Интервю на президента Петър Стоянов за празничното предаване на Нова телевизия за 3 март, 2020, неделя, водещи Аделина Радева и Виктор Николаев, продуцент Илия Дафов, 9.03 часа
Водещ: Президентът Петър Стоянов ни е на гости. Добре дошли и честит празник!
Петър Стоянов: Добро утро и честит празник най-напред – и на вашия екип, и на всички българи, и в страната, и в чужбина. Защото, каквото и да си говорим за значението на този ден, трябва да признаем, че мнозинството наши сънародници наистина виждат в 3 март въплъщението на българската свобода, началото на новата българска държавност и затова си струва на този ден да се поздравим най-искрено.
Водещ: Изровихме един цитат от Вас – „Обичам Русия, но повече от Русия обичам България“. Искам да отговорим на въпроса – Дали имаме, според Вас, адекватен прочит на историята, с тези поуки, така че да взимаме адекватни и правилни решения и днес. Така че да сме се поучили от историята си и да не повтаряме една и съща грешка.
Петър Стоянов: Не, все още нямаме адекватен прочит на историята си, но Слава Богу, този прочит вече започна. Българското общество и особено – българската интелигенция, дължат такъв прочит на българския народ. Аз съм голям поддръжник на един свободен, откровен, честен дебат за нашата история. При едно условие, обаче – този дебат трябва да се води по такъв начин, че да не разделя повече българската нация, защото тя е достатъчно силно разделена.
Водещ: Това възможно ли е?
Водеща: А защо е трудно да се постигне консенсус по въпроса от какво сме се освободили и кой ни е освободил?
Петър Стоянов: Защото ние минаваме от една крайност в друга крайност. Нека сме наясно – на 3 март не се подписва договор ЗА България. Подписва се предварителен договор между Руската империя и Турция, подписват го високопоставени дипломати, но само дипломати – граф Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и Сафет паша от турска страна. Истината е, че две години преди подписването на този договор, на много по-високо ниво, руският и австрийския император са подписали вече Райхщатското споразумение. Това се случва през лятото на 1876 година, в резултат на Сръбското босненско въстание и в резултат на започналата вече Сръбско-турска война. Двамата императори се разбират, че на Балканите никога няма да се образува голяма славянска държава и второ, че при пълен разгром, но това е условието – при пълен разгром на Турция върху всички европейски територии, може да се говори за създаване на две автономни княжества – Северна България и Източна Румелия.
При това положение трябва да е ясно, че няма как познаващите голямата политика по онова време да са вярвали, че Санстефанска България може да остане в тези граници. На всичкото отгоре у нас се създаваше един мит – че добрата Русия освободи България в тези граници- границите на истинското българско землище, лошият Запад обаче, на Берлинския конгрес, попречи това да се случи.
Граф Игнатиев, чиито записки са вече публично известни, съвсем ясно казва: „Ние трябва да продължим да държим в нравствено подчинение гърци и българи от една страна, и арменци от друга страна, ако искаме да имаме излаз на Проливите“. Това е вековната руска мечта.
След Освобождението граф Игнатиев е посрещнат в България с овации и той просълзен казва: – „България е в душата ми!“ Аз мисля, че няма противоречие между двете му изказвания. Откъде-накъде ние все чакаме някой друг да ни освобождава? Защо да очакваме граф Игнатиев, верноподаник на Александър Втори, чиято политика, като политиката на всички руски императори, се стреми да излязат на Проливите, защо той да защитава българските национални интереси, а не интересите на Руската империя? Това е плод на нашата историческа наивност.
Водещ: Всичките тези партии неглижират ли нашето усещане за героизъм и смачква ли се по този начин нашето очакване? Гледаме, че на картата се решава нещо от големите сили и ние сме вечно… функция. Или това е наш комплекс – да смятаме, че сме функция на чужди интереси и сделки?
Петър Стоянов: По никакъв начин! Големият плюс на договора от 3 март е, че очертава истинските граници на голямото българско землище, в което са включени Северна България, Южна България и Македония. Веднага трябва да подчертаем, че Северна Добруджа остава на Румъния, тъй като Русия взема Бесарабия и като компенсация дава Северна Добруджа на Румъния. Трябва да признаем, че градове, като Смолян, Златоград, Девин, си остават в границите на Османската империя. Но! Санстефанска България се превръща в национален идеал за няколко поколения българи – от Освобождението до Втората световна война. Мнозина оспорват тази теза и смятат, че това всъщност е довело до всичките ни национални нещастия,но аз няма да се съглася с това. Защото ако ние отстъпим от туй, значи отстъпваме от всичко, което нашите предци са направили и обезсмисляме всички жертви – от деня на Освобождението, до Втората световна война. Това беше нашият национален идеал тогава– събиране на всички българи в една единна държава.
Водещ: Македония къде е във Вашия прочит?
Водеща: Романтичната част от историята на България, както Вие казвате?
Петър Стоянов: Навремето аз си позволих да кажа, че историята на Македония е най-романтичната част от историята на България, защото след българското Възраждане, след Априлското въстание, борбите за освобождението на Македония ангажират изцяло българското общество. Трябва да признаем, че по време на подписването на Санстефанския договор, шансът Македония да се превърне наистина в част от България, е почти никакъв. Политиката по онова време следва принципа – където е стъпила твоята войска, за тези територии преговаряш. Руската войска никога не успя да стигне, за съжаление, до Македония. Тя стигна Северна България, Южна България, но никога не стигна до Македония.
Но нека да кажем ясно: Санстефанският договор очертава землището на една голяма Санстефанска България, но преди това ние сме постигнали туй с една неимоверна борба и упоритост, отстоявайки своята църковна независимост и постигайки султанския ферман от 1870 година, за независима българска Екзархия. Тоест, границите на независима България са очертани още тогава, в този ферман. Още тогава Македония влиза в границите на Българската Екзархия, част от голямото българско землище.
Водеща: Съдържа ли се един ненаучен урок точно в този конфликт, за който говорим – очакването да бъдем освободени ето така, без липса на някакъв геополитически интерес от една страна и от друга страна – пълното отричане, че нещо се е случило, просто – водила се е руско-турска война и междувременно, най-случайно, едва ли не, ние сме се освободили? Питам, защото днес тези, които обичат Русия или онези, които обичат Съединените американски щати, са разделени в тази си любов тук. Имат ли очаквания, че това е една безвъзмездна любов, която не се опира на геополитически интереси?
Петър Стоянов: Казах го вече – това е част от нашия национален наивитет, но: Абсолютно не е верен митът, че Европа е забравила за България в момента, в който страната попада под ударите на много силната тогава Османска империя. Европа организира два кръстоносни похода. Единият завършва със загубата при Видин и Никопол, воден е от Сигизмунд Люксембургски, а другият е известният поход на Владислав Варненчик. Нещо любопитно, което може би не се знае – Сигизмунд, който е унгарски крал, след като българската държава изчезва, прибавя към титлата си и „Крал на българите“. И когато Унгария, в по-голямата си част също е подчинена на Османската империя, императорът на Свещената Римска империя също прибавя тази титла. Не като претенция за български земи – България отдавна вече я няма. Но като желание някой да покровителства християните в България.
Най-известният по това време – 17 век – българинът Петър Парчевич е и най-високо представен, защото е католически архиепископ. Той успява да направи лична аудиенция с тогавашния император на Свещената римска империя Фердинанд III и издейства от него и от римския папа да бъде назначен кардинал-протектор, кардинал – защитник на християните в българските земи. И това се случва. Тоест, Европа никога не е обръщала гръб на България. А Русия става покровител на България след договора в Кючук Кайнарджа. Това е в 1774 година, при Екатерина Велика. И от тогава не е преставала, както се казва да ни покровителства… .
Водещ: Покровител ли е думата?
Петър Стоянов: Да. Покровител. В договора изрично е записано, че Русия ще покровителства християнските народи на Балканите. Без да са споменати специално българите.
Водещ: Много ми е интересно да кажете – според вас кои са изворите или примерите за национална гордост днес. Има ли ги? Искам да се върнем към събитията сега. Или кое е голямото предизвикателство пред България днес. Историческо предизвикателство? Избор, който е важен. В който не трябва да сбъркаш? И след време да се отчита като грешка? Ври и кипи по света. Отново има интереси на големите сили. Виждате Турция, виждате напрежението… – и по границата на юг. Опитваме се отвреме-навреме да сме мост между Европейския съюз и Турция, струва ми се – повече по принуда, отколкото от желание да отидем на всяка цена на „голямата“ сцена. Но Вие кажете – кой е големият въпрос, по който нямаме право да сбъркаме сега?
Петър Стоянов: Трайното българско усещане е, че национален идеал се сбъдва чрез войни, чрез революции, чрез проливане на кръв. Слава Богу, днес можем да постигаме националния си идеал с много по-малко жертви. Трайното схващане в България е, че патриоти са само тези, които умират в бой срещу враговете. Това е без съмнение – двата върха на българското национално възраждане, на българското национално единство, са Ботев и Левски. Но за да имаме тези върхове, ние трябва да имаме и предпланински хребети. Ние не можем да си представим колко много анонимни български патриоти са работили за събуждането на България. Много от тях са били в непоносими лични отношения, но историята е дала дължимото всекиму.
Всички сте гледали филма „Капитан Петко войвода“, великолепен сценарий на Хайтов, великолепна игра на Васил Михайлов. Спомняте си как капитан Петко Войвода вдигна един плакат: „Те поробиха или те загробиха България.“ Знаете ли кои са тези „Те“? Това е Стамболов и неговото правителство. От днешна гледна точка да кажем, че Стамболов е поробил България, е наивно. Всъщност Стамболов спаси независимостта на България. Ние почитаме капитан Петко Киряков заради неговите заслуги в освобождението на България. Почитаме и Стамболов.
Аз като дете се възхищавах най-много от този стих на Ботевата сатира: „Що не съм и аз поет, поет като Пишурката, ех, че ода бих написал на баба си за хурката“. Мислех си: къде е великият Ботев – умира „на барикадата”, а кой е Кръстю Пишурката? Но той е един от големите български възрожденци и учители, направил първото читалище в Лом, възпитал поколения в българщина, и той има своето заслужено място в пантеона на българските патриоти.
Ето, такава е нашата обърканост – лутане от крайности в крайности.
Нужен ни е един сериозен прочит на нашата история, да дадем всекиму неговото място. Тук ще кажа още нещо, тъй като ме питате, по повод разделението русофили-русофоби, което днес се свързва с нашата трайна ориентация към Запада, към Европейския съюз и НАТО. Това, което ще кажа може да прозвучи парадоксално за българското русофилство по време на Възраждането. Тогава 95 на сто от будните български деца са учили в Русия и Украйна. И точно през Русия и чрез образованието на тези будни български младежи, минава пътят на България към Запада. Защото по онова време е върхът в русийското „озападняване“. Добролюбов, Чернишевски, Тургенев – целият руски елит по това време иска Русия да се приобщи към западните ценности. Княз Вяземски, най-близък приятел на Пушкин, казва: „Днес истинският руски патриот трябва да мрази Русия в този вид, в който тя се намира“. Спомнете си с какъв горчив сарказъм в своите „Философски писма” Чаадев се отнася към собствената си родина, за това, че тя не се приобщава към западната култура. Това, което искам да кажа, е че нашите будни български младежи „виждат” Запада за първи път в гимназиите в Одеса, в Николаев или в семинариите в Санкт Петербург или Москва. И ние трябва най-сериозно да осмислим този факт. Тук няма никакво противоречие. Най-големият „русофоб“ в кавички, Стамболов, има само едно образование – в Русия и знае само един език – руски език. Обратно – големият русофил Гешев, Иван Евстратиев Гешев, е първият българин, завършил в Англия. Нещата у нас никак не са прости. Затова – трябва да гледаме собствените си интереси. И когато казах навремето – „Обичам Русия…“, аз го казах съвършено честно. Това, което Русия е дала на Европа между Отечествената си война срещу Наполеон 1812 година и октомврийската революция е невероятно – Европа е просто „шашната”. Та това са Толстой, Достоевски, Чехов – да не изброявам всички, в музиката, в изобразителното изкуство… С това Русия буквално покорява Европа. Аз обичам тази Русия. Повече от Русия, обаче обичам България и винаги, когато става въпрос за стълкновение на интереси, аз съм длъжен – и като президент, и сега като обикновен български гражданин, да защитавам нашите български интереси.
И ако имаме две минути, дано не ставам досаден, защото винаги нося разни книги, но това е книга, която трудно може да се намери, защото има май едно-единствено издание: Един от най-големите руски публицисти, защитник на идеята Русия да излезе на Проливите, се казва Дурново. И той казва: „Стига сме лицемерничили. Целият Запад знае, че ние искаме да излезем на Проливите, само ние, руснаците, сякаш не го знаем. В крайна сметка, казва той ” да заградиш своето жилище от вмъкването в него на чужденци, е неоспоримо право на всеки човек и държава.“
Ето как му отговаря Захарий Стоянов, защото „да заградиш своето жилище“ означава България и Гърция да бъдат под “нравственото” влияние на Русия:
„Много добре – казва Захарий Стоянов – г-н Дурново, благи и патриотични думи сте казали. Ама да попитаме Ваша милост: Нямаме ли и ние право да заградим своето жилище от вмъкването в него на чужденци и да дадем правилно направление на своето икономическо и политическо развитие? Когато вашата земя няма край и една ваша губерния е по-голяма от България … то ние, вашите братя славяни, нямаме ли право да посегнем през Балкана, да стъпим на прага на своята къща и да подадем ръка на своите братя от Тракия“- става въпрос за Съединението… „Кажете, за Бога! Ама вие ще кажете – вие сте слаби, а ние сме силни и знаем що правим. Добре. Но тогава позволете ни да гледаме на вас като на силни, а не като на братя и освободители“…
Има ли повече да се добави нещо и някой може ли да каже, че Захарий Стоянов не е български патриот?
Водещ: Сега се опитваме и ние да се заградим, но по съвсем други причини и има други примери, които показваме в емисиите… Много Ви благодарим, че на празника застанахте пред нашите зрители! Президентът Петър Стоянов ни беше на гости.
