Николай Василиевич ГОГОЛ
(1809–1852)

***

Слуха ти, Майко Свята, търси

днес моят умоляващ глас!

Лицето ми обливат сълзи:

о, чуй ме в този скръбен час.

Чуй мойте съкровени вопли,

в духа ми злото обуздай,

сърцето ми със милост стопляй,

спасение и път ми дай.

Чужд нека съм за свойта воля,

но в името на Бога – твърд.

Закриляй ме – това те моля,

не ми изпращай тъжна смърт.

Ти, пристан за онеправдани,

застъпнице за всички нас!

Бъди ми предана отбрана

пред съдещия Божи Глас,

когато вечност ме застига,

но глас: „Стани!“ – ме призове,

а съвестта ми като книга

разкрие мойте грехове.

За верниците крепост твърда!

С душата си Те моля аз:

бъди към мене милосърдна,

спаси ме, моя страст и свяст!

Иван БУНИН
(1870–1953)

НОЩ

Мразовита нощ, мистрал

(чувам го – реве).

Виждам лунен лъч, огрял

голи върхове.

Той прониква приглушен

в моя мрак дълбок.

Няма никого край мен,

само аз и Бог.

Бог единствен моя тих

стон е разгадал,

който съкровено крих…

Блясък, студ, мистрал.

1952

Борис ПАСТЕРНАК
(1890–1960)

***

Навярно с лека съпротива

бих почнал, ала кой да знай,

че, писан с кръв, стихът убива –

засяда в гърлото – и край!

На шут съвсем не бих се правил –

бих спрял такъв нездрав процес.

Дебюта си съм го забравил,

не бе посрещнат с интерес.

Но старостта е Рим – избира

пред фалша, на вкуса ѝ чужд,

актьорът не да рецитира,

а да умре – и не на уж.

Стиха подскаже ли го чувство,

на сцената то праща роб:

тук свършва всякакво изкуство

и лъха на съдба и гроб.

Булат ОКУДЖАВА
(1924–1997)

***

На П. Луспекаев

Ваше благородие, госпожа Раздяла,

с теб ми е студено, ти май си го разбрала.

Дай ми шанс – зависим

съм от теб, уви.

С любовта на „ти“ съм,

със смъртта – на „Ви“.

Ваше благородие, госпожа Чужбина,

първо приласка ни ти, после ни отмина.

Твоят чар стъписва,

но ми го спести.

Със смъртта на „Ви“ съм,

с любовта – на „ти“.

Ваше благородие, госпожа Сполука,

с някого си мила ти, друг нагазва лука.

С теб и в бой да влизам,

все ще ми върви.

С любовта на „ти“ съм,

със смъртта – на „Ви“.

Ваше благородие, госпожа Победа,

мойта песничка сега тъкмо бе подета.

Кой преглъща хрисим

вражи клевети?

Със смъртта на „Ви“ съм,

с любовта – на „ти“.

1967

Владимир ВИСОЦКИ
(1938–1980)

РАЗСТРЕЛЪТ НА ПЛАНИНСКОТО ЕХО

Във тихия проход, на хали убежище меко,

по стръмни места, недостигнати нито за миг,

живееше мирно и тихо планинското ехо,

отвръщайки винаги с вик на човешкия вик.

А щом самотата те стисне за гърлото здраво

и ти едва чуто простенеш в безкрая свиреп,

на помощ притичва се е ехото мигом тогава,

подема вика и, усилен, го връща при теб.

Но тъй бе му писано: хора дойдоха на поход

и уж за да спят, несмутени от никакъв вик,

решиха да вземат сърцето на живия проход,

завързвайки ехото с подло изтръгнат език.

През цялата нощ дори гък не дочуха от него,

макар да не спряха със гаврите – подли и зли.

Разстреляха призори злобно планинското ехо

и бликнаха камъни-сълзи от всички скали.

ПАРОДИЯ НА СЛАБ ДЕТЕКТИВСКИ РОМАН

Тайно от властта лукава, настрана от шум и врява,

англичанин уж, под име „мистър Джон Ланкастър Пек“,

вечно с черни ръкавици (да не щракнат белезници)

бе се скрил в хотел „Съветски“ несъветският човек.

Джон Ланкастър сам и още някъде предимно нощем

снимаше с вграден в носа си малък лъчев обектив,

след което, проявени, лъсваха изопачени

наште славни придобивки – чест за всеки колектив!

Клубът на пресечка „Цветна“ мязаше на тоалетна;

а централният пазар пък бе превърнат в мръсен склад;

в негативиа изкопиран ГУМ бе станал „Скара-бира“

и е срамно да си спомня за какво представи МХАТ.

Но да действаш без съдружник хем е скучно, хем е тъжно –

чатна се врагът и бързо парафира празен чек.

После бройна в ресторанта гражданина Епифан, та

с чека тутакси го купи несъветският човек.

Епифан се случи гаден, хитър, умен и всеяден –

пръв любител на жените и заклето пиянде!

С тази своя слабост ясна на шпионина му пасна

(на мига такъв мизерник, вярвай, ще ни предаде!).

– Чувай първите задачи: днес във три и десет, значи,

откъм банята ще свие и пред теб ще спре такси.

Грубо преджоби шофьора, да те видят много хора,

а за случая след туй ще разтръбят по Би-Би-Си.

После със походка свежа се отправяш към Манежа.

Там галантен мъж със куфар ще те пита с тайнствен глас:

„Ще си хапнете ли слива?“ – Ти му отговаряш: „Бива!“ –

той ти дава хляб със бомба. Този хляб го искам аз.

А това когато стане, те очакват, Епифане,

долари, жени, Чикаго – само хубави неща…

Но врагът, уви, не случи – неговото вярно куче

всъщност бе майор в ЧК, любящ съпруг и мил баща.

Джон Ланкастър беше, вярно, спец по делото коварно,

ала този път жестоко мистър Пек се провини.

Бе обезвреден, остриган и в дранголника натикан,

а в хотел „Съветски“ после мирен грък се настани.

ПРИТЧА ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА

Нежната Истина носеше хубави дрехи,

сакаш ушити за някоя видна мома.

Грозната, груба Лъжа я прикотка полека:

– Ей, остани тази нощ да преспиш у дома.

И доверчивата Истина кротко си легна,

мило усмихната, в сън се унесе честит.

Злата Лъжа се зави и блажено изтегна,

впита във нея и твърде доволна на вид.

Но бързо стана и смънка със злоба голяма:

– Фуста такава, с какво си по-друга от мен?

Та между двете ни никаква разлика няма:

смъкнем ли дрехите, пак сме еднакви съвсем.

Златните плитки тя сръчно разряза на ленти,

върза ѝ дрехите с тях и без капчица срам

сви ѝ парите, часовника, сви документи,

плю върху нея, изпсува и драсна оттам.

Чак сутринта, щом откри, че я бяха окрали,

бедната Истина вдигна с почуда очи –

не само туй, а лицето ѝ бяха издрали

и очернили, но тя пак не се огорчи.

Все се усмихваше, нищо че лошо я биха:

– Туй е Лъжа и са нейните дрехи това…

Двама разсилни открит протокол разгласиха,

в който я хулеха с грозни и долни слова.

Курва ѝ викаха, как ли не я наругаха,

с кал я замеряха, пес я подгони жесток.

„За да не пречи, по-скоро оттук да се маха –

двайсет и четири часа е крайният срок!“

И протоколът завършваше твърде нелепо

(просто съсипа невинната Истина той):

„Някаква долна отрепка ни прави на слепи –

Истина, казва, била, а е дрипа от сой!“

Честната Истина кле се, от сълзи припадна,

болна се скита, за милост протяга ръка,

а пък Лъжата жребец чистокръвен открадна

и се изсули на дълги и тънки крака.

Впрочем не е никак зле да общуваш с Лъжата.

С Истина лошо боли и при досег най-лек…

Скита се тя неподкупна без път по земята

и се срамува тъй гола да срещне човек.

Своята Истина някой и днес отстоява –

всичко за нея би дал и то с цяла душа:

– Чистата Истина пак ще излезе наяве,

ако постъпи подобно на злата Лъжа.

Често се случва – обърнеш набързо шишето –

в кръчмата още заспиш: де ще идеш пеша.

Гол се събудиш и, честно ви казвам, момчета,

гледаш – обула ти гащите злата Лъжа,

гледаш – и твоят часовник у злата Лъжа,

гледаш – и коня ти впрегнала злата Лъжа.

ПИСМО ДО СЕЛСКОСТОПАНСКАТА ИЗЛОЖБА

Коля, мили мой, здравей, друже лъчезарен!

В тези първи редове приеми привет!

Като дойдеш ще си, знам, важен, издокаран,

и на кмета най-напред ще дадеш отчет.

Тъкмо ти замина, аз с рев събрах жените.

– Ех, раздяла – няма лек! – пуснаха мълва.

Страдах толкова по теб, скубах си косите,

та макар да нямам грам повод за това.

Пашка се отби при мен – твоят кум окаян.

Още миг – да му се дам, опустяло баш!

Оттогава трети ден той снове отчаян

и след тоя страшен гаф пие за кураж.

Теб те наградили там и солидно, чувам.

Чувам също – Борка наш всички победил.

Аз от тоя смотан бик страшно те ревнувам

и, да ме прощава той, ти си моят мил.

Вчера те сънувах пак в алкохол удавен.

Ако нещо ти тежи, не оклюмвай нос!

С агронома бях веднъж, но ти казвам право –

все за тебе близо час ставаше въпрос.

Гледай ти да си добре, не мисли за мене.

Тука скоро бе един и разправя той:

в столицата, там били страшно развратени

и жените там били повече на брой.

Пък и, Коля, ти не пий, потърпи до вкъщи.

Вкъщи пак се отрежи, ама там задръж!

Писнаха ми всички тук – агрономът също,

инак с теб е несравним и културен мъж.

Нашият хамбар в дъжда снощи пак протече.

Ох, без тебе ми е ад и съклет голям.

Чакам те от все сърце, идвай си, човече!

И ми напиши какви стоки има там.

ПИСМО ОТ СЕЛСКОСТОПАНСКАТА ИЗЛОЖБА

За любов не ми пиши – вятър работа.

Та като че ли не знам колко струваше!

Слушай хубаво – басма тук продават, та

ще ти взема – вчера всеки купуваше.

Не съм сръбвал водка тук нито капчица!

И не влизам нито в стол, нито в пивница,

за да мога да ти купя аз шапчица

и защото те обичам, наивнице!

Бях на бала – падат свалчици – приказка;

а момите – до една с бели гуменки.

Чак се давя от сълзи, ама ти сега

да не вземеш да се хванеш за думите!

На изложбата бикът обра точките,

а разправяха – за брак бил – в началото.

Ама после за герой го нарочиха

и лежи сега с медали по тялото.

Председателят да стегне мазилката

и да прати да косят градинарите.

Че юница ли ще крия за бика там –

няма сам да се набутвам в шамарите!

И хамбара да огледат – за влагата.

Ако Пашка нещо пак – спри предателя!

С агронома – край! – че взимам тоягата!

Е, добре, излез веднъж с председателя.

Та – до скоро! Тръгвам в ГУМ за подаръци.

ГУМ на вид е като нашта житарница.

Да му писне на човек с твойте навици

да ме дрънчиш с фусти, неблагодарнице.

П.П. Тук се плюе в урни – в парка пътечката,

с тях е пълна; видя ли – плюя тутакси.

Ма какво разбираш ти там, зад печката,

като знам каква задръстена дупка си.

 

Превод от руски Людмил Димитров