Помнете, че всеки Учител носи факел. Учителите ви са тук – те са живите факли…

Нови Послания на Небесния ангел Учителя Ханс
получени на 18 ноември 2021 г.от Вергиния Мартева

Българи, не се страхувайте! Вашият народ е всред избраните.
Аз и другите Учители сме ви го казвали и пак ви го повтаряме.
Не тежка карма, а вид спасение е раждането ви тук и сега. Вдигнете очи. Изправете се на крака. Бог ви пази.

Вие сте необикновен народ. Научени сте на тихи битки като малки групи, обединени с енергията на единомислието. Ако разбият една група, другите остават. Не могат да разбият всичките. Това е стратегията на оцеляването ви, дадена ви изконно. Трудно можете да бъдете унищожени.

България ще тръгне нагоре. Една жена ще промени всичко, тихо, като ангел, от никого нечакана. Амин. Бог с вас.

Ханс

Може да нямаш смелост, можеш да не виждаш път, можеш да дириш отчаяно нечие топло огнище, може да изродиш целия свят пеша и краката ти да станат черни, но това, което никой не може да ти отнеме, е Божията помощ и наблюдение.

Тя винаги идва неочаквано в безпътия, когато си без дом, без бъдещето, без любовта, без надеждата. Идва тихо като утрото, което няма как да не получиш, докато си жив. И всяка нощ тъмната сянка на страха си отива.

Помощта на Бог не идва винаги повикана, но и натрапена не идва. Просто един ангел винаги бди над книгата, в която щедро е описана съдбата ти – от раждането ти, през съзаклятието ти, през болката и радостта. Той следи и чака знак от Отца, че всъщност идва урокът или спасението ти.

Идва утрото и с него новият ден, където страшните кули с горящите факли се събарят и започва празненството на светлината. И за света, и за тебе Бог протържествува за всеки и всекиму според мярата, според болката, според страданието, според наглостта, според лицемерието, според жестокостта и алчността – и се ражда правдата.

Нея никой не може да ви вземе – ни в този, ни в другия живот. И през нейния портал се отива в рая или в ада, или в чистилището: каквото сам човек си е избрал.

Благословен Бог наш Отец! Бъди добър мой брат, сестра моя, любима моя, баща мой, бъди добър. И милостта към ближните ще ви лекува от всеобщата ви нападнала мъка, от собствената ви тъга и болка. Защото всеки плаща цената за живота си и никой никога не идва сам в живота. Затова се обичайте, противоустоявайте на сатаната и бъдете единни и духовни, и мъдри.

Бог е тук и ангелите бдят, защото в общата библиотека на света със свой отделен свитък седи тя, вашата съдба, и свети, но с различни светлини. Светлини „SOS”, светлини „внимание”, светлини – сигнал за страдание, мътен, тъмен пламък, шумящ дим или взрив от изтръгнато страдание.

Всичко свети, щом се е родило. А някои светят завинаги, през целия си път, за да идат накрая към слънцето, където стават едно с Бога. Амин.

Изпратените Учители идват тук тихо. Не ги пренебрегвайте, камо ли да ги осъждате. Те стават жертва и заради вашите горчиви чаши и поемат тежестта на вашите грехове. Знаете ги кои са. Поклонете се с душата си за жертвата на окървавените им криле, защото за разлика от вас те знаят какво правят.

Често си отиват изтерзани, измъчени, неразбрани, тихи и бедни. Често ги разпъват по кръстовете демони и зли уста изкривяват поуките в учението им.

Помнете, че всеки Учител носи факел. И няма скъпи одежди, и гръмки телевизии не го украсяват. Него го краси пламъкът, който носи там, в душата си – тихата, скромната, милостивата, която дори и да загине, която дори и да се надигне в гняв, бързо се смирява и пали факела два пъти по-силно.

Уважавайте Учителите, те са сред вас и около вас. Човеци са, не са типичните ангели. Не чакайте ореоли и плясък на криле. Техният дух спасява животи, променя съдби, лекува и окрилява. Наивността им често става причина да разбиват сърцето си, но това са те – без ордени и медали, тихите ангели без криле.

Но най-голямата ни надежда и най-верните ни ученици са те. Ние си ги прибираме: повечето от тях изтерзани, наранени и болнички. Сълзите в очите им е нашето решение за наглеците, опитали се да разбият сърцето им.

Прибираме ги, умиваме ги, поставяме ги на малки светещи бели тронове
и към тях съдници не идват много. Те са изкупили това с грешките си, в наивността и объркването чрез страданията си тук, сред вас, приемайки повече товар от всички други. Почивайте – така им казваме, пийте от словото Божие и се лекувайте чрез светлината. Вие се връщате в семейството си, където ви очакват отдавна. Там е Божият дом.

Учителите ви са тук – живите факли. За вашия и собствения си живот те по примера Божий понасят пепелищата на вашите страхове и страданията ви. Те често грешат, защото ви вярват. Те не знаят зад колко врати след тях се е изсипвала лавата на дявола на съмнението и неблагодарността или осъдителността.

Те помагат, молят се, дават послания към нас, но отнасят и удара на своята молитва, защото може и да е неправилно насочена към неподходящия човек. Защото те, макар и наши ученици, притежават любовта и вярата в хората – и така грешат, грешат от любов, от инстинкта им за помощ.

Често остават бедни, често се молят там, където молби не трябват. И ето, ние ги чуваме и сме тук.

Ханс