„Подражение на Христа” ( „Die Nachvolge Christi” Thomas von Kempen) е между най-значимите и въздействащи съчинения в християнската литература, което приканва личността към себеусъвършенстване и себеовладяване.
Това класическо произведение на аскетичната литература е истинска антология на размишления, поучения и практически съвети.
Тя носи вкуса на книгите, наречени „Премъдрости” в Стария завет.
По численост преписите ѝ отстъпват само на Библията, преведена е на около 95 езика.
Тома Хенекен (с латинско прозвище Malleolus) е роден в Кемпен, недалеч
от Дюселдорф в 1379 или 1380 г. Още 12-13 годишен започва живота си
в монашеско общество, в 1406 дава обет в Ордена на августинците, в 1414 е ръкоположен за свещеник.
Умира на 25 юли 1471 г. в Агнетенбург, в чийто манастир е протекъл целият му живот – на духовен пастир, на усърден преписвач на християнски текстове и на християнски писател.
Има исторически и поетически съчинения, сред които 110 кантики, които
го показват като автор с тънък усет за език и ритъм в стила на късния средновековен латинитет.
„Подражание на Христа”, което и до днес е ръководство по християнска духовност, е непрекъсната подкана за поемане и неотклонно следване
на единствения истински път към царството небесно – пътя на Христос.
Латинското слово на книгата говори императивно – и благодатно, просто –
и дълбоко, безизкусно – и звънко, понякога завършвайки фразата с рима. По същия начин звучи и българското слово в отличния превод на отец Методий Устичков от Ордена на августинците успенци.
КНИГА ПЪРВА
„Полезни съвети за духовен живот“
Не обръщай внимание какъв е авторът на писанието.
Гледай какво се казва, а не кой го казва. „Суета на суетите – всичко е суета” (Екл.1:2), освен да обичаме Бога и на него да служим.
Смиреният селянин, който служи Богу, стои наистина много по-високо
от горделивия философ, който себе си занемарява,
за да следи хода на звездите.
Който сам себе си познава, той не се цени високо и не се радва на човешки похвали.
Въздържай се от преголямото желание да знаеш всичко, защото то
води до голямо разпокъсване и заблуда. Колкото по-голямо и по-дълбоко знание имаш, толкова по-строго ще бъдеш съден, ако не живееш свято.
Най-голямата и най-полезна наука е истински да се познаваш и да не
се цениш. За другите да имаш винаги високо и добро мнение е голяма мъдрост и съвършенство.
Ако видиш, че някой греши явно или извърщва тежко престъпление, не бива да се смяташ за по-добър от него, защото не знаеш колко дълго можеш
да постоянстваш в доброто. От едно Слово са всички неща и едно Слово всички говорят.
Нашата работа трябва да бъде сами себе си да побеждаваме и от ден на ден да ставаме от себе си по-силни. Всяко съвършенство в този живот е смесено
с някое несъвършенство и всяко наше виждане не е без известна тъмнина.
Смиреното самопознаване е по-сигурен път към Бога от дълбокото
научно издирване. Наистина добре изучен е оня, който върши волята
Божия и се отказва от своята.
Голяма мъдрост е да не действаме прибързано и да не поддържаме упорито преценките си.
Съветвай се с мъдри и добросъвестни люде и вместо да се водиш от собствените си измислици, остави да те наставлява някой по-добър от тебе.
Щом човек безредно пожелае нещо, веднага става безпокоен в себе си. Ако ли получи онова, за което е ламтял, тозчас го налята съвестта за това, че се е поддал на своята страст, която с нищо не чу помага за търсения от него мир. И тъй, няма мир за сърцето на плътския човек.
Не се срамувай да прислужваш другиму от любов към Исуса Христа.
Не се гордей с добрите си дела, защото Божият съд не е като човешкия
и което е угодно на човека, често бива Богу неугодно.
Не се сближавай с никоя жена, но се застъпвай пред Бога за всички добри жени. Само с Бога и ангелите желай да си близък и отбягвай известността сред хората. Любов трябва да имаме към всички, ала близост не бива.
Истина е, че всеки действа охотно според своето мнение и повече клони
към ония, които мислят като него. Но ако Бог е посред нас, нужно е понякога да се отказваме от мнението си заради благото на мира.
Ако твоето мнение е добро, но заради Бога го напуснеш и последваш друго, ще извлечеш по-голяма полза.
С по-голямо усърдие търсим Бог като наш вътрешен свидетел тогава,
когато отвън хората ни унижават и мислят лошо за нас.
Няма призвание дотолкова свято, нито място дотолкова усамотено,
че да няма там изкушения и мъчнотии.
В изкушения и нещастия се познава колко е напреднал духовно човек: тук и заслугата му е по-голяма, и добродетелта му става по-явна.
Ако имахте всякога пред очи само Бога, не бихте се смущавали толкова лесно от съпротивата срещу мнението ви.
Бог гледа не толкова делото, колкото подбудата му.
Много прави оня, който много обича Ако някой предупреден веднъж или два пъти не отстъпя, недей се препира с него, но повери всичко на Бога, та да бъде волята Му и да се прослави във всички свои раби оня, Който знае да превръща злото на добро.Стреми се търпеливо да понасяш недостатъците и слабостите на другите, каквито и да са те, защото и в теб има много неща, които те на свой ред трябва да търпят.
Ако всички бяха съвършени, какви случаи за търпение заради Бога
щяха да ни дадат другите?
Един от древните е казал: „Колчем съм бил сред човеци, връщам се
по-малко човек.”
По-добре е човек да остава скрит и да се грижи за душата си, отколкото
да върши чудеса, а себе си да занемарява.
Бори се храбро: навик с навик се надвива.
Често духовната ни оскъдност е причина клетата ни плът да се оплаква толкова често.
Където и да си и накъдето и да се обърнеш, клетник си, ако не се обърнеш към Бога.
Няма на този свят човек, бил той дори цар или папа, свободен от тъги
и огорчения.
Когато си зле и се измъчваш, тогава е време за духовна печалба.
Във всички свои думи и мисли би трябвало да се държиш така, сякаш ще умреш днес начаса. Уви, дългият живот не всякога поправя: напротив, често той множи прегрешенията ни. Ако е страшно да се умре, може би по-опасно е да се живее по-дълго време.
Сутрин мисли, ,че не ще дочакаш вечерта, мръкне ли се, не смей да се надяваш на утрешния ден.
Малцина стават по-добри от боледуване: така и рядко стават по-святи ония, които често ходят на поклонение по свети места. Сега залягай да живееш така, че на смъртния одър да имаш повод да се радваш, а не да се страхуваш.
Печели си сега приятели, като почиташ светиите и подражаваш на делата им, та когато стигнеш края на този живот, да те приемат във вечните обиталища.
Голямо и спасително чистилище има на земята търпеливият човек: когато е подложен на оскърбления, той много повече скърби заради злобата на другите, отколкото за нанесеното му оскърбление: искрено се моли за противниците си и от все сърце им прощава: без да се бави иска прошка от другите: по-склонен е да съжалява, отколкото да се гневи.
Всеки порок има собствената си мъка.
Ще напреднеш толкова, колкото сам себе си насилиш.
КНИГА ВТОРА
„Наставления за вътрешния живот”
В небето трябва да е твоето жилище, а на всичко земно трябва да се гледа като на отминаващо. Всичко отминава и ти заедно с него. Ако още не знаеш да съзерцаваш висините небесни, почивай си в страданията Господни и драговолно пребивавай в пресветите Му рани. Христос поиска да страда и да бъде презиран, а ти смееш да се оплакваш от нещо? Христос е имал врагове и хулители, а ти искаш само приятели и благодетели? Как твоето търпение ще заслужи награда, ако не ти се случва нищо неприятно? Който е вътрешно добре подреден и уравновесен, той не се тревожи от странностите и порочностите в поведението на хората. Човек се спъва и разсейва дотолкова, доколкото се оставя нещата да го увлекат.
Не се грижи много кой е с тебе или против тебе, но гледай и внимавай Бог да е с тебе във всичко, което вършиш.
Постави първом себе си в мир и тогава и на другите ще можеш мир да дадеш.Миролюбивият човек е по-полезен от добре просветения. Човекът със страсти превръща доброто в зло и лесно вярва на злото.
Кроткият и добрият всичко обръща на добро.
С две крила се въздига човек над земята: с простосърдечност и чистота. Простосърдечност трябва да имате в намеренията, а чистота – в чувствата.
Ако сърцето ти беше право, всяко творение би било за тебе огледало на живота и книга със свети поучения. Всяко творение, дори най-малкото и най-презряното, представя благостта Божия.
Чисто сърце и към небе, и през пъкъл път си пробива.
Не можем да разчитаме много на себе си, защото често ни липсва благодат и проницателност. Често постъпваме лошо и още по-лошо се извиняваме: понякога се вълнуваме от страст, а пък си мислим, че е от усърдие.
Човекът на вътрешния живот поставя грижата за духа си пред всички други грижи. И който внимава сам в себе си, мълчи лесно за другите.
Славата на добрите е съвестта им, а не в човешките уста.
Не си по-свят, ако те хвалят, нито по-презрян, ако те корят. Каквото си, това си: и всичко, което може да се каже за тебе , не ще те направи по-голям, отколкото си пред Божиите очи.
Вътрешно винаги да върви с Бога и външното да счита за нищо – това е състоянието на вътрешния човек.
Който се привързва към творения, ще падне като тях и с тях, който се привързва към Исуса, ще бъде укрепен завинаги. И в живота и в смъртта стой до Исуса и се доверявай на верността на Оня, който може да ти помогне, когато всичко ще те напусне.
Обичай всички заради Исус, а Исус – заради него самия.
Никога не пожелавай хората да обичат и уважават теб единствен, защото това принадлежи само на Бога, който няма равен на себе си.
Духовните утехи надминават всички световни наслади и плътски удоволствия.
Лъжовната свобода на духа и голямата самонадеяност много пречат на небесните посещения.
Не всичко високо е свято, не всяко желание е чисто, не всичко сладко е добро и не всичко за човека драго е угодно Богу.
Исус има мнозина обичащи небесното му царство, но малцина носители на кръста му.
Исус намира много другари на трапезата си, а малко – на въздържанието си.
Никой не е по-богат, по-силен, по-свободен от оня, който умее да се отрече както от себе си, така и от всичко, и себе си да постави на последно място.
Всичко се намира в кръста и всичко е заключено в смъртта. Единственият път, който води към живот и истински вътрешен мир, е пътят на кръста и на постоянното умъртвяване.
Целият живот на Исус е бил кръст и дълго мъченичество, а ти търсиш почивка и радост!
Колкото повече човек се издига духовно, толкова по-тежки кръстове му се изпречват все по-често, защото с нарастването на любовта нарастват и мъките на изгнанието му.
Със сигурност знай, че животът ни трябва да бъде непрестанна смърт, и колкото повече умираме сами за себе си, толкова повече начеваме да живеем за Бога.
Ако за човека имаше нещо по-добро и по-полезно от страданието, Христос навярно би ни го посочил със слово и пример.
КНИГА ТРЕТА
„За вътрешното утешение”
Нека не говори Мойсей нито някой от пророците, но по-скоро Ти ми говори, Господи, Боже мой, вдъхновител и просветител на всички пророци, понеже само ти можеш да проникнеш в цялата ми душа, а те без Тебе нищо не могат. Те могат със звук да облекат думите, но дух не им дават. Букви пишат, но Ти смисъла откриваш. Тайни разгласят, но Ти отваряш вратата към разбирането на скритото.
Заповеди изричат, но Ти помагаш за изпълнението им. Път сочат, но Ти даваш сила за вървене. Те отвън поливат, но Ти даваш плодород.
Каквото не схващаш, когато четеш, ще го разбереш в деня на моето посещение. По два начина обичам
Аз да посещавам избраниците си: с изкушение и с утешение.
Бой се от Божия съд, не издирвай делата на Всевишния, а разследвай своите беззакония – колко пъти си прегрешавал и колко пъти си пренебрегвал доброто. На едни всичката им набожност отива само в книги, на други – в икони, на трети- във външни знакове и образи.
Велико нещо е любовта и добро над всички добрини.
Само тя тежкото прави леко и понася със спокойствие всички житейски превратности.
Нищо не е по-сладко от любовта, нищо не е по-силно, по-възвишено, по-просторно, няма нищо по-съвършено и по-добро на небето и на земята, защото любовта е родена от Бога и може да почива само над всички творения в Бога единствен. Който люби той лети, тича, радва се, свободен е и нищо не госпира. На дарове той не гледа, а се обръща към дарителя отвъд даровете. Любовта често мярка не знае, а безмерно кипи и прелива. Любовта теглила не сеща, за трудовете нехае, стремлението й и по-голямо от силата, никога не се извинява, че не може, защото мисли, че всичко й е възможно и позволено.
Заради това тя може всичко, върши и довършва много работи, уморителни и смазващи за оня, който не люби. Любовта е будна, та дори и в сън не спи.
Любовта е пъргава, искрена, благочестива, мила и приятна, силна, търпелива, вярна, разумна, великодушна, мъжествена и никога не търсеща себе си. Защото щом някой започне себе си да търси, веднага престава да люби.
„Обаче пътят на човека не зависи от него”(Йер.10:23 ) винаги. На Бога принадлежи да утешава и подарява, когато иска, на когото иска, както му е угодно и не повече. Някой неблагоразумци сами са се погубили чрез самата благодат на набожност, понеже са искали да вършат повече, отколкото са могли, като не са претегляли своята слабост, а са се водили по-скоро от разпалено сърце, отколкото от здрав разум. И понеже от високомерие те са се стремели по-нависоко от онова, което Бог е искал, те са изгубили благодатта.
Външният неприятел се побеждава много по-лесно, когато човек не е опустошен вътрешно. Най-страшен и опасен враг за твоята душа си ти самият, когато не си в съгласие с духа си.
Защото не всяко желание е от Духа Свети, дори когато изглежда на човека добро и право. Мъчно е да се разпознае с увереност добрият или лошият дух те кара да желаеш това и онова, та дори дали твоят собствен дух те движи.
Без труд до почивка не се стига, нито без борба – до победа.
Ти знаеш какво приляга да се даде всекиму и защо тоя получава повече, а оня по-малко: това не нам принадлежи да разпознаем, но на Тебе, при Когото са определени заслугите на всеки.
Да не почувстваш никакъв смут, да не изпиташ тъга в сърцето си, никаква телесна мъка, това не е от настоящия живот, това е състояние на вечен покой.
Не бива да си въобразяваш, че си мил на Бога по някакъв особен начин, ако почувстваш сърцето си препълнено с нежна набожност, защото не по това се познава оня, който истински обича добродетелта, нито пък в това се състои напредъкът на човека в неговото съвършенство. Съвършенството се състои в това от все сърце да се принасяш на Божията воля, да не дириш себе си в каквото и да било, ни в малко, ни в голямо, ни във реме, ни във вечност, тъй чекато гледаш с еднакво око и мериш с еднакви везни добрини и злини, и за едните, и за другите наравно да въздаваш благодарения.
Белег на съвършенството е човек никога да не откланя сърцето си от съзерцаването на небесното и да минава през многобройните грижи някак безгрижно, не от нечувствителност, но от едно преимущество на свободната душа, непривързана към никакво творение с безредна любов.
Всичко да се отхвърли не е позволено, защото трябва да се подкрепя човешката природа: но Твоят свят закон забранява да търсим излишното и онова, което е по-приятно, иначе плътта би въстанала срещу духа.
Всяко нещо привързва повече или по-малко според любовта и привързаността, която носиш към него.
Ако твоята любов е чиста, проста и добропорядъчна, няма да бъдеш роб на нищо.
Ако търсиш това или онова, ако искаш да си тук и там, без друга цел освен за твоя изгода, то никога не ще имаш покой, нито ще бъдеш свободен от тревоги, защото във всяко нещо ще се намери някакъв недостатък и на всяко място някой ще ти се противопостави.
Голяма мъдрост е човек да не допуска да го люлее всякакъв вятър от думи и да не дава ухо на вероломни речи на ласкатели.
Това, което най-много пречи на небесното утешение е, че много късно прибягваш към молитва. Защото преди да се помолиш настойчиво, търсиш много други утешения и се развличаш с външни облекчения. По тази причина всичко малко ти помага, докато най-сетне разбереш, че „Аз единствен спасявам надяващите се на мене” и че вън от Бога няма ни действена помощ, ни полезен съвет, ни траен цяр.
Когато мислиш, че си далече от мене, често тогава аз съм най-близко до тебе. Аз познавам тайните на сърцето ти и зная, че е душеспасително да бъдеш понякога в засуха, за да не би доброто напредване да те въвлече в самонадеяност за нещо, което не си.
Нужно е човек да се въздигне над всички творения, сам себе си съвършено да напусне, да излезе от своя дух, да възлезе по-ногоре и да види, че Творецът на вселената с нищо не е подобен на творенията.
Затова се намират малко съзерцателни духове, защото малцина умеят да се отдръпнат напълно от всяка твар и от всичко тленно. За тази цел е необходима могъща благодат, която да повдигне душата и да я понесе над нея самата. И докато човек не е възнесен така духом, така свободен и съединен съвършено с Бога, всичко, което знае, всичко, което има, няма голяма стойност.
Много по-високо е знанието, което струи отгоре по Божие вдъхновение, от онова, което се постига трудно чрез човешкия ум.
Искат да знаят дали някой е мъжествен, богат, красив, способен, дали пише или пее добре, дали е изкусен в своя занаят, но колко е простодушен, колко е търпелив и кротък, колко е набожен и вътрешно съсредоточен – това в повечето случаи се отминава с мълчание. Природата често се лъже, благодатта се надява на Бога да не бъде излъгана.
За да станеш богат, „съветвам те да си купиш от Мене злато през огън пречистено” (Откр: 3:18), сиреч небесната мъдрост, която тъпче с нозе всичко земно.
Отче, в Твое присъствие всичко е приятно, когато Те няма, всичко отвращава. Ти правиш човека да мисли добро за всичко и във всичко да Те благославя, и без Тебе нищо не може да бъде приятно.
Готви се не за много покой, а за голямо търпение.
Истинският мир търси не на земята, а на небето, не в човеци или в някое от останалите творения, а единствено в Бога.
С какво човекът е заслужил да му дадеш Твоята благодат? Човекът е повече склонен към пропадане, а не към напредване, и не стои непрестанно в едно и също положение, а се мени по седем пъти на ден.
Когато човек гледа на себе си да е угоден, на Тебе става неугоден, щом желае похвала от хората, той губи и истинската си добродетел. Истинска слава и радост е, човек да се похвали с Тебе, а не със себе си. „Нека евреите търсят славата, която един от другиго приемат” ( Йоан 5:44)
Ако оставиш твоят мир да зависи от някой човек затова, защото си привикнал да живееш и да мислиш еднакво с него, ти ще се колебаеш и безпокоиш.
Всяка приятелска обич трябва да се основава на Мене и заради Мене трябва да обичаш всички, които ти се виждат добри и приемливи в този живот. Без Мене приятелството е слабо и нетрайно и всяка обич, която Аз не свързвам, не е чиста и истинска.
Оня, който си приписва някакво добро, пречи на Божията благодат да слезе върху него, защото благодатта на Светия Дух търси винаги смирено сърце.
След много четене и учене пак е нужно човек да се върне към единственото начало на всички неща.
На някои Бог казва неща общодостъпни, на други – по-особени. На някои се явява с благост чрез знаци и образи, на други разкрива много тайни сред ярка светлина.
Един е езикът на книгите, но нееднакво обучава всички люде.
Трябва да се правят оглушки за много думи и по-скоро да се мисли
за собствения мир.
По-добре да отвръщаш очи от достойното за порицание и да оставяш всеки
на мнението му, отколкото да се впускаш в препирни. Защото човек цял се разлива навън и ако бързо не се върне в себе си, на драго сърце остава заровен във външни работи.
Що са най-сетне думите освен думи? Въздух бият, но камък не ломят. Доста малко нещо е от време на време да претърпяваш по няколко думи , след като не можеш още да издържиш по-тежки изпитания.
Защото, когато отбягваш да те унижават и засрамват заради твоите слабости, даваш несъмнено доказателство , че не си искрено смирен и не си истински умрял за света и светът не е разпнат за тебе.
Това, което се вижда похвално за човешкия съд, често пред моите очи е престъпно.
О, колко страдам в себе си, когато, размисляйки върху небесни неща, земните на тълпи се изпъчват пред ума ми по време на молитва!
Повечето люде си остават свои собствени пленници и не могат над себе си да се издигнат в духа.
Всички хора желаят да постигнат доброто и се стремят към него с думи и дела, ето защо мнозина се мамят с привидността му. Природата е лукава, тя повлича мнозина, лъсти ги и ги мами и няма никога друга цел освен себе си. Благодатта, напротив, постъпва просто, отбягва злото под всичките му форми. Тя не залага примки и всичко върши само за Бога, в Когото си почива като в своя цел. Природата се отвръща от умирането, тя не иска да я товарят, нито да я надвиват, нито да я подчиняват, нито пък доброволно да се подчинява. А благодатта се стреми към себеумъртвяване, противостои на чувствеността, гледа да се подчинява, желае да бъде надделяна, не иска да се ползва от свободата си, обича подченинието, желае да не господства, но да живее, пребъдва и остава всякога под Божията ръка.
Природата работи за свой интерес и пресмята каква печалба може да има от другиго. Благодатта не гледа това, което й понася и помага, но това, което може да бъде полезно за мнозина. Природата обича да приема уважения и почести. Блатодатта отдава на Бога всяка чест и слава. Природата се бои от срам и презрение, обича бездействието и телесната почивка. Благодатта не търпи бездейност и радостно се залавя за работа. Природата търси любопитности и хубости и с отвращение отхвърля грубото и грозното. Благодатта се наслаждава на простото и смиреното, не гледа отвисоко на грубите неща.
Природата ламти за временни блага, радва се на земна печелба, скърби за загубата и се гневи от лека обида. А благодатта се стреми само към вечни блага и не се привързва към временните, тя не се смущава от никаква загуба, нито се обижда от най- ърли думи, защото е вложила своето съкровище на небето. Природата е алчна и на драго сърце по-скоро взема, отколкото дава, с малко се задоволява и мисли, че е по-блажено да дава нежели да взема.
Природата се радва, когато има много приятели и роднини, хвали се с висок сан и знатен род, усмихва се на силни, ласкае богати и ръкопляска на себеподобните. А благодатта обича дори неприятелите си и не се възгордява заради многото си приятели, тя счита за нищо благородство и прадеди освен ако в тях не е заложена по-голяма добродетелност, по-благосклонна е към сиромаха, съчувства повече на невинния, околкото на силния, търси честния човек и бяга от лъжеца. Природата бърза да се оплаче от лишенията и оскърбленията.
Благодатта понася с постоянство бедността.
Природата любопитства за тайни и новини, иска да се покаже и види, да изпита много неща чрез сетивата, желае да бъде позната и да действа, като с това привлече похвали и удивления. А благодатта няма грижата да се запознава с неща нови и любопитни, защото всичко това е само възраждане на стара развала, понеже няма нищо ново, нито нищо трайно на земята. Колкото повече природата е отслабена и овладяна, толкова по-обилно се излива благодатта и всеки ден с нови посещения тя възстановява вътрешния човек според Божия образ.
Природните дарби са общи за добрите и лошите люде, но благодатта – любовта е особен дар за избраните, белязаните от нея се смятат за достойни за вечен живот.
Без път вървене няма, без истина познаване няма, без живот живеене няма.
Ако не можеш с радост, страдай поне с търпение.
Когато ти е мъчно да слушаш някой неща и усещаш негодувание към тях, въздържай се и внимавай устата ти да не изпусне някоя прекалено остра дума, с която да съблазниш слабите.
Не всичко е изгубено, макар често да си смущаван и силно изкушаван. Човек си, не Бог: плът си, не ангел.
Човек трябва да се бои от Божиите съдби, а не да ги изследва, защото те са непостижими за човешкия ум.
Който презира и най-малкия от моите , той не почита и най-големия, защото и малък, и голям Аз създадох.
И който унизява някого от моите светии, Мене унизява.
КНИГА ЧЕТВЪРТА
„Гласът на Христос”
Бог дава често в миг това, което дълго време е отказвал. Понякога той дава в края на молитвата, каквото е отлагал да даде в началото. Ако благодат се даваше винаги бързо и според поискването, човекът с неговата слабост нямаше да може да я носи. Но когато ти е отказана или трайно отнета, това приписвай само на себе си и на своите грехове.
Господ дава своето благоволение там, където намери празни съсъди.
Който иска да проникне във величието на Бога, той ще бъде смазан
от славата му. Бог може да направи повече, отколкото човек може да разумее.
Това, което се иска от тебе е вяра и непорочен живот, а не дълбочина на ума или проникване в Божиите тайни. Ако не виждаш и не разбираш това, което е в тебе, как ще разбереш онова, което е над тебе?
Бог не те лъже, лъже се оня, който много вярва на себе си.
Разумът и всички естествени издирвания трябва да следват вярата, не да я предхождат, нито да я оборват.
|
