Отново за книгата и още нещо…

ВИНАГИ СЪМ СЕ УЧУДВАЛ, когато някой с лека ръка заклеймява младите, че не четат книги. Художествена литература, най-общо казано. Не мога да приема такава повърхностна, прибързана и невярна оценка. Не съм съгласен, от
позицията на всичките, доста вече, години, в които съм омешан
с литературата, с писателите или обобщено – с книжовниците. С будителите (не е гръмко).

И днес, като влезеш в книжарница – правя го често и заради комфорта си, – ще срещнеш млади хора, които стоят изправени пред отрупаните с рафтове книги (слава богу, че сега ги има), разлистват страниците, зачитат се, някои дори присядат в подредените читателски кътове и престояват там с часове (не съм ги измервал). С озарени лица, вдълбочени, с умни очи. Да, умни.
Същата обнадеждаваща картина можеш да видиш и в библиотеките, читалищата, където също са се извисили до признанието ни на книжни, духовни оазиси. И най-често всички тези, любопитни за познания и духовност, си тръгват с книги. По една, по две, че и повече. Виждал съм ги с очите си и им се
радвам. Всеки път им се радвам.

Книгата постоянно разширява своето присъствие в обществото. На места започнаха да никнат дори малки библиотеки – витринки с книги, от които можеш да си вземеш четиво, да го кажа най-общо и с интелигентно изписан призив: „Вземи книга, остави книга!“. По гари, в градинки и паркове, на тротоар на оживена улица, където пространството позволява. В много държави го има вече това ноу-хау. А във Филаделфия една такава минибиблиотечка на самообслужване изникна край велосипедната алея, на една отбивка, където има и няколко детски площадки с катерушки и пързалки, с паркинг, естествено. На рафтове прилежно са подредени два раздела – книги за възрастни и книги за деца. Не приемам и безсмислените постове за това коя форма на четива е по-полезна – електронната или хартиената. Имаше бум на плакетите, когато тази иновация видя бял свят. Похвално, бих казал. Навъдиха се и много отрицатели на папира. Отиде си книгата, пророкуваха „познавачи“, някои дори вече къпеха трупа на „покойника“. Колко векове е оживявала книгата и в какви много по-тежки времена! Задаваме ли си този въпрос, преди да обявяваме шумно присъди!? А нейна светлост и лъчезарност ще оживява още много векове и за много поколения напред! Това си мисля. И не е драма, че електронното разпространение на четивата лека-полека взе да се спихва. Но не отричам – книгата заслужава много повече внимание; както хартиения, така също и електронния си живот.

НА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ СЪБИТИЯ в Америка, а и на други места по света, книгата винаги застава с открито лице пред читателите. Истинският ценител, желаният от всички пишещи критерий за творбата. Стичат се хора към грижливо подредените кътове, предимно с български заглавия, на съвременни наши писатели. Разгръщат страниците, разпитват, купуват.

Някои от американските библиотеки, където нашите общности са по-многобройни, по тяхна идея разкриват и раздели за чуждоезична литература, към което семейство отскоро започнаха да се присъединяват и български книги. Малки градски и районни библиотеки посрещнаха предложението на нашите културни центрове и неделните български училища с въодушевление! И част от книгите дарения за азбукарите поеха път към новите си домове. Българската книга има своето осезаемо присъствие в средищата на познанието в десетки държави по света. Наравно с другите книги.

ЩЕ СИ ПОЗВОЛЯ да ви разкажа за моя внук Макс, петнайсетгодишен, който се роди в Америка. Преди всяка ваканция той си купува книги от най-авторитетната верига книжарници „Барнс енд Нобел“. И се хвали: „И моят приятел Зак, и той прави същото…“. И разказва, разказва с увлечение и възторг прочетеното, наученото, заключено между „умните“ страници на книгите. И често прочетените вече книги подарява на
приятели от Конестога Хай Скул, където учи, или ги оставя в библиотеките в Уейн, Пеоли или Брумол.

ЧЕСТО СЕ ВРЪЩАМ към думите на Хорхе Луис Борхес, който казва: „Колкото и книги да се издат, те никога не са достатъчни“. А Хулио Кортасар пише: „Винаги съм си представял рая като голяма библиотека“. До тях се нареждат и звънките думи на Патриарха на българската литература, народния поет Иван Вазов: „Детенце хубаво,/ пиленце любаво!/ Къде под мишница/ с таз малка
книжица?“.

Ангел Колев

ЛИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ
В САЩ И ПО СВЕТА
ЛЮБОСЛОВ
ГОДИШНИК НА ЛИГАТА
НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ
В САЩ И ПО СВЕТА
КНИГА XII / 2023 г.
Съставители и редактори:
Ангел Колев
Людмила Калоянова
На първа корица:
Мариана Калъчева „Лятно жълто“, смесена техника 60/70 см.
Коректор Габриела Каменова

Чикаго, 2023

Съдържание

Атанас Гелев / 8
Ангел Колев / 12
Антонина Дуриданова / 24
Бисер Тошев / 28
Божидар Бакалов / 38
Бойко Антонов / 44
Боян Биолчев / 50
Васил Славов / 54
Дачо Господинов / 60
Диана Христова – Олива / 64
Димитрина Желязкова / 72
Добрина Симова / 78
Драгомир Драганов / 88
Елена Субашов / 100
Елка Бърдарова / 110
Здравка Владова-Момчева / 114
Иван Здравков / 120
Иван Сухиванов / 132
Иван Тодоров / 140
Иван Христов / 148
Йото Пацов / 156
Калина Томова / 168
Костадин Жеков / 176
Лили (Лиляна) Качова / 184
Лилия Христова / 190
Любомир Николов / 194
Людмила Андровска / 200
Людмила Калоянова / 210
Магдалена Димитрова / 222
Маргарита Петкова / 232
Марион Колева / 236
Мария Стайкова / 240
Мартин Маринов / 246
Маруся Николова / 252
Миролюб Влахов – Миролич / 256
Михаил Григоров / 268
Михаил Цветански / 274
Неда Антонова / 280
Нели Тончева / 288
Павлина Павлова / 298
Планимир Петров / 304
Прогресива Геометрикус / 310
Рада Добриянова / 316
Роза Боянова / 324
Ружа Велчева / 330
Светозар Казанджиев / 338
Станка Николова / 344
Стефан Кисьов / 350
Татяна Йотова / 356
Тодор Костадинов / 364
Христо Карастоянов / 372
Чавдар Ангелов / 384
Юлия Дивизиева / 390
Яна Кременска /