
На 21.01. 25 бе официално открита юбилейната изложба на арт директора на списание МД – Вилиям Китанов. В зала 1С на Съюза на българските художници на ул. Шипка 6 се събраха множество почитатели на неподражаемия графичен стил на автора. Основната част от експозицията включва освен запазения знак и 120 графични страници от списание MD, чиято графична концепция и рубрики са дело на Китанов. Представени са и близо 70 запазени марки от периода от 1978 до днес, 20 пощенски марки, както и корици на книги и списания, глави за печатни издания и заглавки.
Изложбата откри известния майстор на графиката Иван Газдов и приятел на Вилиям Китанов, той определи творчеството му така:
„Талантът на Китанов за естетика в графичната форма се подкрепя от мощна визуална фантазия и като плод на тази лична симбиоза се раждат запазени марки и знаци, заглавки и пощенски марки, форми и пиктограми с характерен образен виц, при разчитането на който зрителят остава удивен. Всяка негова графична форма има поне две нива на комуникация: едното се открива в индивидуалния визуален виц, при което зрителят ахва от удоволствие, второто ниво е високата проба естетика, поразяващият вкус, който не може да се разкаже, а само се усеща и респектира с благородната езотеричност на изкуството. Китанов е истински съвременен художник и значим график, което дори не е за вярване, като се знае в какъв „естетически бульон“ живеем. Но когато талантът се усъвършенства непрестанно и добросъвестно, той става непоклатим стожер, превръща се в мярка и коректив, щастливо изключение като един връх в изкуството на приложната графика… „
Изложбата може да бъде разгледана до 4 февруари 2025 г.

Тази първа и последна изложба e в памет на покойната ми съпруга, чието голямо желание бе да я направя, но не я дочака. Както и на трима скъпи приятели, които загубих през последните години – Слав Бакалов, Григор Бояджиев и Цветан Илиев. Според Чарли Чаплин хората се смеят, за да не се разплачат. Така че ще опитам да разсмея вас, за да не се разплача аз. Отдадох немалко на запазенатамарка, а тя отсвоя страна беляза, за добро или лошо, почти всичко, направено от мен. След това, което чухте преди малко, би било най-добре да не си отварям устата, за да не разваля впечатлението. Но и другпът съм казвал, че единствената свобода, която имаме, е каква грешка да направим. Това е нещо като извинение за нахалството,
с което още нагазя там, където най-лесно ще загазя. Става дума за мерената реч, която аз обичам, но тя мен не. Ако бях Висоцки, щях да напиша „сегодня мне муза позвонила, усльiшал аало и прекратила“. А резултатът е този несериозен по форма, но не и посъдържание, панегирик за запазената марка, за който се надявам, че не е резИлтат. И така…

ПАНЕГИРИК ЗА ЗАПАЗЕНАТА МАРКА
Запазената марка
е чувството за мярка,
пораждащо емоция
безнужда отпромоция.
Каквото трябва, съм гоказал,
в подробностите ненавлязъл,
към същността им се стремя,
но туй пък пречи на съня.
Там запазената марка
много често ми се мярка
като звездата пътеводна
в пустинята безводна
на творческата самота
в търсене напростота.
Простота, не простотия,
муза, не шише ракия.
Тази муза е от тия,
мразещите шарения
и очаква усет, стил,
дето някой ги е скрил
в дебрите на интелекта,
който е родил проекта.
Само с интелект не става,
трябва малко и забава.
Хуморът ще ти помогне,
с него всеки ще надмогне
собствените бесове
и ако много му се ще,
и на изкуството пристане,
може и творец да стане.
Дялането на треските
не е страшно за душите,
по е лошо щом дървото
не е„само най-доброто“.
На изкуството в света
има много суета
и затворческата мощ
след деня настъпва нощ.
Следват още малко нощи,
творчески остават мощи.

Съществената част от тази юбилейна за автора изложба включва освен запазения знак и 120 графични страници от списание MD, на чиято графична концепция и рубрики той е автор. „Тези предимно черно-бели страници имат някакъв графичен виц и са начало на представянето на всеки дизайнер“, казва Китанов.
Представени са и близо 70 запазени марки от периода от 1978 до днес, 20 пощенски марки, както и корици на книги и списания, глави за печатни издания и заглавки.
„Независимо за каква област на графичния дизайн работя, почти винаги се откроява моята слабост към запазената марка и графичния знак изобщо. Обичам тази интелигентна лаконичност и пестеливост на графичната култура. И хумора, който винаги е добавена стойност. Предпочитам добрите идеи пред декоративността. Графичният дизайн е емоционална рационалност, той възпитава така, както привидно несериозната игра. Да предадеш емоция без думи е по-лесно, отколкото да предадещ послание към ума.“
Вилиам Китанов е носител на множество отличия, сред които сребърна награда от най-големия конкурс за дизайн A design award – Милано (раздел печатни издания) за работата си в списание МD през 2017 г.
