Аз. Всички вие, които четете този текст. Всеки един поотделно и всички заедно, сме част от арбитъра. Част от комисията, пред която се явяват кандидатите.
Кандидатите, които желаят да ни управляват.
Тази сутрин, аз като арбитър скъсах (на изпита пред мен), поредния кандидат за президент. Скъсах го, защото:
@ той не е умен. Глупав е.
@ той не е морален, деградирал е морално (най-вероятно от малък си е такъв).
Ето доказателствата.
Този не вижда, сляп е за това, което повечето от нас виждат – води се битка между доброто и злото. Ножът е опрял в кокала. Този не вижда това. А от това следва, че или е много глупав, или е морално нечистоплътен.
И всичко следващо, което говори е дълбоко несъстоятелно, което е дълбоката глупост.(И повечето от нас виждат дявола, виждат злото. Злото за повечето от нас – герб и дпс. Този не различава това.).
Същият този кандидат (сам си е избрал темите) казва:
Аз имам качества на обединител.
Кого и за какво ще обединяващ, умен глупако. Едните да лъжат и крадат, а другите обединени да се съгласяват.
Мръсен си, мръсниче си. (Впрочем дипломите не дават морал.)
Но този кандидат продължава:
Аз не съм се занимавал с политика.
Това не е вярно. Не е вярно нито формално, нито същностно. (По-късно сам се опровергава.).
Този продължава:
– Аз имам опит в управлението. Аз съм доказал, че мога да балансирам.
Само че на мен, а предполагам и на вас не ви трябва балансьор. Балансьор, който замазва, успокоява, когато злото издевателства върху доброто, пред очите му.
Аз, а предполагам и вие, желаем за тази длъжност, да назначим не балансьор, потуранко, който с всички ще е добре.
Желая да назначим СТОЖЕР. МОРАЛЕН СТОЖЕР. ЗАКРИЛНИК НА ДОБРОТО.
(Само ще уточня, че стожер означава опора, непоклатимост и изисква силен характер. Борбата срещу злото изисква сила, характер).
Тази сутрин. На този кандидат, му писах слаб 2. Негоден. Без право на поправителен избор. (Това, което му липсва, няма как да научи).
Такива ми ти работи стрина Маро.
-
Kiril Karamfilow
Четох го и на стената на Панчото, ама не писах щото ми стана тъпо. Но тука освен тъпо, ми стана и мъчно и тегаво. Да махнем подозренията, че РР е шпионин, да махнем и всичките му фатмашки изпълнения, но най-големия му грях е, че той раздели народа на две. Което е престъпен грях! Доказателство за думите ми е и поста на Панчото. Такова разделение и омраза сякаш нямаше и през деветдесетте. А Панчото е явно един злобничък, остарял бивш депутат, Панчото ще остане известен с това-депутат един мандат и дотам. Заради такива като Панчото, народа намрази политиците. Заради такива като Панчо, Ванчо, Мая, Татянка и безброй знайни и незнайни лаладжии с претенции за свястност.,
