Румен Леонидов
„Посоки на вдъхновението“- Пътеписи, портрети, интервюта
и упражнения в любо/зло/словие
Според извънземния словомагьосник поета Христо Фотев всяка книга прилича на автора си – ако авторът е със скучно скроена душа, ще се получи сиво и скучно. И наопаки – ако е ярка, интересна личност, до всичко, което се докосне ще случи интересно, неподражаемо. И вади искрящ възторг и възхита.
Възхищавам се на д-р Коста Костов, той е оригинално същество, тотално контрастиращо на всичко банално, стандартно, рутинно – и като мислене, и като поведение, и като вдишка. И въздишка.
Господ явно го обича, защото го е дарил с многоцветна душевност, с буден и умен ум, с няколко таланта, всичките приложими и осъществими като призвания. Това е незаобиколим факт, който отдавна е известен на всичките му колеги, приятели, и дори на малцината му неприятели.
Д-р Костов или Коро, както, ние, близките му предпочитаме да го наричаме, не е просто поредният прекрасен специалист, високообразован и непрестанно доусъвършенстващ се пулмолог, а е ерудит, на който нищо еретично и еротично не му е чуждо.
Интересите му са повече от осемте посоки на хуманитарното светоусещане – наука, музика, поезия, проза, публицистика, журналистика, кино, театър, спорт, история, политика… Сигурно нещо пропускам, например интереса му към естетиката на прелъстителя, но като неспокоен и не търпящ покоя човек, той често ни сепва с енциклопедичните си търсения и открития. Защото не е само любопитен към света, а е любознателен и вдъхновен за неговия анализ…
За това ни глоголи и заглавието – „Посоки на вдъхновението“, събрало под един покрив пъстри пътеписи, познати и непознати портрети на познати и непознати профили и анфаси, на различни душевности, плюс интригуващи интервюта и удивителни /!/ упражнения във владеенето на личните му любо/зло/словия.
Тези Словия за мен са поредния сюрприз от страна на Коро, те са мощен финал на самотното му самодбягване, финал, в който зрее зародиша и обещанието за нов старт към следващите му лични, мнения, наблюдения и отношения към общите ни неща от живота..
С просто око се вижда, че Коро не е типичен тип българин, той е разкрепостен пич, което прави натурата му още по-привлекателна и благодарение на което се превърна в притегателен център на дружина от интересни люде, странни по своему, но всички осъществени като същности. Между тях съм и аз, късметлия между късметлиите. За част от нас той разказва в книгата си. За другите – може би ще разкаже по-нататък. Но за разлика от него, ние сме сбъднати само в своите свойствени специалности, докато него го бива да бъде незаменим в битността ни и едновременно отворен за битките ни в битието. Поради което Коро е най-специалният ми приятел. Надявам се, че останалите също споделят тази особеност, како и всички, които ще бъдат заразени от тези заразителни и нееднопосочни вдъхновения…
Дори когато е без професионалната си слушалка, д-р Коро живее влушан в общественото дишане на днешния и на утрешния ден. Впечатлен съм от искрената му загриженост за здравето и моралния статус на бъдещите българи, които вече са част от глобалното човечество. Чуйте: „Ще влезем в Европа тогава, когато българските лекари и учители започнат да почиват на Малдивите, а мутри и нискоквалифицирани рендета останат да поливат градините и да мият колите.“
Другаде е още по-радикален, направо ще се подлютите с полифоничните му възгледи за днешна България, от арията му за дойстойните мъже, от няколко /предфинални, летални?/ акорда за родната медицина и днешното ни здравоопазване.
Страниците, които ви предстои да пребродите, водени от гид като д-р Коро, ще са празнично пътешествие из лабиринтите и възвишенията на нетърпеливото търсачество, на творящото търсене. С други думи – пътят, който ви предстои да изминете, водени от интелектуалната енергия на Коро, ще ви зареди с неистовото му желание да се докосва до различни места на планетата, да среща на тези места духовни двойници, да се чувства свой в чужди градове и столици, сред тяхната архитектура, артистична атмосфера. В тях той се чувства чудесно, макар че това са местообиталища, които и в своята сегашност не подозират, че ни има, ще същестуваме на глобуса.
Коро е роден да бъде творец и в мисията си на медик от класа той достигна до онова оросително вдъхновение, което прави от практикуваната му професия истинско изкуство. Това природно призвание превръща лечебните му умения в множество от удовлетворения, в поредица от удивителни удоволствия. И го прави позитивен, жизнен и много продуктивен.
Свидетелство е и това сборно томче, която се самонаписа пред очите ни – докато Коро се самообучаваше да търси съвършенството, хем да ръководи клиника, хем да раздава знания и познания, а като главен редактор на InSpiro и да осъществи поредната си мечта – събра в едно пространство новостите в науката и новаторствата в изкуствата… Синтез, към който се стремят само българи с възрожденски дух. Който не е даден на всеки.
Знае се, че Коро е отличен свирач на сакс, прилежен познавач на джаза, писач е, с лекота се самоизразява, сами ще се убедите след прочита на тази сбирка от негови вдъхновенията, освен това и тук се доказва като забавен и забележителен събеседник, който с лекота може да интервюира и да бъде интервюиран. А понеже край дружеската трапезата може да играе и ролята на тамада, не е пропуснал да се самоосветли в чадт от тези страници като поклонник на виното и примерен последовател на хедонизма.
Есествено, ако пред Коро стане стане дума това издание, той най-чистосърдечно ще ви рече, че книгата му просто е насъбран опит, а не литература. Нещо, което е събрал във времето и решил да го издаде след дълго премисляне. Че е нещо като споделяне. И ще добави: „Без претенции за оригиналност или за литературна дарба. Ако я имах, щях да си изкарвам хляба с нея или щях поне да имам честта да пиша великолепни стихове или публицистика.“
Знам, че Коро вече пише следващата си книга, но той още не подозира това, защото тя съзрява незабелязано, невидимо, непретнециозно. Животът му, какъв го познавам, я създава, а тя доизгражда и надгражда допълниелност към неговия живот. За мен, тази допълнитест е не по-малко ценна необикновеното му чувство за приятелство, от несрещаният му всеки ден професионализъм. Тази допълнителност е надстройката на живота му. И поредните му вдъхновенията няма да го оставят на мира и ще продължат да оцветяват вътрешното му всекидневие и да го превръщат в редове от бъдещи текстове.
Защото, който е роден да е скромен, но самодостатъчен служител на Словото, никога няма да умре от бездумие.
