Дюлгерът Христо Дапко Гюве в Копривщица
арх. Ивелин Любенов
По сведение на Светлана Мухова (виж в-к „Регион“, издание на „Ипсилон – 92“, бр.06, 09-02-2021) – уредник в Дирекция на музеите – Копривщица, в кондиката (счетоводен тефтер) на копривщенската църква „Св. Николай“ се намират имената на няколко групи майстори – главната от Одрин, с устабашия Гаврил.
Останалите, участвали в градежа на църквата през 1842–1844 г. майстори, са от Брацигово, Мирково, Буново и голяма група местни копривщенски дюлгери.
Направиха ми впечатление две имена: Никола Стойчо Гювеси, записан в копривщенската група и Христо Дапко Гюве, за който няма яснота от къде е и затова засега не включен в никоя от участвалите на градежа тайфи. Бях провокиран от прозвището „Гюве“. Думата „гюве“ е турска и с нея се обозначава „зет“, и по-точно заврян зет (иначе зет е „дамат“), а в буквален смисъл означва молец. А „гювеси“ е форма на същото „гюве“, по правилата на турската граматика за съгласуване. Така че, според мен, прозвищата на тези двама дюлери показват, че са местни зетьове.
Бях провокиран и от самото лично име Дапко (вероятно записано с „П“ познатото име Дабко). Името е рядко срещано и произходът му би могъл да се потърси от древното славянско име ‚Дабижив“ (или Дабижа), срещано по-скоро в западните краища на бългaрското землище (днешна Северозападна България и Сърбия) в неговата умалителната форма. Името е посочено в речника на Стефан Илчев, в широк ареал -– Трявна, Габрово, Търново, Варна.
Доколкото имам информация за тревненските дюлгерски родове, смятам, че, повечето носители на това име произхождат от един сравнително тесен ареал – Тревненско (и Дряновско, по сегашното административно деление, тъй като с. Кумани, където се среща често името Дабко е в Община Дряново). От Тревненската махала Веленци е родът и на прочутия варненски архитект Дабко Петров Дабков (1875 – 1945), и на големия училищен дарител на Търново Петър Дабков, а неговата сестра Вангели Дабкова пък се жени в Трявна за зографа и революционер, водач на Тревенската зографска чета през Априлското въстание – Цаню Захариев. Затова, според мен, произходът на дюлгера Христо Дапко (зет в Копривщица) би трябвало да се търси в Тревненско, вероятно, без да е задължително, в род с по-стари дюлгерски традиции.
Свързах се с изследователя Християн Облаков от Варна, който е издал книга за именития си съгражданин арх. Дабко Дабков и получих информция за рода Дабкови (която обаче се отнася само за клона на самия автор). Архитектът е кръстен на дядо си, също Дабко, а именно някой си Уста Дабко Дабков, роден във Веленци, 1805 или по-други данни1826 година.
Би могло да се спекулира дали посоченият в Копривщица Христо Дапко не би могло да бъде негов близък сродник, а защо не дори брат. Не би било учудващо, ако арх. Дабков има своите заложби именно, защото е от дюлгерски род.
Предтеча на уста Дабко е някой си Божко (записан и Бошко) (май и Богданов) Колюв, роден около1755 г. Допускам, че този прадед е общ за тревненските, търновските и варненските Дабкови. Интересното е, че Бошко има четирима синове – Богдан, Колю, Дабко и Христо. Христян Облаков е проследил клона на Дабко. За останалите трима братя не разполагаше с информация. Братът Христо Бошков (от рода Дабкови) е роден 1791 (другаде е посчена 1795 г.). Това означава, че самият той би могъл да е участвал на строежа в Копривщица на около 50 г. възраст, но нищо не пречи това да е и негов племенник, син на братята му Богдан или Колю, кръстен на самия него. Т.е. търсеният Христо Дапко Гюве би могъл да е и прясно задомен зет на около 20 – 25 години и дори все още да е калфа в копривщенската дюлгерска тайфа.
В данните за копривщенските родове, с които разполагам, името Дапко (Дабко) не се среща преди 1842 г., т.е преди да се появи Христо Дапко Гюве, което показва, че е привнесено. Затова по-късно го има, с малка честота, което пък показва, че има само двама-трима наследници на един и същ носител на това име, в случая – на интересуващия ни дюлгер. Не е известно той да е споменаван повече, вероятно не е от прочутите майстори. Не е изключено дори да е сменил занаята си с „по-лек“, тъй като Копривщица е прочута с редица други занаяти.
Престижно ли е да си копривщенски зет?
Когато търсех корените на Дабкови, един от изследователите, без да знае за търсения Христо, сподели: Когато имаш четирима сина и 15 – 16 внука, а само 50 дюлюма земеделска земя, какво ще я направиш, ще я делиш по братски между всички ли? Не, ще ги изпратиш някъде чираци – (в Търново Дабкови са кундурджии) и ще гледаш по възможност да се задомят добре, т.е. в някой по-голям занаятчийски център (Габрово, Търново, Варна). В случая цветущата Копривщица.
Все пак, дори Христо Дапко Гюве да е от Тревненско, това не променя връзката Копривщица – Трявна, която е слабо застъпена, почти липсваща. Освен резбаря Георги, който е работил в Копривщица през 1821 (църквата „Св. Богородица“ е построена 1817 г.), при това той е посочван за родом от Видин и преселник в Тревненско, други тревненски майстори, в т.ч. дюлгери, не се срещат в Копривщица. Това има своето обяснение – Копривщица е изцяло под влияние на свооите крупни благодетели – бегликчии и джелепи от Пловдив и Одрин. Те цанят майстори за копривщенските градежи също главно от тези два града, понякога подпомагани от брациговски майстори, майстори от близките дюлгерски села – Мирково, Буново, Смолско и от самата Копривщица, но не и от другия важен дюлгерски ареал – Тревненско/Дряновско.
Христо Дапко би бил едно изключение. При всички случаи обаче, би било любопитно как е попаднал първоначално в Копривщица, защото, ако е дюлгер, това би могло да стане само с дюлгерска тайфа, т.е. такава от Тревненско да е работила в Копривщица. Ако това се е случило, тази тайфа не е строила някои от значимите обществени обекти (църкви, училища), иначе щеше да бъде упомената в запазената документация от онова време. Но не е изключено да е правила дървени къщи, на което тревненци са изкусни майстори. Засега обаче няма такива податки, познатите ни копривщенски възрожденски къщи не са правени от трвененци, а за градежите преди кърджалийските разорения , в т.ч. дървените къщи, липсва информация.
Надявам се тази хипотеза да провокира по-нататъшни търсения от страна на евентуални наследници на майстора в Копривщица или на наследниците на рода Дабкови (в местата, където е разселен).
03.02.2021 г.
