Памет, от Венци Филипов

ПАМЕТ

Тази година, на четвърти май, се навършват сто години от кончината на един голям, истински българин – моят прапрадядо по майчина линия Лазо Стоянов Севдалията. Знае се също така, че е живял сто и кусур години, значи от рождението му са се изтърколили повече от два века.

Дядо Лазо Стоянов с третата си съпруга Зарка. Вляво до него е синът му Марко. Останалите не се разпознават.

Дядо Лазо е потомък на преселници от самоковско, намерили подслон в радомирското село Косача. В паметта на косачани той е останал със своята трудолюбивост, находчивост и човещина.

Не са били много заможните българи, които, в онова размирно време, са давали пари на заем на четири очи – да се спести унижението на сиромаха.
А в стопанските му дейности мнозина са намирали възможността да работят и да преживяват по-добре.

От трите си брака Лазо Стоянов има единадесет деца, много внуци и правнуци. Сред всичките най-ярко се откроява неговия син Марко, който в началото на двайсетия век води чета по Прилепския край и подготвя местните хора за бъдещото въстание.

Черквата „Св. Архангел Михаил” в с. Косача.

Безспорно е, обаче, че венецът на дядо Лазовата житейска деятелност е черквата „Св. Архангел Михаил”. Разрешението за нейното построяване получил чак във Филибе /Пловдив/. Сетне дарил място и средства за градежа. Черквата е построена изцяло от камък и е покрита с керемиди. Открита е в 1865 година – тази цифра е изсечена в камъка над черковната врата. Интересно е да споменем, че още в 1876 година част от иконите са изографисани от Иван Д. Доспевски.
Както вече споменахме, дядо Лазо почива на 4 май 1921 г. Признателните косачани го погребват в църковния двор. На гранитния паметник, ограден с красива решетка от ковано желязо, е изписано: „Тук почива Лазо Стоянов, 100 г. възраст, поч. на 4.05.1921 г. – инициаторът за въздигане на този Божи дом. Вечна ти памет, мили ни татко.”

                                                                                               Венцеслав Филипов