Твърди г-жа Вида Боева, дългогодишен сътрудник на Иван Михайлов в Рим
Вида Боева-Попова е родена в Охрид в семейство, в което българските традиции се пазят ревниво. Известно време е студентка по арабистика в Белград, но през 1961 г. емигрира в Италия, където преди нея по същите политически причини се е озовал нейният бъдещ съпруг Антон Попов , вече е установил връзки с Иван Михайлов. С помощта на Асен Аврамов, един от най-доверените хора на водача на ВМРО, тя успява да уреди всички формалности по пребиваването си в тази страна, записва се и завършва „Политически науки“ в университета в Рим. Спечелва доверието на Иван Михайлов и до края на живота му е най-близката му сътрудничка. Важен момент в биографията й е петгодишното й пребиваване в САЩ, където е председател на Женската секция на Македонската патриотична организация /МПО/. Днес продължава да живее на улица „Виа Понца“ № 6/7 в Рим, където се пази цялото документално наследство на Иван Михайлов.
След толкова години сътрудничество на Иван Михайлов, имате ли обяснение, защо личността му е така сатанизирана в Македония, както по времето на Югославия, така и сега?
Личността Иван Михайлов никога не е била сатанизирана. Ако имате предвид сьрбокомунистическата югославска власт или комунистическата власт в дьржавата Македония, това е друг вьпрос. Народьт винаги е бил с него. В негово име и в името на ВМРО е лежал по затворите. Какьв народ загина след 1945 година в името на ВМРО, в името на Иван Михайлов! Интересното е, че много от представляващите властта в Македония, за време на сьрбокомунистическа Югославия, тайно изпращаха статии, рьчно написани, срещу сьрбокомунизма. Притежаваме рькописите им. Така че, Иван Михайлов си остава идол за много и много младежи днес в Македония. Там тайно некьде дьрпат конците все още сьрбомани и УДБА (Югославската държавна сигурност – бел.ред), затова тия младежи тактично водят борбата за бьлгарско самосьзнание. Но нема да мине много време, ще дойде края на сьрбоманите и на УДБА, защото идеята на Иван Михайлов – Македония една Швейцария на Балканите обединява нашия народ там и специално младите хора. Много от тия прекрасни наши младежи се обаждат като искат моето приятелство в фейсбук, кьдето пиша статии за нашето минало, настояще и бьдеще. Трогателно завьршват писмата им: „Благодаря, г-жо Попова, за мене е чест, че ме приехте за приятел…“ Искам да подчертая дебело, че не става дума лично за мене, а за идеята, истинската идея, бьлгарската идея, която вьлнува тези млади хора от Македония.
Връзката Иван Михайлов – Македонските патриотични организации е нагледен пример как функционират идеите на ВМРП след Втората световна война. Какво по-конкретно може да се каже за тази връзка?
Ако не беха основатели на Македонските патриотически организации /МПО/ Тодор Александров, а след него Иван Михайлов, тази емиграция от Македония щеше да има лош край. Благодарение именно на Иван Михайлов нашата емиграция се оформи в едно тело, което след 1945 година продьлжи да развева знамето за свободата на Македония под югославска и грьцка власт, като вьв всеко отношение замести ВМРО. Естествено бичуваше и комунизма в Бьлгария, но комунизма, защото национално нашият народ там бе свободен. И сега, когато мислено се пренасям там, в Щатите и Канада, само при споменаване името на Иван Михайлов, хората се разплакват; колко прегрьдки получавахме, за да ги предадем на Иван Михайлов. Вестник „Македонска трибуна“, кандилцето на нашия народ, както се изразяваха самите те, беше компасьт, дирижиран от Иван Михайлов и настройван срещу поробителите. Уводните статии, неговите интервюта, резолюциите и декларации, взимани на конгресите на МПО, всичко бе писано от неговата ръка и изпращано до всички световни институции. Редиците на МПО беха стегнати, дисциплинирани, защото идеята и борбата убеждаваха. Поробителят се явяваше и в самите Щати и Канада, както и в Европа, специално в Брюксел при дружеството „Тодор Александров“. Сръбската емиграция страхотно нападаше „Македонска трибуна“ и МПО чрез вестника им „Сър бобран“. За тех требваше силна ръка, за да ги удари. Това бе перото на Иван Михайлов. Имаше и вътрешни „хър-мър“, както се изразяваше нашата емиграция и която дума много ми харесва, но идеята, великата идея, борбата за българско самоопазване винаги надделяваше. Ония, които беха жертва на суетата си или суетата да се поставят по-високо от идеята, паднаха като гнили круши.
Когато говорим за творческото наследство на Иван Михайлов, на първо място се изтъкват четирите тома „Спомени“. Каква е истината за том Пети, има ли го този том или това е плод на въображението на многобройните му почитатели?
Не е плод на въображението на многобройните му почитатели Петият том. Том Пети има и е готов за публикуване. Когато на времето ни бе повикала познатата ясновидка Ванга, между другото каза, че не е време още за Петия том. Требва да почакате. Чакането е свързано и със средства. Иван Михайлов винаги правеше допълнения и в другите томове даже, когато беха пред отпечатване. Така че има некои припомняния на автора, които би требвало да се добавят. Аз мисля, нема да мине много време и Петият том ще види бел свет.
Навършиха се 120 години от раждането на Иван Михайлов, а в България нито една организация, научен институт или партийна централа не напомниха с нищо за тази годишнина. Защо, според Вас, е това мълчание?
На този въпрос не мога да Ви отговоря. Видех наскоро по телевизията млади хора от ВМРО как полагат венец пред бюста на Иван Михайлов в Борисовата градина. Що се отнася до Македонския научен институт мога да кажа, че и там не за всичко са информирани правилно. Дано да бъркам. Но мисля, че не бъркам. По-важни са явленията във Вардарска Македония. Там вече има дружества, както те ги наричат, патриотични, и мисля, че те вече втора година правят панихида за Иван Михайлов. А това е повече от успех.
За 100 годишнината му в София беше организирана научна конференция, в която участвахте и Вие…
Ако помните добре госпожо Андонова, Вие лично ни информирахте в канцеларията на вестник „Македония“, където с Антон по една случайност бехме дошли. Вие ни дадохте и Вашите покани, за да присъстваме, а Красимир Каракачанов ми позволи да кажа неколко думи. Вие даже настоявахте да присъстваме. Ще Ви кажа, че те не се интересуваха от Рим. Според мен те беха сърдити на нас, защото ние не позволихме Иван Михайлов да бъде погребан в България. Те искаха да минават за опечалени и водачи, заместници на Иван Михайлов.Те не знаеха, че целата емиграция и всички семейства на македонстващите, загинали от комунистическа ръка телефонираха в Рим и даже ни заплашиха ако позволим тия продажници да погребат Иван Михайлов. Но дори те да не беха се обаждали, ние немаше да позволим подобно нещо. Така че, видех и брошурата, издадено по случай 100 годишнината, но никъде не беха споменати имената ни, а представи си пък това, което аз казах. Но да се върна към факта. Така е, права сте. Беше организирано отлично.
Мислите ли, че ще дойде време, когато в Македония оценката за Иван Михайлов, както и за всички възрожденци и революционери, ще се промени и ще бъде поставена върху основата на обективната историческа истина?
Да, разбира се, че ще дойде тоя ден. Аз, обаче, ще Ви поправя. Тоя ден вече е дошъл. Въпросът там се основава само на това: как да се почне, тоест как да почнат. Идват щастливи дни за Македония и за нейната българщина. А името на Иван Михайлов и на нашите възрожденци вече навлиза в правилния исторически път.
Какви, според Вас, трябва да бъдат днес отношенията между България и Р Македония?
Отношенията между България и Македония требва да бъдат не добри, а идеални. И когато се опитват да хулят България, тя требва да бъде търпелива, да понася и да помага, да подава ръка на заблудения. В случая заблуденият е заблуден, защото не знае, а не знае, защото не е учил. Тук за първи път ще цитирам неколко фрази от писмо на Иван Михайлов до големия писател и поет Теодор Траянов, февруари 1944 година/както споменах за пръв път излиза на бел свет./: „…. Само едно пояснение ще направя, че ако обективни причини все пак могат да обяснят, даже да оправдаят разслабването на българското чувство у некои българи, които двадесет и пет години беха под робство / повече от тех в робство се и родиха/ неоправдано е това чувство да бъде разклатено у българи, които се родиха и живееха в свободна България…. “ Теодор Траянов подарява книгата си „Съчинения“ на Иван Михайлов със следното посвещение: „На Иван Михайлов, великото българско сърдце. С братски поздрави.“ В книгата си „Моят живот“ Папа Джозеф Ратцингер пише на страница 22-ра как нормално от Германия са минавали в ближните градчета на Австрия; свободно са пазарували и са се връщали обратно в къщи. Моите пожелания са, както пише и Ратцингер: свободно минаване, спокойно и нормално живеене от двете страни на Осогово, защото ние сме един народ и докато е писано ще сме в две държави.
Поради липса на място публикуваме интервюто на Зоя АНДОНОВА и Иван НИКОЛОВ с големи съкращения. Целият текст можете да прочетете в сп. „България Македония“ или тук: http://bulgariamakedonia.net/index.php?br=68&stat=1030
