Николай Василиевич ГОГОЛ
(1809–1852)
***
Слуха ти, Майко Свята, търси
днес моят умоляващ глас!
Лицето ми обливат сълзи:
о, чуй ме в този скръбен час.
Чуй мойте съкровени вопли,
в духа ми злото обуздай,
сърцето ми със милост стопляй,
спасение и път ми дай.
Чужд нека съм за свойта воля,
но в името на Бога – твърд.
Закриляй ме – това те моля,
не ми изпращай тъжна смърт.
Ти, пристан за онеправдани,
застъпнице за всички нас!
Бъди ми предана отбрана
пред съдещия Божи Глас,
когато вечност ме застига,
но глас: „Стани!“ – ме призове,
а съвестта ми като книга
разкрие мойте грехове.
За верниците крепост твърда!
С душата си Те моля аз:
бъди към мене милосърдна,
спаси ме, моя страст и свяст!
Иван БУНИН
(1870–1953)
НОЩ
Мразовита нощ, мистрал
(чувам го – реве).
Виждам лунен лъч, огрял
голи върхове.
Той прониква приглушен
в моя мрак дълбок.
Няма никого край мен,
само аз и Бог.
Бог единствен моя тих
стон е разгадал,
който съкровено крих…
Блясък, студ, мистрал.
1952
Борис ПАСТЕРНАК
(1890–1960)
***
Навярно с лека съпротива
бих почнал, ала кой да знай,
че, писан с кръв, стихът убива –
засяда в гърлото – и край!
На шут съвсем не бих се правил –
бих спрял такъв нездрав процес.
Дебюта си съм го забравил,
не бе посрещнат с интерес.
Но старостта е Рим – избира
пред фалша, на вкуса ѝ чужд,
актьорът не да рецитира,
а да умре – и не на уж.
Стиха подскаже ли го чувство,
на сцената то праща роб:
тук свършва всякакво изкуство
и лъха на съдба и гроб.
Булат ОКУДЖАВА
(1924–1997)
***
На П. Луспекаев
Ваше благородие, госпожа Раздяла,
с теб ми е студено, ти май си го разбрала.
Дай ми шанс – зависим
съм от теб, уви.
С любовта на „ти“ съм,
със смъртта – на „Ви“.
Ваше благородие, госпожа Чужбина,
първо приласка ни ти, после ни отмина.
Твоят чар стъписва,
но ми го спести.
Със смъртта на „Ви“ съм,
с любовта – на „ти“.
Ваше благородие, госпожа Сполука,
с някого си мила ти, друг нагазва лука.
С теб и в бой да влизам,
все ще ми върви.
С любовта на „ти“ съм,
със смъртта – на „Ви“.
Ваше благородие, госпожа Победа,
мойта песничка сега тъкмо бе подета.
Кой преглъща хрисим
вражи клевети?
Със смъртта на „Ви“ съм,
с любовта – на „ти“.
1967
Владимир ВИСОЦКИ
(1938–1980)
РАЗСТРЕЛЪТ НА ПЛАНИНСКОТО ЕХО
Във тихия проход, на хали убежище меко,
по стръмни места, недостигнати нито за миг,
живееше мирно и тихо планинското ехо,
отвръщайки винаги с вик на човешкия вик.
А щом самотата те стисне за гърлото здраво
и ти едва чуто простенеш в безкрая свиреп,
на помощ притичва се е ехото мигом тогава,
подема вика и, усилен, го връща при теб.
Но тъй бе му писано: хора дойдоха на поход
и уж за да спят, несмутени от никакъв вик,
решиха да вземат сърцето на живия проход,
завързвайки ехото с подло изтръгнат език.
През цялата нощ дори гък не дочуха от него,
макар да не спряха със гаврите – подли и зли.
Разстреляха призори злобно планинското ехо
и бликнаха камъни-сълзи от всички скали.
ПАРОДИЯ НА СЛАБ ДЕТЕКТИВСКИ РОМАН
Тайно от властта лукава, настрана от шум и врява,
англичанин уж, под име „мистър Джон Ланкастър Пек“,
вечно с черни ръкавици (да не щракнат белезници)
бе се скрил в хотел „Съветски“ несъветският човек.
Джон Ланкастър сам и още някъде предимно нощем
снимаше с вграден в носа си малък лъчев обектив,
след което, проявени, лъсваха изопачени
наште славни придобивки – чест за всеки колектив!
Клубът на пресечка „Цветна“ мязаше на тоалетна;
а централният пазар пък бе превърнат в мръсен склад;
в негативиа изкопиран ГУМ бе станал „Скара-бира“
и е срамно да си спомня за какво представи МХАТ.
Но да действаш без съдружник хем е скучно, хем е тъжно –
чатна се врагът и бързо парафира празен чек.
После бройна в ресторанта гражданина Епифан, та
с чека тутакси го купи несъветският човек.
Епифан се случи гаден, хитър, умен и всеяден –
пръв любител на жените и заклето пиянде!
С тази своя слабост ясна на шпионина му пасна
(на мига такъв мизерник, вярвай, ще ни предаде!).
– Чувай първите задачи: днес във три и десет, значи,
откъм банята ще свие и пред теб ще спре такси.
Грубо преджоби шофьора, да те видят много хора,
а за случая след туй ще разтръбят по Би-Би-Си.
После със походка свежа се отправяш към Манежа.
Там галантен мъж със куфар ще те пита с тайнствен глас:
„Ще си хапнете ли слива?“ – Ти му отговаряш: „Бива!“ –
той ти дава хляб със бомба. Този хляб го искам аз.
А това когато стане, те очакват, Епифане,
долари, жени, Чикаго – само хубави неща…
Но врагът, уви, не случи – неговото вярно куче
всъщност бе майор в ЧК, любящ съпруг и мил баща.
Джон Ланкастър беше, вярно, спец по делото коварно,
ала този път жестоко мистър Пек се провини.
Бе обезвреден, остриган и в дранголника натикан,
а в хотел „Съветски“ после мирен грък се настани.
ПРИТЧА ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА
Нежната Истина носеше хубави дрехи,
сакаш ушити за някоя видна мома.
Грозната, груба Лъжа я прикотка полека:
– Ей, остани тази нощ да преспиш у дома.
И доверчивата Истина кротко си легна,
мило усмихната, в сън се унесе честит.
Злата Лъжа се зави и блажено изтегна,
впита във нея и твърде доволна на вид.
Но бързо стана и смънка със злоба голяма:
– Фуста такава, с какво си по-друга от мен?
Та между двете ни никаква разлика няма:
смъкнем ли дрехите, пак сме еднакви съвсем.
Златните плитки тя сръчно разряза на ленти,
върза ѝ дрехите с тях и без капчица срам
сви ѝ парите, часовника, сви документи,
плю върху нея, изпсува и драсна оттам.
Чак сутринта, щом откри, че я бяха окрали,
бедната Истина вдигна с почуда очи –
не само туй, а лицето ѝ бяха издрали
и очернили, но тя пак не се огорчи.
Все се усмихваше, нищо че лошо я биха:
– Туй е Лъжа и са нейните дрехи това…
Двама разсилни открит протокол разгласиха,
в който я хулеха с грозни и долни слова.
Курва ѝ викаха, как ли не я наругаха,
с кал я замеряха, пес я подгони жесток.
„За да не пречи, по-скоро оттук да се маха –
двайсет и четири часа е крайният срок!“
И протоколът завършваше твърде нелепо
(просто съсипа невинната Истина той):
„Някаква долна отрепка ни прави на слепи –
Истина, казва, била, а е дрипа от сой!“
Честната Истина кле се, от сълзи припадна,
болна се скита, за милост протяга ръка,
а пък Лъжата жребец чистокръвен открадна
и се изсули на дълги и тънки крака.
Впрочем не е никак зле да общуваш с Лъжата.
С Истина лошо боли и при досег най-лек…
Скита се тя неподкупна без път по земята
и се срамува тъй гола да срещне човек.
Своята Истина някой и днес отстоява –
всичко за нея би дал и то с цяла душа:
– Чистата Истина пак ще излезе наяве,
ако постъпи подобно на злата Лъжа.
Често се случва – обърнеш набързо шишето –
в кръчмата още заспиш: де ще идеш пеша.
Гол се събудиш и, честно ви казвам, момчета,
гледаш – обула ти гащите злата Лъжа,
гледаш – и твоят часовник у злата Лъжа,
гледаш – и коня ти впрегнала злата Лъжа.
ПИСМО ДО СЕЛСКОСТОПАНСКАТА ИЗЛОЖБА
Коля, мили мой, здравей, друже лъчезарен!
В тези първи редове приеми привет!
Като дойдеш ще си, знам, важен, издокаран,
и на кмета най-напред ще дадеш отчет.
Тъкмо ти замина, аз с рев събрах жените.
– Ех, раздяла – няма лек! – пуснаха мълва.
Страдах толкова по теб, скубах си косите,
та макар да нямам грам повод за това.
Пашка се отби при мен – твоят кум окаян.
Още миг – да му се дам, опустяло баш!
Оттогава трети ден той снове отчаян
и след тоя страшен гаф пие за кураж.
Теб те наградили там и солидно, чувам.
Чувам също – Борка наш всички победил.
Аз от тоя смотан бик страшно те ревнувам
и, да ме прощава той, ти си моят мил.
Вчера те сънувах пак в алкохол удавен.
Ако нещо ти тежи, не оклюмвай нос!
С агронома бях веднъж, но ти казвам право –
все за тебе близо час ставаше въпрос.
Гледай ти да си добре, не мисли за мене.
Тука скоро бе един и разправя той:
в столицата, там били страшно развратени
и жените там били повече на брой.
Пък и, Коля, ти не пий, потърпи до вкъщи.
Вкъщи пак се отрежи, ама там задръж!
Писнаха ми всички тук – агрономът също,
инак с теб е несравним и културен мъж.
Нашият хамбар в дъжда снощи пак протече.
Ох, без тебе ми е ад и съклет голям.
Чакам те от все сърце, идвай си, човече!
И ми напиши какви стоки има там.
ПИСМО ОТ СЕЛСКОСТОПАНСКАТА ИЗЛОЖБА
За любов не ми пиши – вятър работа.
Та като че ли не знам колко струваше!
Слушай хубаво – басма тук продават, та
ще ти взема – вчера всеки купуваше.
Не съм сръбвал водка тук нито капчица!
И не влизам нито в стол, нито в пивница,
за да мога да ти купя аз шапчица
и защото те обичам, наивнице!
Бях на бала – падат свалчици – приказка;
а момите – до една с бели гуменки.
Чак се давя от сълзи, ама ти сега
да не вземеш да се хванеш за думите!
На изложбата бикът обра точките,
а разправяха – за брак бил – в началото.
Ама после за герой го нарочиха
и лежи сега с медали по тялото.
Председателят да стегне мазилката
и да прати да косят градинарите.
Че юница ли ще крия за бика там –
няма сам да се набутвам в шамарите!
И хамбара да огледат – за влагата.
Ако Пашка нещо пак – спри предателя!
С агронома – край! – че взимам тоягата!
Е, добре, излез веднъж с председателя.
Та – до скоро! Тръгвам в ГУМ за подаръци.
ГУМ на вид е като нашта житарница.
Да му писне на човек с твойте навици
да ме дрънчиш с фусти, неблагодарнице.
П.П. Тук се плюе в урни – в парка пътечката,
с тях е пълна; видя ли – плюя тутакси.
Ма какво разбираш ти там, зад печката,
като знам каква задръстена дупка си.
