Тръгнал е към високите си небесни видения художникът Теофан Сокеров.
Бяха приятели с баща ми и понякога ние се отбивахме в ателието му в Ловеч.
Аз бях ученик и се въртях между картините, сякаш съм в друго измерение, а той
и баща ми си приказваха за жени и за всякакви други красоти.

Спомням си, че вече беше започнал да работи върху един от големите си проекти – Патриаршеската църква в Търново, когато баща ми на шега го попита:
– Да помагаме, а, да помагаме?
Теофан отговори:
– И Бог не може да ми помогне, Милчо, и Бог не може…
Но Бог му помогна и му помагаше винаги.

Теофан Сокеров беше голям рисувач, философ на движението и цветовете,
философ на мълчанието в пространството.
Беше европейски и световен художник.

Поклон на Духа и четката му.
Поклон на картините му, в които сме и ние, и Космосът.

Николай Милчев

Снимка на Николай Милчев.
Предишна статияКак се роди тази книга
Следваща статияТайният код на българските зографи