Серги Гьошев, авторът на това словесно вълшебство, е сторил духовен подвиг – събрал е на едно място традиционните вярвания на българина и житейските му прочити на православното христянство. Получило се е омайно четиво: колкото документално като проучване на малката домашна църквица, която сподиря от векове бита на българите-християни и битието на жените баячки, толкова и художествено като вдъхновено слово, картинно пресъздаване на видяното и чутото, наред с находчивите препратки към Стария и Новия завет.
Гьошев е смирил в едно цяло традиционната църковна подозрителност към народните лечителки с разкриването на молитвените им тайни и съпричастия. И в това небесно начинание авторът не изпитва затруднения – със завидна лекота ни „въвежда“ в разноцветната реч на своите събеседнички и ни „развежда“ из причудливите им ритуали, за да може читателят да съумее да си обясни необяснимото: в молитвената действеност тези възрастни жени търсят чудото на изцелението в името Христово.
Баячките не само не са дяволски слуги, чародейки, магесници, отровителки, шепотници, дето призовават бесовете, а наопъки – заедно с болния те търсят близост с Бога, техните „заклинания“ са молитви за помощ, като превръщат дома си в оброчище на Небесните сили. Обредното претворяване на молитвата не е проблем за болния – хората бързат да подирят помощ от добронамерен човек, защото щом лечението му хваща декиш, е Божи довереник.
Но може ли поквареният от масовото безбожие днешен българин да възприема това четиво с любопитство, ако не с доверие? Може, казва Серги Гьошев, ако човек притежава вътрешна височинка, за да я изкачи в себе си и да проумее същественото.
В крайна сметка авторът много находчиво е обобщил явлението с „духовната гъвкавост на православните българи, намерила своя начин да претвори този утвърден от църковния живот дълг към Христос и Богородица“. Обредното богослужение в малката домашна църква на баячките-молитвеници доказва това – и като самосъзнание, и като откровение.
Навярно Гьошев е бил изцяло обзет от благочестиво вдъхновение, за да създаде тази книга. То се възцарява в душата на всеки, комуто е писано да досътворява видимия свят с проникновенията си в невидимите селения. Това вдъховение идва естествено Свише. И затова авторът е спокоен, че Господ няма да му се разсърди!
Румен Леонидов