Писателят Недялко Славов за поезията на Михаил Кръстанов

“ Не искам вечността, това е шепа време ще легна сред тревите и Вятъра след мене ще духне да ме вземе…“
Преди две седмици получих по пощата стихосбирка от Михаил Кръстанов. Поезията му идеше от другия край на света –
от Бразилия, където той живее повече от двайсет години. Стихосбирката се казва „САМБА-МАМБО, творения“
и е издадена в издателство „Факел“.

Прочетох я за час. Дълбока, мъжка, силна, високоталантлива поезия! Когато я затворих, си помислих за цялото безумие на Световната Система за контрол и подчинение. За цялото й ожесточаващо се безсилие. Защото няма визи и международни паспорти за таланта.
Един българин е пренесъл на 10 000 километра невидимия си поетически магьоснически цилиндър без разрешене на властите. Той не е бил отчетен на летищните скенери, не е бил чекиран, нито докоснат от митническия контрол и под него свободния лоб на

Поета превръща днес карнавалния свят на Бразилия в метафори, така както би го правил и в родната му България. И си помислих още – какво щастие е да си Поет!
Да си безвизов пътник през света и живота, да си неуловим за системата. Да си посмъртно Свободен!
Потърсете и прочетете тази поезия!

ПС: Михаил Кръстанов е и създател на първото българско училище в Бразилия! Респект и уважение!