ВЕРГИНИЯ. ПРИ АНГЕЛ ХАНС

Да се бориш на глас е храбро –
но по-голяма е храбростта,
когато се биеш – вътре в сърцето си –
с кавалерията на скръбта –
когато побеждаваш – без зрители –
падаш – без никой да те съзре, –
когато не гледат патриотите
как героят им ще умре.
Такива храбреци дирят ангелите –
шествие от разперени крила –
ред подир ред – със равна стъпка –
и със белоснежни облекла.

Емили Дикинсън

Два месеца след като си отрязах пръста, след двете операции, и понеже съм войник, безобразно отговорен войник, вършех всичко с бинтован среден пръст, щръкнал като смазан кукиш; след вцепеняващата болка, през която се провирах; след появата на три гълъбчета на парапета ми в болничната стая преди да легна за втори път на операционната маса; след като напук тренирах покрай морето и един ден внезапно, прибирайки се, току пред къщи видях паркиран бял микробус, изрисуван с розови ангели, върху който очите ми избоде огромен надпис: „Ангелска благословия за здраве“; след като седнах на бордюра прималяла, защото никога преди това и повече никога след това не видях такъв странен микробус; и докато риех най-тежкия период от живота си, за първи път четях току излязлата от печат книга на Васил
Пекунов „Роялът на Ангела. Аз пожелах да говоря с вас“.

Плачех с глас и четях, четях и ридаех, докато всичките ми гемии в тези майско-юнски дни бяха потънали, и мама кротичко шепнеше: „Ще мине, Виви, и това ще мине…“.
Тя даже не разбираше издъно точно какво се беше случило с пръста ми, по-скоро отдавна се бе отеглила от ужаса на егото, което пищи при всяка злаполука. Представях си, ако не беше потънала в деменцията, как с нож щеше да реже сърцето и това, което ми се беше случило, и бях благодарна някак си, че сега тази раздираща майчина болка и беше спестена.

Вече наистина не знаех какво да правя със себе си.
Толкова срутища бях поела на гърбината си, толкова смърти бях запечатала в залепената ми отвън иначе усмивка, че не знаех, а и не исках да зная какво да правя със себе си. Понякога си представях как бавно стигам до Вълнолома и леко и
просто се хвърлям от там.
Но не беше за мен това, не беше.
Белязана бях с тази ожесточена вярност – никога да не зарязвам някого, когото мъкна на плещите си по Пътя.

Книгата „Роялът на Ангела. Аз пожелах да говоря с вас“ на Васил Пекунов ме разтресе и още не бях я прочела докрай, когато импулсивно потърсих във Фейсбук Вергиния Мартева, носителката на посланията на Ангел Ханс.
Написах ѝ кратичко писъмце с благодарност за книгата и толкова.
Не вървях към нея нито като към врачка или гадателка, защото Ангел Ханс не бе това, което ни идва от първия път на ум, когато чуем за подобни осъществени контакти, а и бягах като подплашена от бъдещето – нищо не исках да знам, нищичко, и без това тегобите в настоящето ме караха да не се взирам даже сантиметър напред в онова, което имаше да се случва.

Вергиния ми отговори веднага с „Благодаря ти, миличка, може да ми се обадиш, когато искаш“ и бе оставила телефона си. Дълго не се решавах да го направя, но нещо ме теглеше, нещо, като магнитно вселенско поле, което нямаше да ме остави да се отклоня. Защото бе дошло точно навреме.
После щях да го прозра.

Един следобед я набрах и чух гласа на Вергиния, който щеше да ми става все по-топло близък. Изначалната ми свенливост се посипа на прах, говорехме като че се познаваме от години. По-късно се оказа, че се знаем и от преди Тук. Но тогава нито тя, нито аз го подозирахме.

Не ѝ разказах за себе си, говорехме за книгата, нямаше нищо мистично в разговора ни, дори и Ангел Ханс не се намеси, поне така, че да го усетя.
Три месеца по-късно, избягала от Варна, стоях пред Вергиния, лекичко разлюляна.
Тя нищо не знаеше за моята Голгота, криех и пръста си, облепен с лепенка, и нямаше представа – поне от каквито и да е мои думи – какви вихри ме веят.
А аз исках да говоря с Пенчо. И с татко. Вече знаете, че Пенчо се бе свил и не искаше с никого да говори, дори и с мен.

Но татко… Татко наля в очите ми капки умиление: „Уча се сега на смирение… Искам да знаеш, че се гордея с теб навсякъде и винаги, дори и когато те осъдят. Прости ми затова, че съм бил суров с теб и много
критичен… Липсва ми веселието ти като дете. Аз съм бил винаги атеист и не съм възприемал църквата и нещата, и като олицетворение на
Бог, и затова искам да говоря с теб и да ти разкажа какво е Тук, защото
аз не вярвах, и когато дойдох Тук, защото бях атеист, ми беше много
трудно. Трябва да те подготвя и да ти разкажа какво е Тук….“
Вергиния не знаеше, че мама е на легло трета година, но татко чрез
нея изрече:
„Майка ти не е жена, която заслужава това – да лежи на легло в
това състояние вече трета година, и аз се моля Тук – да я приберат, но
не знам кога това ще стане. Да се молиш Тук е по-различно от това да
се молиш на Земята.“

Вергиния ми казва, че очите му се насълзяват, пълнят със сълзи и че
той на Земята не е плачел, не е можел да плаче (И така си беше! Помня
очите му, само очите му как се пълнеха със сълзи!), а татко продължава:
„Обичам те, винаги съм с теб и винаги се гордея с това, което правиш,
каквото и да си направила. Искам да го знаеш…“

Татко, тук на Земята, никога не ми говореше така с думи. Беше мълчалив и не бе по излиянията. Знаех колко много ме обича, но това, че се гордее с мен и от Там за всичко, което правя, ме разтресе, и коленете ми трепереха…
– Първо ти предавам огромните благодарности на Ангел Ханс и
Духовните водачи за това, което направи за нас всички. – заговори отривисто Вергиния.

Какво бях направила, о, Боже, написала бях една нощ, изригнала от сърцето ми статия за книгата на Васил Пекунов в сайта АФЕРА, какво толкова съм направила – трескаво си задавах сама на себе си мислено въпроси, докато Ангел Ханс се включи чрез Вергиния:
– Ти си под Защита сега от тях, но само ако искаш това, само ако пожелаеш тази Защита, изборът е твой, и Те няма да се разсърдят, ако не приемеш тази защита, защото имаш право на личен избор. Много направи за нас и за книгата, всичко като че тръгва от теб, виждам те как като че раздаваш книгата. (Така си и беше. Бях купила дузина книги и ги подарявах на онези, които душата ми сочеше, че трябва да са я дорасли).

…Имаш Тяхната Защита. Имала си Защита и преди това, но сега вече си непрекъснато под тяхна Защита и от нищо не трябва да се боиш за себе си.
…Била си винаги боец, в много прераждания си била винаги рицар и боец, и повечето пъти си била мъж. С безрасъдна смелост и храброст, винаги си се биела за някого, за каузи, била си убивана, умирала си млада, мъчена си била много, с травми, но си била безразсъдно смела. И как да я опазим? Този път я направихме жена, ама тя пак същата … смее се Ангел Ханс.
…Имала си защита и преди тази среща от хора, на които си правила добро, помагала си и чрез тяхната енергия си имала защита.
…Запомни, че си под Защита и не трябва да се боиш!
…Трябва да пътуваш – пътувай, където ти иска душата, не само в
България, да ти се радва душата…
...Искам нещо да ти кажа – казва ти Ангел Ханс – което няма да ти хареса… България никога няма да се оправи и причината е в народа. Енергиен център е и затова е пазена от катаклизми и други сътресения, но няма да се оправи.
…Кармично много тежко е положението ти с личния интимен живот, но това от друга страна е било добре, предвид мисията ти и битката ти, защото ако си имала дете и семейство, нямаше да можеш така да водиш тази битка. Няма да остарееш сама…
…Трябва да напишеш две неща, но не статии, публикации, а като книги – едната е по-прагматична, политика, и други такива неща, другата е по-духовна… Направи го, трябва да ги напишеш!
…Внимавай и се пази от „католик“, свързан с Католическата църква. В предишен живот си имала такъв сблъсък с такъв „католик“ или католическа църква, мъчена си била там и си загинала, предстои ти такъв сблъсък, но НИЕ ще бъдем там и ще те защитим…
…Вземи си друг личен телефон, с друга сим карта, на който да водиш личните си разговори, под контрол си…
Когато накрая на първата ни среща, Вергиния ме попита на коя дата съм родена, за да ми подари една нарисувана ръка с особена сила, и когато аз изрекох – 5 декември…, и двете се опулихме, вперени една в друга, защото и Вергиния бе родена на 5 декември.
Нищо, ама нищо случайно нямаше тук на нашата земя, а вървете сега, че не ми вярвайте!
И нищо, че беше в София, а аз във Варна, тя ме усещаше: „Нещо като буца ми е застанала на гърлото… и те видях, и ми се доплака..“. А аз само преди минути се бях прибрала или от Морската градина, където беше моето място за плачене, или от апартамента на мама, където пък не биваше да е място за плачене, и събирах отломъците от мене си, за да седна пред компютъра и да пиша.

Когато далдисвах толкова в болката, че ми се струваше, че този път няма да мога да се отласна, хващайки се за собствените си рамене и теглейки нагоре, Вергиния с Ангел Ханс винаги идваха, и гласът и меко звучеше по телефона: „… След време ще видиш, няма да останеш нечута и битката ти нерезултатна, само че и аз, и Брат Ханс, искаме да си жива и здрава, защото какъв е смисъла за изгориш, като факла, без да си се порадвала на светенето си. Затова дойде и Ханс. Пращат го при теб. Знаеш, няма случайни неща. Ханс обеща да те пази, и аз знам какво Той може. Благословена да си, миличка. Тук са… Има ГИ! СИЛНИ СА, но са и разумни, винаги знаят кога.“

Имаше и едни три месеца, в които и Вергиния, и Ангел Ханс, ме молеха да се сниша, просто да спра да ръгам с рогата: „Малко изчакай, казва Ангел Ханс, само ако искаш, разбира се, всичко е личен избор, но те съветва да се снишиш, има една опасност, която да премине…“
Много загуби бях преживяла, много неща ми отнемаше Съдбата, но в точното време в живота ми деликатно и мощно нахлуваха Вергиния и Ангел Ханс. Треперех `и, защото и тя имаше своя болезнен живот, радвах `и се, когато слънцето на любовта освети пътеките `и, споделено ни беше.

Бях се зарекла да я заведа в Йерусалим, исках с нея да бъда пак там
по Спасителните пътеки. И след като на деветия ден от смъртта си мама намери брод към мен чрез Вергиния да ми „се обади“, защото иначе нямаше да бъде моята
майка, ако не го направи, два месеца по-късно, седейки пред Вергиния, не плачеща, а усмихната, „слушах“ мама какви ги реди:
„…Добре съм, не искам да се притесняваш изобщо за мен. Досега каквото и да е минавало през болния ми ум и ако някой ми беше казвал, че трябва да се внимава как се живее и какво се говори, нямаше да повярвам. И не мога още да повярвам, че тялото, това е дреха, което носим.
Може да сме изчели всички книги на земята, може всички гадатели да са ни го казвали, но това, което е Тука, си го има.
…Кучето е до мене, обаче постоянно лае за Долу, за тебе. Това е, като че все едно е стапъло. Но е толкова високо, че ти не можеш да го минеш, защото ще се удариш. Не можеш да преминеш от Другата страна. То е невидима бариера. И кученцето не може да свикне с това, че е Там… Чувствам се освободена, чувствам се щастлива, че съм освободила и тебе. Сега най-голямото страдание, което изпитва някой към земята, към Долу, това е кучето…
…В Израел пак ще отидеш и ще направиш много интересен репортаж. Това ти е дадено в картата на живота. То ти е писано. То ти е спирка…
…Понякога ще се свързвам с теб, било чрез Вергиния, било то чрез самата тебе, ти ще ме усетиш.
…Апартамента, в който живяхме с татко ти, го прави каквото искаш. Нали знаеш, че ние възрастните сме прагматични, но ако го дадеш под наем, не ти препоръчвам, различни хора, малко ще бъдат добрите. Продай го. Продай го, с него ме свързва нищо, освен болка. Недей да мислиш за баща ти, недей да мислиш за мен. Ние си имаме домове.
ТАМ сме щастливи и спокойни. Баща ти по своему, аз по моему. Никой няма да се върне в този апартамент повече. Не отивай и ти там! Там има лоша енергия. Продай го, можеш да си купиш един кът някъде, където ти харесва, където да отиваш и просто да рекласираш, ако желаеш.
Ако – не, иди ги изпий и извесели! Майната му на всичко! Майната му на тоя живот! Майната му на тия политици! Майната му на всички дребни души около тебе, които не знаят рицарят в теб! Майната му на всички на всички нещастници! Имаш много врагове, но три са основните, майната им и на тях, няма да те докоснат! Имаш много мощна защита.Много сигурна защита. Нали знаеш, ние майките все се страхуваме…
Искам да направиш нещо за себе си, да се погрижиш за себе си, а никога не
си го правила, по начина по който трябва да се направи.
…Но ти си страшно силна, ти си и мъж и жена едновременно. Те не могат да издържат дълго на това, страхуват се. Не от нещо друго, напротив, ти ги привличаш всички, но всички не могат да те стигнат, там е проблема, в тези стъпала. Но ще има един човек, просто го приеми като пратеник….
…Духът ти никога не бива да бъде слаган в клетка, трябва да бъдеш свободна и затова и да дойде някой да иска брак, не го прави. Трябва да е партньор, той ще идва, ще си отива…
… И не идвай на гробища. Ама ние не сме там, бе, майко! Там са ни само, представяш ли си, все едно да си събуеш в мръсен кош дрехите. Е, това сме, там. Има някои, свързани със земята, понякога идват на гробища, ама те са много рядко. Идват, да си проверят нещо си там, не знам какво точно проверяват, и си тръгват. Те затова в другите култури ги изгарят…
…Ега ти свободата! Кеф! Еееее… Всичко изкупих. Чак смятам, че и на рода го изкупих, въпреки че двете сме чистили карма… Баща ти е напълно спокоен, замислен, лежерен…
…Искам да ти кажа нещо, което ще ви стори много странно, смешно, и на двете с Вергиния… Преди много времена, вие сте били сираци, и ти си и била голяма сестра на Вергиния, като майка, от колко неща си я измъквала, нямаш идея… И сега в този живот неслучайно сте заедно.

Много интересен е вашият случай, но някой друг път ще го разкажа, и комичен е… През цялото време си я държала за ръка и във всичките ѝ действия си я ръководела. Затова неслучайно сте и тука. Вие имате много дълбока връзка….

…И така, и за глупости не ме закачайте, аз тука си живеяяя… Обградена съм със страшно светли създания. Мога да правя каквото си искам, и можеш ли да си го представиш, нямало било в рая алкохол, има, ама не е в тоя вид. Ако някой човек /смее се/, ох, не мога да ви го обясня, е обичал да си пийва, и виното, или ракийката Долу е било част от това да си почива, ами… Тук – създаваш си го, имаш такова усещане за
пийване на нещо, като че си го създаваш…
…Нещо друго да питаш, че… Изобщо не тъгувай за мене! Аз те обичам повече, отколкото съм те обичала. Горе те обичам още по-силно, но не тъгувам за теб! Защото видях, че няма за какво. Заплахите, които са срещу теб, ще бъдат кьорфишеци. Аз понеже се отървах, отървах и теб, и затова съм щастлива. Аз не тръгвам, тъгувайки за теб, защото знам къде те оставям. Знам, че имаш защита, знам, че Те пазят. Между другото, и идея вие нямате, какво е Ханс! Той е много повече изобщо от това, което можете да си представите! Той е страшно скромен. Като дойдох Тук, дойде при мен, за да ме погали и да ми целуне ръката, и да каже да не страхувам, защото бях много уплашена, и каза, че съм дама, затова ми целува ръка… Той е много повече от мащабите, които можете да си представите. Той е страшно скромен, откъдето мине, всички навеждат главата… Аз го попитах: „Ама кой си ти?“, а той ми каза: „Който трябва“. И не казва за какво става дума. Виждам го рядко, но идва да ме навестява. Много е интересен, себеотдаващ, себераздаващ…
…Ами трябва да си ходя… И внимавай по стълбите, все бързаш. Има един хаос около теб, все бързаш за някъде….“

Това си беше мама. Ама акана мама!
И когато ме връхлиташе като напаст мъката – внезапно и ме изтръгваше издъно – си повтарях: „Спри да плачеш, бе, Веселино! Защо ревеш сега, та се късаш, когато си такава късметлийка, че с мама имаш конктакт и знаеш, че тя е щастливааа…“.
Колко сме тежки с тия наши земни тела – кожуси и всичките джобове по тях – земни тежнения, та дори и когато в очите ни врат Знаците, ние пак искаме – не, та не! – хептен да се уверим, ама тъй да се уверим, че да ни дадат да пипнем вътре в раните…
Вергиния ми подари един изумителен прелестен макет на бял дървен роял и ми посочи къде на него седи Ангел Ханс: „Имам нещо за теб. Това е Рояла, има и аметист, за късмет и за премахване на отрицателната енергия. Да ти напомня за Рояла, за Ханс. И да те пази. Тука се излъчва /посочва ми мястото пред клавишите/ … И да знаеш, че там в трудни моменти, винаги седи Ангелът…“

Като дете, с пръстчета, докосвах рояла и си припомнях посланията на Брат Ханс:
„….Имаш си мисия и ти го знаеш. Няма за какво да се притесняваш, защитили сме те, няма от какво да се тревожиш. Имаше включително и заплаха за живота ти, но това е вече минало… Все пак не блъскай топката на ада, тя сега е дълбоко заключена, но все пак не блъскай, не ти трябват нови удари.
Ако можеше да промениш света, по-точно България, аз бих застанал зад теб, бих застанал ежедневно, денонощно зад теб, за да постигнем някакъв резултат. Всички български царе бихме те потърсили, за да се съберем силните и чистите, но тази държава има какво да изкупва, и докато не се промени мисленето, докато не се стегне каиша до такава степен, за да не може да се диша, докато не дойде ново поколение, което да има друго мислене, в тази държава промените ще бъдат трудни. Стар влак, който се разваля непрекъснато… Но ще идват по-добри времена. Това, което е, няма да е това. Ще идват по-добри времена…“
За един Знаков Първи във Властта:
„…Той е нещо много повече отколкото можете да си представите  Той оглавява мафия. Клон на мафия. Не тук, за България само, а изобщо. Тази мафия е свързана с ЕС. Има някакъв много гнусен замисъл, свързан с България, като държава тази държава няма да съществува, но народът ще почне да живее добре. България ще бъде изкупена. Всички земи, главно туризъм, Черноморие, Балкани, и нещо свързано със злато, България има страшно много злато, повече отколкото можете да поберете. Има тайни проучвания, които се правят. В момента събира групата си той и ако нещо ще го задържи на власт, и ще се опитат да го задържат на власт известно време, е тази група. Успокойте се, като личност той ще бъде премахнат, защото мнението за него е много лошо, ще бъде премахнат, но той ще ръководи отдругаде нещата. Той няма да е в България. Ще отиде другаде да живее, не е в Европа, но в Европа се случват нещата. България ще бъде тотално разпродадена. Това ще лъсне, и в медии, и в чужди. Единственото щастие ще е, че хората ще имат работа, може да има хубави промени в енергетиката, да паднат сметки…
Царете ви? Царете не може да ги върнат вече. Те не искат да се върнат! Ще бъде махнат той, защото от много места са пукнатините. Скоро ще бъде махнат. И ще бъде поставен друг човек, който уж ще е друг, но той пак е от там. Хубавото обаче е, че реформите, които ще въведе, ще бъдат добри за България.
Вие ще сте народ, без държава. Народ без площ, освен ако тя не е
лично закупена.
...Той в три континента имат мрежа. Занимава се с много долен вид
търговия. Вие идея нямате с какво точно се занимава. Много пъти съм
го говорел, ще ти кажа нещо, което всички отричат, но вие изобщо не
знаете за какво става въпрос. През него минава една много тежка
мафия, която е свързана с оръжие, която е свързана с изнасяне на арте
факти, и с курортни места. Това е една мрежа. Използват се наши
заводи за производство на оръжие. Стигнал е дотам, че чрез трето
лице се подържа Ислямска държава. Представи си докъде е стигнал.
Всичко ще бъде разкрито без едно – поръчковите му убийства. Той е
имал доста поръчкови убийства, за България не толкова, а за българи в
чужбина. Странно изчезващи и т.н., които го разкриват, и застават
срещу него… Тука, казва, щеше много да мирише, (ако са правени в
България)… Обикновено враговете си той ги изнася по някакъв начин и
ги унищожава навън. По много долен начин го прави. Странно загинал,
странно изчезнал, странно заминал…
…Не си готова да го пишеш още. Целта на нашия народ е да има едно
подобрение, за да може да расте едно ново поколение. В момента е леш
от наркотици, пълна деградация на децата… След около три години ще
започне да се ражда новата матрица, с което ще идва много по-здраво
поколение, много по-морално и по –духовно поколение. Дотогава още ще
се раждат демони. Много е тежко положението в момента. Много дълги месеци не можех да седна да пиша и да довърша тази книга. Понякога се плашех, че ми е отнета и дарбата да пиша. Питах тревожно Вергиния: „Питай, моля ти се Ханс, защо не мога да пиша книгата, защо е така тегаво, аз, която пиша толкова бързо и леко…“, а
Ангел Ханс ласкаво отвръщаше:
– Но, Весе, за всяко нещо си има тръгването и спирането. Сега в момента трябва да спреш, защото трябва да извършиш нещо друго. Книгата сама ще се довърши. Може да е и за три дена. Остави нещата на реката…. Безкрайно съм доволен от теб! Ние се гордеем с теб! Единствено, което искам да те спра, е само излишни стрели да не съсредоточаваш върху себе си, които нанасат безпокойство в душата ти. Ние сме зад теб! Цяла Светла Група от Братя сме зад теб, ще бъдем винаги зад теб!
Защото знаем за какво си дошла!

Не бях сама!
Дори и в буквалния смисъл се случваха някои неща, които сега ще ви разсмеят.
Точно на Коледа вечерта Вергиния ми написа внезапно: „Мила, майка ти каза да се обличаш… Само това. И главата ти… да не изстинеш.“
Разсмях се – това си беше мама, а тъй като на Вергиния и падаше батерията на телефона каза, че по-късно ще ми пише, но мама казала само това и вероятно било в смисъл да се бличам по-топло, и да си слагам шапка на главата. Точно в този ден, на Коледа, си бях поплакала за мама и за татко, и палейки им свещичка я молех да ми даде някакъв знак. И ето на! – ей ти знак „да се обличаш…“. По – късно Вергиния ми каза, че мама искала среща с мен „на живо“, т.е. да ида при Вергиния, ама не било спешно,
когато съм можела. А! И да съм и кажела предварително точно кога, „защото то не е като да си вземеш билет за кино“.

Седмица по-късно, нагласена, тръгнах да празнувам посрещането на Нова година с приятели. Моят верен приятел, легендарният във Варна Наско Курито, никога не ме забравяше. Беше много студено, но тихо, без варненския вятър и реших да прекося пеша града, за да стигна до заведението. Вървях из опустялата Варна и прекрасно попивах прелестния студ с лекота в душата си. Без шапка естествено и с едно пунтово палто, което дори не помнех от кога не съм носила. Два дни по-късно, за първи път от поне десет години, се тръшнах с жестока истинка, която ме държа като парцал
почти месец. И изведнъж се сетих за мама с онова „само това каза – обличай се и
главата да пазиш, да не изстинеш…“.

Вергиния бе истинска скъпоценност, но не само заради това, че имах чрез нея и безценната благословена нишка с Ангел Ханс. Тя е чисто изворче, бистро до скалпелност, с неземна доброта, която те оставя безмълвен. Няма как да я разделиш от Ангел Ханс, защото те си бяха две половини, но и земна бе изумително съкровено съкровище, което в тази смрад, в която живеехме, нито вече се среща, нито можеш
да познаеш, ако не си го заслужил. А такова заслужаване тръгва от добротата, милостта и състраданието. Бях допусната до Свише благословията – да хвана ръката на Вергиния и Ангел Ханс.

Какво повече можех да искам? А?