Иван Николов

Ясно е. Македонските държавници, политици, интелектуалци не искат да ревизират идеологизираната представа  за себе си.

И не само това. Стремежът им да разпрострат днешното си самосъзнание върху далечното и близкото минало на народа,  граничи с параноя…

На XVI Бледски форум за Западните Балкани на 1 септември т.г. премиерът и президентът на Словения Янез Янша и Борут Бахор, направиха реверанс към Заев. Дали поради домакинска вежливост или поради съживени представи за Македония от времето на Едвард Кардел те  го подкрепиха  в стремежа му да наложи нарисуваното от ЮКП  лице на Македония като европейска ценност! С този жест на „приятелство“ настоящата председателстваща ЕС, Словения, само поощри младата държава да продължи да се самоунижава.

За елитите в братската страна  битката не е за истината. При тях водещ е страхът от истината. Страхът да се признае, че учениците на Св .Св. Кирил и Методий са приети в Плиска от княз Борис Покръстителя и че той изпраща  св. Климент   в област с център Охрид, че Братя Миладинови сами озаглавяват своя сборник „Български народни песни“, че Григор Пърличев в изповедната си творба „Автобиография“ около 36 пъти се самоопределя като българин, че Райко Жинзифов в поемите, стихотворенията и публицистиката си дебело подчертава българската си народностна принадлежност. Примерите са безброй…

Всичко това плаши македонските елити. Те са се сраснали с лъжата, с комплекса за малоценност и това избива в някакви смехотворни политически действия и декларации.

Когато в края на юни т.г. държавният секретар на Португалия по европейските въпроси Ана Пола Закариаш, изтъкна съвсем обосновано, че „езикът на РС Македония“  някога е бил част от българския език…“,в Скопие настъпи смут. Държавници, политици, езиковеди, публицисти се заеха да хулят португалския министър, и да доказват, че тя е представител на „…ОБНОВЕНИОТ ЕВРОПСКИ ФАШИЗАМ ПО ХИТЛЕР И САЛАЗАР…“ (Ефтим Клетников, „И португалската потврда за обновениот европски фашизам по Хитлер и Салазар“ , в. „Нова Македония“, 7 юли, 2021 г.)

Нека в Брюксел да анализират задълбочено тази оценка, но и цялата атмосфера не търпяща и най-малкия намек на критичност  към канонизираните заблуди!

 На 29 юли т.г. Собранието в Скопие прие резолюция за македонските „црвени линии“. Това беше  връх на заслепението по отношение на собствената си същност и духовни корени. И каква пародия! Водещи при изработването на тези „црвени линии“ са „учените“ от МАНУ, начело с председателя й, академик Люпчо Коцарев.

В личния си фейсбук-профил  преди известно време, историчката от Скопие Велика Ивковска, разказва как се добрала  до експонатите на Военния музей в Анкара, които не са постоянно изложени. Като докторант в Истанбулския университет тя пожелала да види черешовото топче „симболот на Македонскиот непокор“, както пише тя.

Голямото й разочарование обаче идва, когато видяла не едно, а две черешови топчета, които били означени като БЪЛГАРСКИ, каквато е действителността. Тя бързо преодоляла стъписването си и започнала да „просвещава“ музейните служители в „истината“ за черешовото топче…

Ето от какви учители, с осакатени представи за  предците си, са образовани и президентът Пендаровски, и премиерът Заев, и шефът на опозиционната партия ДПМНЕ Мицковски…Но защо те, именно поради отговорните им държавни постове не са пожелали, поне от любопитство и с  проницателен поглед да преоценят, наследените от Лазар Колишевски „познания“ за  себе си и за народа си? Защо допускат позора да бъдат духовно препарирани и да стоят като мумии в музея на някогашната югопропагандата?

Да се чудим ли тогава, че във водеща медия в Скопие може да се прочете следният „бисер“ на невежеството: „…СЕПАК ИСТОРИЧАРИТЕ ИСТАКНУВАТ ФАКТИ ДЕКА ДВЕТЕ ВОСТАНИJА  (Илинденското и Преображенското – б.а. ) СЕ СОСЕМА НЕЗАВИСНИ, А НИВНОТО ПОВРАЗУВАНЬЕ ВО БУГАРИJА СЕ СЛУЧУВА СО ПОЛИТИЧКИ ДЕКРЕТ, ОДНОСНО СО РЕЗОЛУЦJА НА ТОГАШНИОТ ЛИДЕР НА БУГАРСКАТА КОМУНИСТИЧКА ПАРТИJА, ТОДОР ЖИВКОВ, ВО 1968 г…“(  Jасмина  Павловска, „Со хегемонистичниот речник за Македониjа не им се усреки на бугарските политичари“, в.“Нова Македониjа, 29 юли 2021 г. )

Четири години след Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество  между България и Македония, както виждаме, в Скопие продължава да се вихри това дресирано, мрачно вдъхновение  на осакатяваща злоба и  омраза към  „источниот сосед“

Място за спор няма. Има безобразно безчинстване върху наследството от миналото..

 В интервю на 2 септември т.г. за радио  „Гласът на Америка“, бившият премиер Владо Бучковски също се присъедини към хористите с гарвановите гласове.  Като почерпи самочувствие от реплики на някои европейски и американски фактори и противно на заявяваната нееднократно по-рано от  него позиция, той похвали ДПМНЕ за предложените „црвени линии“ в разговорите с България…

И ако изтънченият слух на Европа все още не долавя децибелите на тези фалшиви звуци, България е длъжна да й помогне.

Нали Европейският съюз е съюз на ценностите!

Кой тогава настоява пластичната хирургия върху самосъзнанието на един народ  да се възприема като политическо и духовно постижение !?

Отговорът на този въпрос не може повече да се отлага…

Предишна статияКогато тялото не може да пътува, духът лети и сe лeкува…
Следваща статияСреща, разказ от Горан Атанасов