ТАТЯНА ЯВАШЕВА
Понякога Евтерпа ме пробужда. Така и сега ми изпрати за вдъхновение албума „Ментално“, чийто автор на музиката и аранжиментите, продуцент и изпълнител е Мирослав Гочев от Варна, който е създател на проекта МироМАГ. В „Ментално“ той експериментира с това да създава музика с различни честоти в диапазона от 295 Hz до 962 Hz за тона ЛА. Концептуалното музикално пътуване отвори за мен енергийни врати и дочух послания от няколко пиеси. Просто електронна музика ми проговори. И оставих реката да ме води…
Остави реката да те води
— Накъде да вървя?
— Остави реката да те води.
Нейният ромон е твоя посока.
— Когато е светло, е по-лесно.
Но иде вечер, припламва тъма…
Накъде да вървя?
— Остави реката да те води.
Тя помни Потока на живота.
— Но аз имам своя мечта.
Чувам нейния зов.
— Остави реката да те води.
Тя чува Песента на сърцето.
— Но аз имам своя любов.
И нейния трепет долавям.
— Тогава затвори очи…
И остави реката да те води.
Ехо от мъдростта на Вселената
Всяка сутрин се събуждам.
Ставам. Рутинните движения
са преддверие към деня.
Наострям своя слух
за нечии напътствия свише.
Денят завърта опашката си
и открехва вратата към нощта.
Аз продължавам напред.
Вечерта смирено притихва.
Казват, че мълчанието говори.
Но тишината остава безмълвна.
Сутрин — рутинни движения.
Вечер — безмълвна тишина.
А аз продължавам напред…
След дни и години
чувам как мълчанието
наостря слух вместо мен
и чака напътствия свише.
Продължавай, казвам му.
И то първо отваря мен,
преди да открехне всемира.
Светлинен код
Светли мисли в мен танцуват:
Познавам те. Познаваш ме.
Светът изглежда разгадаем.
Невидимото също има образ.
Числата са ключ към Вселената.
Но тайна е ключалката за него.
Когато навънка притъмнее,
светът притихва в безпорядък
в очакване да го пренаредя.
Тогава светва мисълта –
кралица блудна
в лабиринта на ума.
Пулсацията на числата е
незримият светлинен код
за четеца на мисли.
Намига тъмнината: 9-6-2
Ела да се познаем.
Имаш ли фенерче…
Златната спирала
Началото и краят са състояние.
Между тях е дълго съзерцание.
По невидима спирала една
към поредната цел вървя:
Златен прашец в небесата,
а долу – пръст във недрата.
Вселената никого не спира
и всеки свой смисъл намира,
когато и днес продължи
кръгът на дните си да върти.
Но забраненият плод узрява
и човекът внезапно узнава,
че в този безконечен ред
краят застава най-отпред.
