомнете това име- Теодосий Първи, който в другата част на империята разрешава християнството.
А.С: Това са подробности. Важно е да се знае кога става това, а това са първите десетилития на 4 век. Първо излизат актове, в които на християнството се дава право да съществува равноправно с останалите богове, които са били почитани в римския пантеон и чак впоследствие при император Теодосий се обявявя за единствена законна религия в границите на Римската империя.
Р.Л: Един подвъпрос преди да се втурнем към Св.Георги окончателно. Вие задавате въпроса- Какво предизвиква неприемането на християнството в една общност, известна с религиозната си търпимост? Защо римляните приемат всички останали религии а християнството го гонят с необяснима жестокост?
А.С: Рим почита много богове и когато завзема нови територии, той просто включва завзетите богове в своя Пантеон и той става все по-широк. Римляните казват- почитайте своите богове, но почитайте и нашите.По това време, през първите векове на нашата ера започва да се почита много императора, който се обожествява и почитта към него е като към много важно върховно божество. Християните не приемат многобожието, те признават само един Бог. Още по-малко са склонни да принасят жертви на тези богове и на императора. Римляните не са приемали християнството за друга религия, а за суеверие, защото не са могли да почитат един разпънат на кръст, убит като разбойник човек от римските власти, който при това е претендирал да е цар на Юдея, тоест, политически престъпник.
Р.Л: Както Левски увисва на кръста заради това, че е криминален престъпник.
А.С: Зависи от гледната точка. Ние сме склонни да наричаме много личности революционери, но те могат да бъдат наречени и терористи- зависи от гледната точка.
Р.Л: Всеки, който разруши канона е престъпник.
А.С: В този смисъл християните не са били приемани и затова са били преследвани .
Р.Л: Да привършим темата за тази епоха с няколко думи за доброволното мъченичество, което е много добре разгледано във вашия огромен труд.
А.С: Християните са вярвали, че мъчениците заради вярата ще се сдобият с вечен живот и мъченически венец. Докато обикновените хора, които имат праведен живот трябва да дочакат деня на Страшния съд, за да получат своето право да пребивават в небесното царство, мъчениците го получават веднага със своята мъченическа смърт.
Р.Л: Паралелите с днешното време са много ясни.
А.С: Да, вие имате предвид исляма.
Р.Л: Част от исляма.
А.С: Ислямът е до голяма степен повлиян от ранното християнство, макар че, по-късно се развива в друга посока. Не е случайно, че и те вярват по същият начин, че мъчениците отиват веднага в рая и затова не се страхуват да умрат.
Р.Л: Но не всички мъченици са били убивани, нали?
А.С: Напротив, за да се нарекат мъченици, те загиват заради вярата. Тези, които не са умирали се наричат изповедници. Мъченик е само този, който приема смъртта в името на вярата. Не случайно Св.Георги е наричан Великомъченик, защото той е претърпял изключително много мъчения. Смъртта е еднократен акт, тя не е страшна, страшно е умирането.
Р.Л: Изповедник е, пишете ”почетна титла за онези, които открито се обявяват за християни”? Всички, които днес обявяваме, че сме християни, истински,сме изповедници.
А.С: Това е било в съвсем различна епоха, когато християнството не е било разрешено.
Р.Л: А сега е разрешено, но го няма. Аз ще ги наричам изповедници отсега нататък, а те, ако искат, да се титулуват с тази титла. В книгата си споменавате, че около мита за биографичната страна на Св.Георги има двама георгьовци – единият е арианския епископ Георги Александрийски, който е обект не само на вашия труд, но и на ваши предшественици.
А.С: Аз преразказвам какво са писали те. Специално не съм се занимавала с него, това е една много популярна хипотеза, че зад Св.Георги се крие една историческа личност – арианският епископ Георги Александрийски. Арианството е една раннохристиянска ерес, която е осъдена още на Никейския събор през трети век и се започва една взаимна омраза и преследване между ариани и православни християни. По онова време арианството е било много разпространено, имало е ариански епископ и цели общини с ариани и по едно време в Александрия, голям град на времето си, имало епископ на име Георги. Неговият живот е документиран и той загива убит от тълпата, за него се пазят сведения, че е бил една много неприятна фигура. Около неговата биография има имена на лица, които буквално съвпадат с персонажите от най- ранното историческо битие на Св.Георги и това е дало повод много отдавна да се заговори, че именно този епископ стои зад фигурата на светеца. Прекалено много са съвпаденията, за да се отминат. От друга страна скептиците, които не приемат тази версия, също са прави, защото е много трудно да се приеме, че един арианин би могъл да бъде приет по-късно като православен мъченик. Православните са мразели арианите и са ги смятали за изключително опасни и по никакъв начин не биха приели един техен виден представител да го издигнат в култ и да го почитат.
Р.Л: След като е изгорен и хвърлен в морето няма никакви мощи. Историята говори, че може би, парченце, краченце, нокът или..?
А.С: Историята с мощите е друга история, свързана със Св.Георги, която също пази много тайни. Мощите и гробът- те са свързани, защото мощите са неговите останки, които християните много почитат.
Р.Л: Гробът, който е в град Лида?
А.С: Лида, днес Лот в Израел.
Р.Л: На десетина километра от Тел Авив.
А.С: Където и до днес съществува църква на името ва Св.Георги и там се намира неговия саркофаг и където се пазят мощите му. Друг въпрос е, че много градове претендират да пазят мощите му.Лида е най-старият култов център, свързан със Св.Георги.
Р.Л: Пишете-второто десетилетие на 6 век.
А.С: Тогава има свидетелство на пътешественика Теодосий, който обикаля Светите земи и около 530 година отива на Божи гроб и споменава за гроба и църквата на Св.Георги в Лида.
Р.Л: Сега ще прочета посветителният надпис на църквата:”Дом на Бога замени жилището на демоните, светлината на спасението озари онова, което беше скрито в мрак, там където жертви са принасяни на идолите, днес са ангелските хорове.Там, където Бог е предизвикван, днес Бог е умилостивяван. Един христолюбив мъж, първенецът Йоан син на Диомед, от себе си дари на Бога това забележително здание, като положи тук скъпоценните мощи на победоносния и свят мъченик Георги, който се яви на Йоан не на сън, а на яве през годината 410 .”
А.С: Това се отнася до друга църква, запазена и до днес. Този надпис е много интересен не само, защото свидетелства за още една църква, в която се смята,че е имало мощи на Св.Георги. Нека кажем, че мощите могат да се намират на различни места, може да се пази една малка кост и това също са мощи. Тук надписът показва, че върху храмове на езически божества са строени християнските храмове.
Р.Л: На телефона сега е доц. д-р Веселина Вачкова. Здравейте! Как е първомайският вирус, който не ви позволи да дойдете в студиото, от което губим всички, защото вие сте един изключително интересен събеседник?
В.В: Благодаря за вниманието. Добре съм вече. Особено за тази тема човек няма как да се предава пред малките неприятности.
Р.Л: Да не си вдигне копието. Каква е мистерията в нашите стенописи, свързани със Св.Георги?
В.В: Св.Георги е една от най-ярките фигури в християнството. Когато се казва, че един светец е почитан масово, ние веднага трябва да си представим Св.Георги. Той е толкова почитан, че дори в момента, когато голяма част от християнска Европа пада под ислямска власт, се появява светия Джирджис или Гиргис или Ел Худи- това е мюсюлманския св.Георги. Защо е толкова разпространен култът към Св.Георги? За мен една от основните причини е и иконографията, която се развива, покрай неговите многобройни жития, които ако се съберат ще се получи много страшен, но и поучителен роман. Най-ранното изображение е от 4 или 6 век и принадлежи на нашите земи. Това е една малка керамична иконка, теракотна, която е открита във Виница, която се намира на 50 км. от Кюстендил в сегашна република Македония. На нея Св.Георги е изобразен прав, с копие, а до него е Св.Христофор с характерната си вълча глава, като и двамата символизират очевидно победата на доброто, на вярата, на христовото слово и учение над злото, тъй като под копията им се гърчи по една змия. Паралелно се появяват много конкурентни иконографии. Първата, която можем да видим е вече Св.Георги , с характерното си облекло – неговият атрибут е копие, тъй като едно от мъченичествата му е точно пробождане с копие. Той толкова мъченичества е претърпявял, че папа Геласий, в края на 5 и началото на 6 век, откогато е текста, казва: „Вижте какво, Св.Георги е велик светец, но тези мъченичества са фалшификати.” Още от това време датира опитът да има една критика на това преакцентиране върху мъченичеството в житието на светеца. Църквата не е била склонна да подкрепя изключителното взиране в мъченичеството. Онова, което тя превръща в най-ярката иконография е епизодът с убиването на змея. Кога се появява тази иконография и какви разновидности можем да видим? Най-ранното фиксирано появяване е в края на 9, началото на 10 век в Кападокия, което е съвсем естествено, защото това е родното място на светеца. Много малко се замисляме какво виждаме в тази иконография, каква е мистерията на този обикнат и от големите художници и от иконописците и от писателите на ерминии сюжет? Първо – онова, което виждаме на Изток и на Запад не е едно е също. На Запад виждаме един рицар-Св.Георги е покровител на рицарството , на рицарския морал, освен, че е покровител на много столици, че е патрон на Англия. Този рицар е един класически рицар, който убива по един класически начин своя противник. Имаме напрежение, имаме едни коне, които активно срастнали се с ездача, му помагат да победи. Имаме една ужасена принцеса, която едва се въздържа да не прирадне, както една истинска придворна дама би трябвало да направи. Тук имаме историята на убийството от една физическа сила- Св.Георги над друга физическа сила-змея. Всеки, който е виждал православно изображение знае, че то е точно обратното. Тук Св.Георги не изпитва абсолютно никакво физическо усилие, по лицето му няма никакво друго чувство, освен печал. Змеят е загатнат, обикновено е аморфен, с хибридна характеристика, а принцесата просто следи много внимателно какво ще се случи. Тя знае какво ще се случи. В дъното на иконата има една сцена, която мнозина иконописци изпускат, защото смятат, че не е толкова важна, но тя е съществен елемент. В дъното е нарисуван дворец, в него има един млад цар, който гледа ядосано, както пише Дичо зограф в ерминията си, и който дава крючовете си на Св.Георги и една царица, която очевидно е щастлива. Очевидно не става дума за родителите на девойката, тук има една голяма алегория. Този млад цар и змеят, който побеждава Св.Георги са алегория на едно и също нещо-това е княза на този свят. Той е измамен, затова и змеят е толкова неуловим в православната иконография.Той буквално носи маската на изкусителя, маската на онова, което те кара със страх или с прелъстение да отстъпиш от доброто, а царят, който подава ключовете от земното и от небесното царство, това е самият княз, за който се говори в Новия завет толкова дълго. Коя е девицата? Девицата е човешката душа, която е спасена. А царицата е църквата, която също бива освободена от подвига на мъчениците. Последен детайл- забелязали ли сте какви пресрасни къдри има Св.Георги в православната иконография? Никакви шлемове, ако носи шлем, той е килнат на тила, за да се вижда косата.Тези малки къдрички имат също огромна символика- това е агнецът, това е руно на малко агне. Св.Георги отива да принесе себе си в жертва, за да спаси душата си, но и душите на много хора, които ще станат християни. Един от големите ефекти от мъченичествата на Св.Георги е, че в резултат на изключителните чудеса, които ги съпътстват над 40 000 човека повярвват в Христа. Повярвва и самата царица Александра Приска, съпругата на Диоклециан. Тя е канонизирана от църквата. Повярвва и нейната дъщеря Галерия Валерия, която също е канонизирана. Без влиянието на Галерия върху Галерий в последните му дни, може би, едиктът на толерантността е щял да се забави още години, защото тя е сред най-близките съветници на съпруга си. Когато човек чете житията остава потресен от натурализма, с който се описват мъченичествата. В иконографията житийната икона винаги е доминирана или от Св.Георги убива змея или Св.Георги на трон. Най-привлекателното в образа му е онази абсолютна лекота, неусъмняване в победния изход на онова, с което се е заел, а именно, да се бори със всички средства и до последен дъх срещу злото в света и срещу, както казва в реториката си църквата, срещу Княза на този свят.
Р.Л: Благодаря, трябва да се вглеждаме по-често през вашите очи към иконите, за да открием нещо много различно или близко, което е до нас, но не го усещаме.
Г-жо Стойкова, какво означава агиография?
А.С: Агиография идва от агиос-свят и графио- пиша, това са текстове за светци. Прави се разграничение между житията и мъченията, те имат различна структура в зависимост от разказа. Към агиографията спадат и другите разкази за светци- за техните чудеса, мощи, чудотворни икони.
Р.Л: В идейният център на вашия труд е един разказ за ранните мъчения на Св.Георги, който един автор, малко познат у нас- Крумбахер, определя като „Народна книга”. Това съчинение е превод от гръцки, но оригиналът го няма?
А.С: Оригиналът на това ранно съченение го няма, съществуват преписи, защото до изобретяването на книгопечатането книгите са само ръкописни и по тази причина всяка книга е оригинална и различна от другите. Това означава, че всеки път, когато това житие се е преписвало, то се е променяло и по-късните преписи, които са запазени са от 5 век, при това са фрагментарни.Пазели са се във Виена и са разчетени през 19 век.
Р.Л: Това е много странно, чак 19 век?
А.С: По-рано не е имало интерес. Казах ви, че през 17 век започват да изучават житията на светците и то като исторически документи, доколко те могат да бъдат исторически свидетелства.Това е най- ранния текст, запазен, за Св.Георги и изследователят му Крумбахер е един от най-големите византолози.
Р.Л: Кои са последните ръкописи открити за Св.Георги?
А.С: През последните десетилетия са откривани няколко гръцки ръкописи. Текстът е наречен от Крумбахер „Народна книга” защото носи много фолклорно- легендарни елементи. Кое е особеното? Ние познаваме този текст от по-късни преписи, най-старите са латински, коптски, арменски, сирийски и етиопски. Гръцките са по-късни. Този разказ е написан на много цветист език, описани са многобройните му мъчения, в резултат на които той умира, но Христос слиза при него или му изпраща своите ангели, които възстановяват изпокъсаното му, изнурено, измъчено тяло и го съживяват, като му казват: „Ти трябва да продължиш своята битка, за да печелиш нови привърженици на християнството.Дерзай! А накрая, след като 7 години бъдеш мъчен от 72 царе, накрая Господ ще те прибере при себе си, ще те сложи от дясната си страна, ще получиш мъченически венец и всички почести, но ти ще си свършил своето дело.”
Р.Л: Църквата даже се дразни, решава да намали броя на тези 72 ма царе, намалява съживените от светеца мъртъвци, даже е отстранена и финалната му молитва.
А.С:Тази молитва е много интересна, защото преди да умре той се моли Господ да изпрати огън от небето и да изпепели тези 72 мъчители. Това противоречи на християнската етика, която казва:”Когато те ударят по едната буза, дай и другата.” Докато той тук иска отмъщение и това е неприемливо.
Р.Л: И неприемливо е да говори с царицата в нейния будоар.
А.С: Махат такива епидози, които са неприемливи от гледна точка на християнската доктрина.Смекчават се. Например това съживяване на мъртъвци умрели преди 400 години, от прах ги съживява- такива неща са махнати. Появяват се преработки, които смекчават тези епизоди, за да може да се получи текст, приемлив от църквата, да може да се чете в църква и да не смущава слушателите. След няколко столетия видни византийски писатели пишат, въз основа на старите текстове, нови преработки, които са реторично обработени, много поетични, предназначени за една по-висока публика.
Р.Л: Сега ще чуем отец Лашков. Христос возкресе, Отче!
О.Л:Воистину возкресе! Бог да ви благослови!
Р.Л: Благодаря и особено България, която има нужда от добра дума и от Божията помощ в тези демонични времена, в които живеем. Днес предаването е посветено на моя любим светец Св.Георги и тъй като приближава 6 май, когато, за съжаление, повечето от нас ще се отдадат на трапезни удоволствия, на заколения и пиршества и няма да знаят какво празнуват, искам да ви питам-лично за вас, като човек, без да ви разграничавам от това, че сте свещеник, един от най-интелигентните в България, човек музикант, писател и много добър тълкувател на Божието слово. Какво е за вас Св.Геори? Българският му вариант. Вашият личен, вътрешен Св.Георги?
о.Л: Св.Георги е всехристиянски светец. Той е почитан от всички християни, а доколкото знам, и мохамеданите го тачат. Светите мъченици, които са пожертвали живота си за своята вяра, са един неувяхващ пример за всички, които се опитват да водят духовен живот и се опитват да поставят нравствените ценности над материалните блага. Всички мъченици, начело със Св.Георги, ние също имаме много такива мъченици български за вярата. На 23 април се чества освен Георги Победоносец и св.Лазар Български, пострадал в началото на 19 век на 28 годишна възраст. Всички тези мъченици са ни дали такъв пример, че трябва да поставяме вярата, нравствените ценности, морала над материалните блага, което е забравено в съвременния свят почти на 100 процента. Всички сега искаме да имаме блага, удоволствия, повече и повече и колкото се може по-бърже и по-скоро и то с цената на всичко. А църквата всеки Божи ден изправя пред нашия духовен взор образите, житията на тези хора, които са постъпвали точно обратно, и се опитва да ни внуши, всеки според силите си, и ние да следваме техния пример.
Р.Л: Вие как си обяснявате,че той е три четвърти Бог и една четвърт човек? Три пъти Христос го възкресява. Аз не познавам друг такъв пример нито между светците, нито в легендите?
о.Л: Не знам откъде имате тези сведения. Той е живял в края на 3 и началото на 4 век по времето на най-големия гонител на християните Диоклетиян. Св.Георги е претърпял нечувани мъчения, подкрепян от Бог. Без божията подкрепа никой мъченик не би изтърпял такива издевателства- да бъде разкъсван жив от колело с гвоздеи, да бъдат слагани на краката му горещи метални обувки с пироните навътре и ред други неща. Пак подчертавам, че с Божията подкрепа, тези мъченици са били в едно особено състояние, те са били почти в Божието царство, за да могат да понесат тези мъчения. Той накрая е бил обезглавен и не е възкръсвал. Погребан е някъде към Бейрут и тук свършваме с фактите и започват легендите, че до мястото, където е погребан, в планината Ливан имало едно езеро. От него излизал един страшен змей, кой знае какво е било това, може би нещо като Лохнеското чудовище, и с отровното си дихание отравял цялата околност и измъчвал хората. Хората се обърнали към местните езически жреци, попитали ги какво да правят и те казали,- това е предание-, всеки ден, когато излиза от езерото, трябва да жертвате по една девойка. Когато дошъл редът на дъщерята на местния цар пред нея се явил конник на бял кон и тя му казала:- Бягай, войниче, защото сега ще излезе змеят, да не пострадаш и ти. Но конникът не се уплашил.Змеят излязал, Св.Георги се спуснал срещу него и го погубил.
Р.Л: Благодаря ви за това включване, това може всеки да го прочете.
о.Л: Извинете, че бях пространен. Поздрав на всички Георгиевци и техните семейства в аванс с Божия благослов.
Р.Л: И на всичките последователи на неговата храброст, дай Боже! Както и отец Лашков спомена, а и във вашата книга има достатъчно факти, че Св.Георги е признат и от исляма. Твърди се от две места, че мощите му се намират там- едното е иракския град Мосул.
А.С: Навсякъде, където той е уважаван и почитан има легенди, които свързват мястото на неговия гроб с различни места и градове. По интересен е фактът, че той е признат в исляма. Това е единственият християнски светец, признат там. Те почитат и Св.пророк Илия, но той е старозаветен герой. Както е известно в исляма Старият завет е приет и интерпретиран по подобен на християнството начин. Докато Св.Георги е парекселанс християнски светец, загинал за християнската вяра, е дълбоко почитан от мюсюлманите, особено в тези земи на Близкия Изток. Култът към Св.Георги е възникнал именно в тези земи. Макар и първите текстове за него да са написани на гръцки, почитанието към него се е зародило в земите на Палестина и Сирия. Там се намират най-ранните църкви, които са му посветени. От там неговият култ приминава при арабите. Имало е и има много араби християни.Може да се каже, че култът към Св.Георги е бил процъфтяващ, когато се развива исляма.Мюсюлманите го свързват с един техен герой Ал Хидра или Хизра- Зеленият, който е един техен любим загадъчен персонаж, безсмъртен герой, който е пил от извора на безсмъртието. Той често се индентифицира и със Св.Илия и със Св.Георги. Това е дало идея на учени и изследователи да допуснат, че в Близкия Изток е възникнал този персонаж, който при мюсюлманите е Ал Хидра, при християните Св.Георги, а при евреите-Св.Илия. Този персонаж е един и същ и е надарен с дарбата да оживява природата, свързан е с цикъла на вечния живот, а това е било особено важно за онези неплодородни земи.
Р.Л: Пишете, че е покровител на дъжда, на посевите, на добитъка. Убива змея и пуска на свобода благодатните води.От там вече идват гръмотевиците, бурите , наводненията, мълниите.
А.С: От там вече идва и образът на Св.Георги във фолклора, където е покровител на стадата, на нивите и не случайно неговия празник 23 април се счита за началото на земеделската година, тогава му е отсечена главата.
Р.Л: Византийците са го смятали за светец на армията, има ли го това при исляма или в другите разновидности на християнството?
А.С: Има го, има го и в Западна Европа. Не случайно орденът за храброст е на негово име. Най-ранните му изображения са с мъченически кръст, една по-късно се появява с копие, ризница и щит.Още по-късно се качва на кон. Образът му, както в житията, така и в иконографията търпи голямо развитие през вековете.
Р.Л: Много ме впечатли, че се явява насън като младеж.
А.С: Той е бил на 20 години, когато е пострадал мъченически и по тази причина винаги се изобразява голобрад и със светла къдрава коса. В житията изрично се споменава, че е бил много красив.
Р.Л: Колко са чудесата на Св.Георги? Вие броила ли сте ги?
А.С: Не. Чудесата, които извършва всеки светец са два вида – едните, които извършва приживе и има посмъртни чудеса, които се извършват в резултат на гореща молитва. Най-популярното чудо на Св.Георги е убиването на змея. Друго чудо, следствие от гореща молитва е спасяването на момче от плен при неверниците. Младежът Георги бил пленен от арабите и неговата длъжност била да носи гореща вода на своя господар и в деня на Св.Георги, докато носи водата, чува песнопения от една християнска къща в чест на своя съименник и се разплаква и обръща с гореща молитва към светеца, като го пита защо го е оставил тук да страда. В този момент се появява конник на бял кон, който го грабва и в миг момчето се озовава в дома си сред близките си, които са се събрали на трапеза да почетат Св.Георги, но не са весели, защото го няма техния син. Те не могат да повярват като виждат момчето си, облечено в мюсюлмански дрехи и държи горещ съд от който се вдига пара. Те са поразени от разказа му и след това, като го познават, са много щастливи и отиват в църквата да благодарят на светеца. Това чудо също е отразено в иконите на Св.Георги, особено на тези от 19 век, където той е на коня, но зад него е седнало едно момче, което държи в ръцете си съд.
Р.Л: Вие 10 години работите по тази книга. Яви ли ви се поне веднъж насън?
А.С: Какъв въпрос!
Р.Л: По скоро наяве.
А.С: Не,аз много съм си го представяла. Той е един изключителен агиографски персонаж и няма друг, за когото да са написани подобни изключителни текстове. Популярността му не намалява, защото хората са привлечени от неговия образ на красив, млад, смел и решен докрай да отстоява идеалите си мъж.
Р.Л: На каквито има липса в цялата Вселена. Кажете още нещо за тази икона, която е на корицата на вашата книга?
А.С: Тази икона е от синайския манастир „СВ.Екатерина”, това е най-стария действащ манастир, който се намира в Синайската пустиня в Египет. Иконата е от началото на 13 век, това са житийни сцени и не случайно тя е избрана за корица на книгата, защото са изобразени отделните негови мъчения. Това са т.н житийни икони, в средата на които е образа на светеца , а отстрани следват малки медальони със сцени от живота му.
Р.Л: Говорящата Библия. За онези, които не могат да четат, зографите са рисували в картинки, жинейската хронология на светеца, по които свещениците са я разказвали на простия, непросветен и много неук народ. Всеки може да види тази икона, ако влезе в сайта на Гутъл и напишете „Премълчаните мъчения над мъченика Георги“.
Цялото предаване можете да го чуете тук
Свети Георги и чудото с пафлагониеца
На стенописи (в църквата на Павниси, Грузия, третата четвърт на 12 в.) и често на гръцки и български икони е представен момък, седнал зад седлото на св. Георги с кърпа на едната ръка и кана в другата.
Сюжетът е свързан с България и отразява историческо събитие – разгрома на византийската армия при Ахелой и Катасирти през 917 г. Един момък от Пафлагония е пленен от българите и заставен да слугува на български велможа в Преслав. Един ден, когато носи „кукумион“ (съд с топла вода) на втория етаж на къщата, е грабнат от св. Георги на коня му и той го отнася мигом у дома в Пафлагония. Там родителите му се канели да отслужат панихида, защото вече го мислили за загинал.
Съществува иконописен вариант, който е посветен на друго посмъртно чудо на светеца – избавлението на момчето–виночерпец от робство. От жителите на остров Митилен е било отвлечено от агаряните (мусулманите) в робство едно момче. По молитвите на родителите, юношата по чудодеен начин бил върнат в къщата си по време на тържествата в чест на свети Георги. Някакъв величав воин се явил по време на пир при агаряните, качил на коня си юношата роб, който прислужвал на трапезата и го пренесъл в Митилен. На някои икони едновременно са изобразени двете чудеса – Георги пронизва с копието си змея, а зад него на коня седи отрокът със съд в ръка.
В поствизантийския период се появява в иконографията ново изображение на свети Георги – Кефалофорос, т.е. „Поднасящ глава“. Светецът е представен като молещ Спасителя. В ръката на великомъченика се намира отсечена глава, под която на свитък е изписан текстът: „Виждаш ли какво сътвори беззаконието, о Слове? Ти виждаш главата, отсечена заради Теб!“
Св. Георги, 1472, от Карло Кривели
Византийска православна икона на св. Георги, ХІV в., Константинопол
