Текстът е от фейсбук, от стената на Огнян Минчев, заглавието е на Факел.бг
Унизителни са горките оплаквания на немалко наши сънародници, че Държавният департамент не е „ударил“ някоя „по-едра риба“, ами малко известен съдия. Струва ми се, че за нас, за българската гражданска общност е важно да разберем следното.
Първо, никой друг освен нас не носи отговорност за националното ни достойнство, за опазването на законността и за наказването на престъпилите закона – включително и чрез едромащабна корупция. Нацията – когато съществува пълноценно – е суверенна общност, която се самоуправлява и не позволява на други нации да нарушават този суверенитет, освен ако споделянето му не е предмет на специален договор (като този за членството в ЕС, например) и по специално определени ред и правила.
Второ, Държавният департамент на САЩ носи отговорност пред гражданите на САЩ и функционира в съгласие с националния интерес на Америка. Тази институция няма задължения към опазването на законността и демократичната система на управление в България. Когато предприемат интервенция от типа на днешната, институции като Държавния департамент го правят в рамките на партньорските отношения между България и САЩ като съюзници в НАТО и в рамките на договореното между двете страни стратегическо партньорство.
Оттук – трето – американските власти не биха си позволили да отправят преки обвинения към високопоставена политическа фигура в България, която е избрана да представлява българските граждани в управлението на страната – въпреки, че с готовност биха подкрепили усилията на самата българска общественост да се справи с корупцията по високите етажи на властта. Именно защото сме партньори в съюз на равноправни държави и народи.
Разбирам, че немалко наши съграждани предпочитат държавният секретар Помпео „да хване за ушите“ някоя от омразните високопоставени олигархични фигури в българската политика, икономика и общество, и да го „нагласи“ по модела на генерал Нориега, например – бившият президент на Панама, който трябваше да излежава присъда в американски затвор за различни престъпления, включително мащабен наркотрафик. Ами не ни ли „нагласяха“ още по-безпардонно половин век съветските братя…
Извинете, съграждани мои! Въпреки дефицита ви на национално самочувствие, България не е Панама – странно, но все още е факт. Нито пък Америка е Съветския съюз. И към страната ни Америка се отнася с уважение като към съюзник и партньор. Въпреки, че не всички сред нас го заслужават.
Последно, но не и по значение, именно защото имаме статут на съюзник и партньор, официалните представители на САЩ не биха ни унижавали по модела, предпочитан от мнозина сред нас – като „набият канчето“ на нашите родни високопоставени мошеници. Не биха го направили преди всичко по една основна причина – за да не унижат самите себе си. Защото унижението между равни е и самоунижение. Повярвайте, така е!
154Момчил Дойчев, Ivan Ibrishimov и 152 други
Mihail Cohen И защо точно съдия от независимата съдебна власт, пуснал друг българин в Русия?! И в този ход изобщо няма политика ли?! 🙂 хайде сега. Формално съдията не е нарушил закона и как точно се доказва корупцията в казуса 🙂
Karlo Lukanov Става все по-очевадно, че корупцията е само оправдание в случая, а истинската причина е, че е пуснал Малинов в Москва. Това не показва никакво уважение, а точно обратното – третират ни като страна от „четвъртия“ свят. Задминаха и СССР. Не сме никакъв партньор, още повече равностоен, а сме си колония. 🙁
Момчил Дойчев Всъщност изборът на Държавния департамент на „специалния съдия“ (бивш военен прокурор) Миталов е изключително точен и знаменателен. Не защото Миталов пусна подсъдимият за национално предателствно Малинов да отиде да получи орден в Москва от господарите си. А защото посочи порочността на представата, наследена от социализма, че когато една институция не работи, се създава нова, „специална“ институция, която да и свърши работата – става дума за създадените по идея на Цацаров „специален съд“ и „специална прокуратура“. Те са нещо като „показните магазини“ при социализма – обикновените магазини са празни, но в показните се показва какво трябва да има, но го няма. А хората не могат да го намерят без връзки, корупция, или кражба. Същото е и със „специализираните“ съд и прокуратура – читави обвинения и справедливи присъди по ключови за обществения интерес дела няма, но те трябва да показват, че такива има. А всъщност това е много опасно, не само защото прикрива неработещата правоохранителна и съдебна система, а защото със своята извънредност могат да се използват за политическа разправа. Няма да се учудя, ако следващ в забранителния списък не стане една прокурорка, заместник на Гешев – тази, която подведе под съдебна отговорност Николай Ненчев, защото нарушил интересите на РФ.
Miroslav Dochev И така е, и не е така – щом ни уважават и не се бъркат, защо могат да кажат, че съдия е корумпиран, а политик, не?! Кое налага да се произнасят за съдебната система, а за политическата да не се? Нещо двоен аршин ми се чини…
Капка Вачева Както се изрази един колега, Миталов е един клетник. Достатъчно е човек да види някои факти в биографията му. Той си е за освидетелстване 🙂 .
1Emiliya Dvoryanova Цялата акция с този тъпан дето го биха, е абсолютно унизителна. Като ще си гледат интересите, да си ги гледат поне тихо и кротко. А не да тръбят из света, че ей сега… ще ни оправят.
Julian Markov Бе баш по нерва ги ирязаха. Съдът е последната им отбранителна линия. След тази линия започва „ръкопашен бой“.
Предисловие към горния текст
Макар и първоначално изненадващо, оповестяването от държавния секретар Помпео името на съдия Андон Миталов като лице, нежелано на територията на САЩ е доста логично. На 28 октомври 2019 г. съдия Миталов постановява решение, в което разрешава на председателя на движение русофили Николай Малинов да пътува за 5 дни до Москва, където Вл. Путин му връчва руски държавен орден. По това време Малинов се намира под възбрана за пътуване от страна на прокуратурата поради разследване на дейността му като председател на въпросното сдружение.
Според компетентни юристи решението е в разрез с чл. 68 от НПК, който предвижда подобно съдебно решение да бъде взето едва след евентуален отказ от страна на наблюдаващ прокурор – отказ, който може да бъде обжалван пред съда.
Съдия Миталов уведомява Гранична полиция за решението си веднага – на 28 октомври, но изпраща решението си на прокуратурата едва на 1 ноември – когато Малинов е вече в Москва.
Очевидно тези странни и съмнителни обстоятелства дават основание на Държавния департамент да окачестви поведението на съдията като „участие в сериозна корупция“. Още повече, че става дума за казус, който пряко засяга сферата на българската национална сигурност в геополитическия контекст на възроденото съперничество между западния съюз – НАТО – и Русия, особено след окупацията на Крим и силовото нарушаване на суверенитета на Украйна. България е страна – член на НАТО и разследвания като това срещу Николай Малинов имат пряко отношение към сигурността на Алианса като цяло.
Интересът на българската общественост след изявлението на посланик Херо Мустафа от 4 февруари бе много голям и оповестяването на името на Миталов сякаш създава впечатление за избор на недостатъчно високопоставен държавен служител.
На практика обаче става дума за съдия от Извънредния наказателен съд – орган с големи и специфични пълномощия, призван да решава казуси преди всичко в сферата на институционалната корупция.
Освен това, обявяването на конкретно име на длъжностно лице, замесено в корупция изисква категорична сигурност и доказуемост на обвинителното твърдение от страна на институция на друга държава – Държавния департамент.
По всяка вероятност, това е първият случай на оповестяване на име на длъжностно лице, което се лишава от правото да пътува до САЩ, който едва ли ще остане единичен и единствен.
