Наближаването на 24 май и дебатът за македонския език от последните седмици ми напомниха някои позабравени неща.
Като например факта, че комунистическата власт, с активни действия и унизителна пасивност „помогна” много за създаването и заплитането на т.нар македонски въпрос, чието решение се превръща в проблем за днешните политици.
Като казвам активни действия имам предвид бруталното насилие след 9 септември 1944 г., упражнено от „народната милиция” по отношение на живеещите в Пиринска Македония българи, за да ги преименуват насила в „македонци”, което си е чисто национално предателство. Както и роболепната пасивност по отношение на създаваните пред очите ни нова македонска нация, нова македонска история и нов македонски език.
И всичко това- за да се продължи антибългарската политика на Коминтерна (чиито шеф по онова време е българинът Георги Димитров) и бъдат изпълнени указанията на Сталин по т.нар. „национален въпрос”.
Така Димитър Талев е изпратен в лагера „Куциян”, защото твърди че е българин / и разваля концепцията за „македонска нация”/, а в анкетната карта, в графата чужди езици е принуден да напише „македонски език”.
Парадоксално, но българската национална кауза по времето на комунистическия режим намира своята защита в чужбина.
„ Цялата история на македонските българи показва ясно, че всички говорят един и същ език до годината и месеца, на създаване на новия „език”.
И още:
„В комунистическите страни стратегията за създаване на такива отделени или нови езици се води по едни и същи принципи. /…/ Всичко това отговаря съвсем точно и за македонския литературен език:
Време на създаване: 1944 г.
Място на създаване: СР Македония (към Социалистическа федеративна република Югославия), в манастира Прохор Пчински.
Предвиждани ползватели: около 1 милион българи (в Македония)
Най-стар езиков паметник: вестник „Нова Македония”(?)”
Това са думи на австрийския професор Ото Кронщайнер, шеф на департамента по българистика в Залцбургския университет. Всъщност той казва това, което българските учени след 9 септември 1944г. не можеха да кажат гласно. Не можеха да кажат също така, че християнизирането на Русия се извършва чрез книги писани не на църковнославянски, а на старобългарски. Проф. Кронщайнер не спестява и тази истина:
„ Другите славяни, като руснаците и сърбите, наричат този език староцърковнославянски или старославянски само, за да няма контакт с българската история. Аз може би съм единственият чужд славист, който употребява термина старобългарски език. Моите студенти- също, и това е малък успех….”
/ Интервю с проф. Ото Кронщайнер, публикувано във в. Литературен форум, 26.10.1999г./
Точно за тази му дейност в защита на българските национални интереси като Президент му връчих орден „Стара планина” I степен.
Днес за съжаление в един историко-лингвистичен спор тезите на проф. Кронщайнер не могат да се използват, защото той официално е заклеймен, като враг на България и българските национални интереси. Искал да замени българската азбука с латиница !? Професорът се опита да обясни абсурдността на това твърдение- самият той е българист, вади си хляба с кирилицата –именно това го прави уникален в западната научна общност и трябва да е наистина луд, за да иска отмяната й. Тезата, която професорът лансира беше за „паралелен правопис на латиница”. Повтаряше, че въпросът не е „кирилица или латиница”, а „и кирилица и латиница”, при това използването на латиницата на чисто практично ниво, (което със или без Кронщайнер вече се случва в нашия живот). Казва го съвсем ясно:
„ Не говоря за отказ от кирилицата. Не казвам, че от утре или от други ден трябва да се мине и на латиница. Реалностите в съвременния свят обаче са такива, че ако няма надписи и на латиница, вашите стоки няма да бъдат конкурентноспособни в Европа. Ако българските фирми искат да продадат виното си, етикетите задължително трябва да бъдат с латински букви. Да не говорим за Интернет, за имейлите, за новата реалност, в която всичко е на латиница.”
/Интервюто е дадено през 2000 г./
Признавам, че дори в този си вид тезата на проф. Кронщайнер не е безспорна, но тя беше предназначена единствено да отвори дискусия в българските научни среди. При всички случаи заявяваше, че това в крайна сметка си е наша българска работа- имал съм две срещи с него и той никога не направи опит да ми натрапи своята теза, още по-малко да поиска да се ангажирам с нея.
Затова като гръм от ясно небе, по време на президентската кампания през 2001 г. дойде твърдението, че Петър Стоянов… искал да въведе латинската азбука. В началото не обърнах внимание- беше прекалено абсурдно. Но лъжата лека-полека започна да си пробива път. Внушението бе: Кронщайнер иска да въведе латиницата вместо кирилицата. Петър Стоянов награди Кронщайнер с орден- следователно и той иска това. Ще позволим ли, братя-българи да ни отнемат азбуката!
Беше толкова долна инсинуация, че дори днес изпитвам погнуса. Никой не си даде труда да запита публично: каква власт има един австрийски професор, та да ни отнеме кирилицата, при все, че той никога не е искал това и как един президент в демократична държава може да замени кирилицата с латиница / с указ, с референдум?/ при все, че аз никога и никъде не съм говорил на тази тема.
Беше абсолютна лъжа, използвана срещу мен в президентската кампания от 2001 г. Не бих се върнал към този случай, ако не бяха горчивите му последствия за България.
Кронщайнер най-вероятно е бил много огорчен след като през целия си живот бе пледирал, че „ старобългарският език е културният език на всички православни славяни ” както и че ” старобългарски е първият държавен език на една малка многонационална страна на средновековна Европа, дълго преди възникването на литературни езици като немски, френски, италиански или руски. …”/ част от академичната му реч във Великотърновския университет 1990 г./
Бе обруган, бе му отнето званието почетен доктор на Великотърновския университет, разболя се и след това се пенсионира. Неговите ученици не пожелаха да продължат делото му- кой иска да работи за нация от неблагодарници- и департаментът по българистика в Залцбург вече не съществува.
Равносметката: Георги Първанов прибави вероятно 1% към изборния си резултат, ловкият му пиар съветник Алгафари получи своя напълно заслужен хонорар, аз загубих президентските избори / разбира се най-малко заради това/ и до днес леви интелектуалци припомнят недостойната лъжа „имаше един президент , който искаше да въведе латиницата, ама ние не му позволихме, защото сме патриоти”.
В резултат на това: България загуби един верен приятел, който ни защитаваше в трудни времена; най-важният център по българистика в света беше закрит; загубихме доверието и на малкото си приятели в чужбина, че сме народ и страна, чиито каузи си струва да бъдат защитавани.
Честит празник, братя патриоти!
