Поетът Неделчо Ганев: Поезията е надстройка на природата

Неделчо Ганев е роден през 1944 г. в с. Изворово, Чирпанско. Автор е на стихосбирките „Зелена фабрика“, „Мълчана вода“, „Двойна спирала“, „Индуктивна магия“, „Генетична капсула“, „Вечното сега“, „Свръхзвукова светулка“, „Мотаещо кросно“, „Зърнени букви“, „Зародишни срички“и др. Написал е и прозаичните книги „Феномени на България“, „Генераторът психотронен убиец“, „Трети завет“, „Бинарна луна“, „Трикрако столче“, „Записано на Рабош“, както и романа „Коноп“.

Неделчо Ганев е писател който се стреми към създаване на нов литературен метод – психотронизъм. Според него, материята е изчерпила своята същност. Трябва да се подмени с нов вид материя – психофизическа. Да се смени парадигмата на живота. Нещото е произлязло от нищото. Не ДНК е носител на наследственоста, а Енергията.

В основата на психотронизма е Енергията на поезията. Тя се движи кръгово, от автора към космическия разум, минава през Торсионното поле, обогатена се връща към читателя. Този божествен кръг затваря спиралата. Създава предпоставка за виртуална действителност. При четене поезията освобождава енергия.

Психотронизмът, предполага Трети полюс. В етера. Има предпоставка за холограмно изображение. Принципът на неговата поезия е посланието на Третото хилядолетие: „Да изведем Бога от себе си и да тръгнем след него.“

Неделчо Ганев е творец, който още с появяването си показва безспорен поетически талант. Със завидна последователност той развива този талант и се утвърждава като интересно и оригинално явление в съвременната българска литература. Без да е откъснат от националната традиция, той не е неин роб.

Интерес и предпочитание проявява към най-сложните и актуални проблеми на настоящето, миналото и бъдещето, като ги интерпретира, изхождайки от собствените си идейно-естетически принципи и визии. Има предпочитание към драматичното, имагинерното, неразгаданото и се опитва да стигне до собствени открития и поетични внушения.

Поетическата му територия е много широка, нещо не много характерно за повечето български поети. Без да напуска родната територия, той търси и открива пътища към широкия свят, дори и към извънземните пространства.

Творческата активност на Неделчо Ганев е плод не само на поетическата му дарба, но и на разностранните му интереси и познания за живота, науката, техниката, философията. А това говори за изключително трудолюбие и целенасоченост.

Доц.д-р Иван Братоев

– Нека да насочим вниманието си по-нашироко и по-конкретно към поезията и литературата. Ти си творец с ярко изразен индивидуален стил. Според мeн определена роля имат и космологическите, теософските, нравствените и естетическите възгледи и принципи, които ти следваш. Бих искал да ги изкажеш и в прав текст.
– Влязохме в Третото хилядолетие. Познаваме редица методи и стилове: романтизъм, реализъм, критически реализъм, екзистенциализъм, сюрреализъм, магически реализъм, социалестически реализъм и др. Всички тези методи са еднопосиочни. С цялото си творчество отстоявам един нов стил в литературата, нов реализъм – психотронизъм. Основата на този метод е психотрониката. Свръхестественото. Свръхестествените сили на природата. При новия метод…енергията тръгва от човека, стига Висшия разум, обогатява се. Обожествена се връща при човека. затварянето предполага кръгово време, цикличност в историята, географията, науката, живота. В основата на творбата е психотронната случка, свръхестествените сили. Чрез енергиата човек става съучастник на действието, действащо лице. На енергийно ниво се полуъчава среща на земни с извънземни. Отваря се път към писменноста, руните. Третото хилядолетие трябва да мине под знака на психотронизма. Светът съществува, защото съществуват свръхестествените сили.

– А какво е поезията според теб?
– Поезията е алхимичен процес за получаване на философски камък.
Философският камък превръща всичко в злато. Златото е чист метал, без примеси. Всеки чист метал е злато. Еквивалентът на златото е философския камък, Елексирът, Тревата на безсмъртието, Живата вода. Поезията е до тези божествени еталони. Словото превръща масата в енергия, естетика. Словото превръща ценното в безценно. Словото и ражда. Словото и убива. Думите разместват енергии. Хубавите дни дават криле, „чумосването“ убива човек. Словото е енергия, ретранслатор на енергии: Ботев, Яворов, Дебелянов, Смирненски, Гео Милев, Вапцаров – поетични аватари на Земята. Поезиата е ароматът на Божественото, надстройкас, родена от божествената искра.

– Кажи още по-конкретно, в какво виждаш връзката: злато, философски камък, поезия?
– Получаването на философския камък е духовна същност. Тази страна е идентична с поезията. Златото и поезията имат имперски характер. Тяхното място е центърът на света. Имат мистична връзка с процесите, които ускоряват времето. Алхгимикът ускорява растежа на металите. Учавства в делото на природата. Поезията е надстройка на природата. Придава психогенни, психофизически качества. Алхимикът и поетът заместват времето. Преобразуването на метала в злато, словото в стихове е духовна страна. Двата процеса допълват , усъвършенстват природата. Те придават опрощение и свобода. Приготвените, произведени чрез сублимация злато и поезия, притежават висша енергия, жизнена сила. Постигат психогенни, психофизически качества. Върховната цел на всички учения, религии, изкуства е постигането на безсмъртие. Безсмъртие, постигнато чрес словото, създава нови безсмъртни.

– Как се постига това безсмъртие, как става обновлението?
– На философския камък съответства поезията.
Микрокосмосът уподобява човешкото тяло. Вътре приготвят чистите продукти – злато, поезия. Съотнесени към микрокосмоса, човек има елементите, които изграждат Космоса. Философския камък и поезията , човекът и поетът се обновяват чрес смъртта. Огънят символизира смъртта. Огънят осигурява постоянно обновление, човек става безсмъртен.

– Какво още можеш да добавиш за същността на поезията и тайните на поетическото творчество?
– В човешкия мозък има един тайник. Лаборатория, подобна на пещера. Съчетава всичко с всеки. Получава се поезия и философски камък. Алхимично се приготвя поетичният зародиш. В тайника е умаленият свят, умалената Вселена. Умалената Вселена има форма на двойна кратуна. Формата е източник на живот, извор на живот. Късметът не може да се отгледа. И тръпката също. За индийците алхимията е разкрита от Шива. В основата стои живакът. Живакът, фиксиран шест пъти , достига висока ефективност, живакът е пораждащият принцип. Този принцип е предаден от бог Шива на неговите хора. Елексирът, извлечен от живака, променя човешкото тяло в божествено. Чрез фиксирания живак се пречиства, обожествява. Този живак лекува всички болести, дава безсмъртие на човек, вечна младост. самото търсене на фиксиран живак, философски камък, елексир, са химически процеси. Творчески процеси. Един от тези алхимични процеси, които извеждат получаване на чист метал и чист дух е поезията. Тя диказва духовната функция на алхимията. Системата създава явленията. Натрупаният опит на човека. Действайки, работейки на нивата на психоменталния живот, поетът достига вътрешна свобода, която се изравнява с развитието на философския камък. Елексирът, духовния елит е насочен към постигане на духовния връх-ОМ. Извисеният дух постига високи стойности. Създава материални частици. Алхимикът и поетът, експериментирайки се противопоставят на всички научни съзнания. Алхимичните процеси са идентични с творческите процеси, сътворяване на поезия.

– До какъв обобщаващ извод достигаш след казаното?
– Класическият, гениалният стих е чист продукт. Лишен от примеси. Неговата вибрация се слива с космическата вибрация ОМ. Чистият дух е чист продукт. Философски камък. Елексир. От него се създават духовни феномени с реални стойности.“В началото бе словото“. Действието…
Всяко посвещение надживява енергиите.

– Какво е твоето виждане за съвременната поезия?
– Сега времето е задъхано. Скорострелно. Поезията наподобява времето. Концентрирана. Синтезирана. Афористична. Разчита се на интелекта на читателя. Той допълва стиховете. Дописва. Поезията е парадоксална като живота. Абсурдна. Поезия – квинтесенция. Стихове – мантри. Формули. Обясненията и повествованията отстъпват място на синтеза, късите съединения. Светкавична поезия със свръхсила…

– В какви други посоки се правят опити за поетически изказ?
– Експериментира се в няколко посоки. Поезия, изградена не на звуков принцип, а на визуален. Римуване на нощ с Черно море, кокиче със сняг, кръв с божур… Правил съм подобни експерименти. Ражда се поезия. Стихотворението става. Няма подготвени читатели. Сетивността не възприема такава поезия.  Може да се изгражда стих и на други възприемания: обоняние, вкус, осезание. Най-голям измерител на поезия си остава божията искра. Човешката тръпка. Те са единица мярка за поезия. Ако ги има, поезията е вечна. Голямата поезия е звук с глас на Бога.

– Ще ти задам и няколко кратки въпроса, на които очаквам също кратки и конкретни отговори. Често използваш символи. Какво е за теб символът?
– Символите са повторение на божествените образци.

– В творчеството си често си служиш със смислово натоварени числа и букви. Какво е за теб числото?
– Числото е преди словото. Сумарност на човешкия опит. Връзка с Бога. Чрез числата се преминава от едно измерение в друго. Числото е код за отвъдното.

– Кое е любимото ти число?
– 0.

– Защо отдаваш такова значение на нулата?
– Свързвам я с Енергията. Тя е нищото, от което произлиза Нещото.

– Известно ми е, че имаш особено отношение към някогашните носовки в българската азбука, апелираш за връщането им. Защо?
– Писмената реформа след 1944г. изхвърли няколко букви, между които голямата носовка и малката носовка. Голямата носовка има звучене, сходна на космическото ОМ. То звучи така: АОЪМ-М-М-М-ММ-М. ОМ има няколко значения. Име на върховния бог ОМ. Космична вибрация. Звучене на вселената. Всяка мантра започва с ОМ. Акустичен код.
Голямата носовка звучи като ОМ. Чрез нея се осъществява акустична връзка с Висшия разум, Бога, Вселената. България се зарежда с космична енергия. Чрез нея навлиза „небесната манна“. Голямата носовка е изхвърлена от българския език. Прекъсната е връзката с висшите светове. България се самоизолира от духовния елит. висшите сфери, астрала, ментала. Притокът на космична енергия намалява. Появиха се заболявания на лицевата част. Началото е направено от много начала.

– Често използваш фолклорни мотиви. Какво е за теб фолклорът?
– Фолклорът! – Напред към традицията. Един народ, една държава трябва да знае своя произход. Началото произхожда от архитипа. Архитипа е божественото повторение. Една билка има двойно въздействие, ако знаем нейния произход. Чрез началото се затваря цикълът. Кръгът. Кръгова енергия. Българският фолклор е обслужвал богоизбран народ.
Ето няколко фолклорни бисера:

Бела съм бела, юначе, цела съм света огрела.
Зюмбюл ли си, лале ли си, гюл ли си?
Разширило се е небето, небето още земятя.
Овчари чукат кърмило, кърмило овче зобило.

Български обичаи. Ритуали. Повтарят божествени действия. Повтарят божествени архетипи. Чрез повторението на обичай, ритуал се обновява Сътворението на света:

Легендата за майстор Манол.
Построяване на църква. Училище. Мелница. Покръстване на дете. Първата проява има свещена сила, законово право. Те! Предците – не какво са правели, а какво са правели за Първи път. Връщане към началото прави възможно повтарянето на Първото време. Мъжкото семе съдържа целия алхимичен процес. От него се ражда философския камък.

– Подчертаваш ролята на повторението и го свързваш с разбирането за философския камък. Добре би било да доизясниш смисъла, който влагаш в тези понатия?
– В творческия процес има две основни неща. Повторение. Повторение. Подражание на архетипа. Чрез архетипа влизаме във връзка с небето, Висшия разум, Торсионното поле. Само първоначалата имат законната, свещената сила. Повторението е заложено в човешкия ген. Кодирано отвън, отгоре. Второ: добиване на философски камък. Индивидуалният път на всеки човек. Човек избира пътя към съвършенството, зрелостта. Всъщност, философският камък е върхът на духовното развитие. Този връх се нарича Нирвана., Съвършенство. Философският камък се произвежда вътре в организма на човека. Иам други индивидуални пътища – добиване на Елексир. Става дума за добиване на злато по механичен път, чрез съкращаване на времето. Чрез фиксиран живак се получава философски камък. Философският камък е духовното съвършенство. Мисловната Вселена е по-голяма от реалната Вселена.

– Кои са Върховете в националната ни поезия?
– Ботев, Вазов, Смирненски, Вапцаров, Яворов. Пристрастието ми е Яворов. Той е световен поет. Неговата поезия е извисена на цигулка страдивариус. Не се боя да кажа: Поет Nо 1 в света. Роден гений. Доказал гениалността си с поезия.

– За Яворов, докато е жив и след смъртта му, се е говорило и писало какво ли не: неговият образ, според мен, с пълно основание се митологизира. Имаш ли и ти своя легенда за него?
– Пейо Яворов прави опит за самоубийство. Неговия брат Никола Крачолов също. Смъртта е генетично заложена в рода Крачолови. “ Яворов се убил.“ Това говори София. Омразата отдъхва. Вместо трупа на поета, погребват труп на арменец, с поразителна прилика с Яворов. София отдъхва за втори път. Добри македонци отвеждат Яворов извън страната, в Персия. Заедно с него е Ингре Берг – австрийска примабалерина. Срещат се със Сергей Есенин и Айсидора Дънкан. Двама велики поети, две велики балерини. Това е световен факт.

– С кои имена от съвременната ни поезия са свързани поетическите ти пристрастия?
– Константин Павлов, Иван Динков, Любомир Левчев. Световни поети. Всеки със свой принос. Иван Динков: Мъртвите са в гроба, живите по-надолу. Константин Павлов: Аз говоря лично с Бога, по лично негова молба. Любомир Левчев: Има едно стихотворение. За един художник – рисувал, рисувал – накрая заприличал на картината си. Не свършвам до тук: Никола Инджов – страхотен ерудит, прилича на мощен прожектор.
Петър Караангов: мека светлина, която заобля философския камък.
Иван Цанев: флейта на Орфей. Шестима различни поети. Правят една звезда от шест лъча, шест ъгъла. Едно цяло от равни части.

– Кои литературни критици цениш?
– Всеки има право на избор. Аз избирам Белински. От съвременните български критици: Минко Бенчев, Георги Янев.

– Като говорим за българската поезия, не мога да не те попитам за поезията в нашия град – Стара Загора, завоювал си името град на поетите.
– Какво да говорим, Стара Загора остава столица на поетите. Старозагорско е родило три вулкана: Пейо Яворов, Кирил Христов, Гео Милев; вълшебния лирик Николай Лилиев, сатирика Димитър Подвързачов. И още: поетите Иван Хаджихристов, Иван Мирчев, Стойчо Стойчев, Минчо Стоилов… Има цикличност в изкуството. Ще дойдат нови талантливи поети. Сполай земя на Стара Загора. Госпожице, Тара – поклон! Аз бях богат с това, което ще имам.

Разговора води Иван Братоев

Пубикуано  Факе.бг на 04.09.2013 

Анонимен  06.09.2013 03:47 | #1