О Б Р Ъ Щ Е Н И Е, връчено на 18 юни 1989, до Народното събрание на НРБ

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

Връчено на 18 юни 1989

До Народното събрание на НРБ

До средствата за масова информация

Неотдавна група граждани се обърна към Народното събрание с предложение да бъде обсъдена и издадена декларация по основните принципи на гласността и преустройството у нас, която да внесе успокоение сред обществеността. Това навременно предложение остана без отзвук.

И ето, че напоследък в нашата Родина стават трагични събития. Узнахме от съобщение на БТА и на редица информационни агенции, че при сблъсъци между милицията и български граждани-мюсюлмани са паднали жертви. Това създава дълбоко безпокойство.

На 31 май, 1 и 2 юни тази година Отечественият фронт в София и в провинцията организира масови митинги и демонстрации, заклеймяващи като родоотстъпници, предатели, отцепници и демагози членовете на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството у нас. С това се разпалва опасен антагонизъм, насъсква се озлобеност срещу български интелектуалци, които искрено и безкористно търсят път към н ационално разбирателство.

Причините за тези трагични факти се коренят в насилието, извършено от властите върху етническата идентичност на български граждани, които са с турско самосъзнание, независимо от произхода им. Става дума за хора, които участвуваха наред с нас, българите, в изграждането на социалистическа България и които със своите рождени имена разнасяха по света нейната слава.

Българският народ винаги е бил чужд на националното високомерие, презирал е расистите и е проявявал търпимост към малцинствените групи, чиято родина е България. Великият син на отечеството Васил Левски бе предвидил в бъдещата българска държава равноправие за всички народности, упоменавайки изрично и турската народност. А наред с това нашият народ дълбоко е тачил своята интелигенция, израсла от неговите недра и доказала в борбите за свобода своята преданост към идеалите за чиста и свята Република, вкоято всички, независимо от произхода си, ще бъдат напълно равноправни.

С тази национална черта трябва да се обясни и фактът, че българският народ заедно с независимата интелигенция не допусна през Втората световна пойна българските евреи да бъдат депортирани и унищожени в хитлеристките лагери на смъртта.

Толкова по-противна на националния ни характер, унизителна за националното ни достойнство и разрушителна за традицията ни на толерантност е политиката на насилие върху етническото самосъзнание, както и разпалването на озлобление и вражда между народ и част от интелигенцията. Такава политика ни дискредитира пред света и ни унизява в собствените ни очи. Похвати от XV век в края на ХХ-ия са анахронизъм. Днес не може насилствено да се отнема личността на човека и неговата родова памет. Правата на човека са в центъра на вниманието на световната общественост и по тях съдят дали една страна е достойна да бъде приета в обшия европейски дом, дабъде уважавана и подкрепяна.

Извършваните от властите до този момент нарушения на правата на човека приравняват в етически смисъл хора с най-различно самосъзнание – българско, турско, българомохамеданско, татарско, циганско и прочие, и по този начин съдействуват на усилията на Турция да представя всички мюсюлмани в България единствено като турци, което може да доведе и до редица други непредвидими и нежелателни последици. Масовите изселвания, които започнаха, са една човешка и национална трагедия.

Поради всичко това ние се обръщаме към ръководителите на нашата страна с призив:

В духа на гласността да бъдат поставени на широко и задълбочено обсъждане проблемите на малцинствата и специално на българските граждани с турско самосъзнание, както и да се промени отношението към българската интелигенция, която търси диалог в името на бъдещето. Никога не е късно да бъде взето решение по-мъдро и далновидно от вече възприетото. Дори велики държави се отказват от своята политика по даден проблем и с това не губят, а напротив – печелят престиж. Един жест на разбиране към турското малцинство днес би ни дал морално право да проявим загриженост към отдавна забравените български малцинства зад граница.

При едно свободно, спокойно и всестранно обсъждане на тези сложни въпроси ще може да се изработи правилна линия за действие. Даваме си сметка, че такъв поврат е труден. Но той е жизнено необходим. За да се стигне до разумното решение смятаме, че тази линия трябва да бъде свързана със следните постановки, основаващи се на българската Конституция и на международните споразумения от Хелзинки и Виена, подписани от нашата страна:

Да бъде признато правото да си върнат родните имена българските граждани, които желаят това;

Да бъдат освободени всички, които са задържани или осъдени заради борбата им за защита на етническата самобитност и приемствена култура;

Да се прекрати насилственото прокуждане от страната на български граждани.

Обръщаме се към нашите съграждани с турско самосъзнание:

– Не се вслушвайте в инсинуации от чужбина, защото те идат от политици, които сами често се отнасят с жестока нетърпимост към своите малцинства.

– Преодолейте чувството на обида и мъст, както нашите предци успяха да го преодолеят след трагичния Април 1876. Останете в Родината.

Нека работим заедно за разбирателство днес и спокойствие утре. За да живеем ние, нашите деца и внуци във взаимно зачитане, както нашите деди повече от един век съжителстват вникакви насилствени действия.

– Не се поддавайте на провокации и на страстите на мига.

Нека работим заедно за разбирателство днес и спокойствие утре. За да живеем ние, нашите деца и внуци във взаимно зачитане, както нашите деди повече от един век съжителстват в общата ни Родина – България.

юни 1989
София,

Подписали:

Алексей Шелудко, акад. Асен Дацев, акад. Иван Тодоров, Радой Ралин, Искра Панова, проф. Чавдар Кюранов, проф. Иван Марев, проф. Ленко Калчев, проф. Трайко Петков, проф. Иван Николов, Дучо Мундров, Георги Мишев, Юли Стоянов, доц. Недялко Мерджанов, Илка Зафирова, о.з.полк. Борис Спасов, Христо Алексиев, Панайот Панайотов, Антонина Желязкова, Зина Маркова, Ангел Димитров, Гина Табакова, Димитър Дерелиев, Васил Шопов, Борис Димовски, Кирил Доброславски, Мария Траянова, Веселина Мишева, Асен Владимиров, Деян Кюранов, Мария Желева, Владимир Левчев, Николай Бояджиев, Виктор Самуилов, Христо Ганев, Брайко Г. Кофарджиев, д-р Желю Желев, Румен Леонидов, Йордан Василев, Блага Димитрова, Велислава Дърева, Тодора Данкова, доц. Захари Захариев, Росица Пишева, Мариана Ганчева, Стойне Гергов, Веселин Донков, Иво Драганов, Воин Кятов, Лъчезар Кунчев, Анастасия Рашева, Бойко Петров, Владимир Криев, Вера Младенова, Вяра Николова, Гергана Жулева, Георги Павлов-Павлето, Констанца Попова, Красен Станчев, Светлана Жулева, Петър Стайков, Тодор Андрейков, Татяна Попова, Христо Кьосев, Лиляна Александриева, Красимир Кънев, Димитрина Петрова, Никола Ковачев, Павел Василев, Малина Петрова, Христо Димитров, Христо Писков, Ирина Акташева, Енчо Мутафов, Мустафа Пашов, Салих Бакладжиев, Богдан Глишев, Любен Банчев, Георги Друмев, Стойчо Грънчаров, Никола Патарински, Невена Мечкова, Иля Акьов, Лиляна Спиридонова, Георги Спасов, Николай Генов, Тодор Гагалов, Александър Каракачанов, Росица Симеонова, Кирил Кадийски, Димо Боляров, Климентина Иванова, Вероника Николова, Димитър Луджев, Биньо Иванов, Едвин Сугарев, Иван Коларов, Константин Аджаров, д-р Петрана Василева, Борис Христов, Виктор Барух, Димитър Новачков, Мария Бойкикева, Ангел Ахрянов, Елка Константинова, Вяра Смилкова, Марко Ганчев, Димитър Коруджиев, Валентина.Рафаилова, Валери Петров, Невена Стефанова, Михаил Величков, Копринка Червенкова, Иван Койнов, Адолф Фабрикант, Мария Динкова, Христо Радевски, Петко Симеонов, Жана Авишай, Евгения Иванова, Георги Величков.