На 10 март се навършват 142 години от рождението на Леонид Лъвский

Леонид Янков е роден на 10 март 1878 г. в с. Мачуково, тогава в Османската империя в семейството на Трайко и Ката Янкови. Получава основно образование. В Мачуково има стабилен комитет на ВМОРО, начело с Генчо Ортаков и с Трайко Янков, бащата на Леонид. Още съвсем млад бъдещият войвода също влиза във ВМОРО и започва да изпълнява куриерски задачи. През 1901 г. след масовите арести, последвали разкритията покрай Баялската афера, той е арестуван и е осъден на шест месеца затвор. След като излиза от тъмницата, получава комитетска задача да ликвидира турския шпионин Ристо Дойчинов, известен гъркофил. Присъдата е изпълнена и властите веднага издават заповед Леонид да бъде отново арестуван. Известно време той е в нелегалност, но в крайна сметка отива в четата на войводата Аргир Манасиев, който е роден брат на майка му. Леонид бързо се проявява като честен, справедлив и решителен мъж, който пръв приема най-трудните и опасни задачи, изявява лидерските си качествата и получава длъжността десетар. По-късно войводата Манасиев го прави свой адютант и заместник.
През 1903 г. четата взима участие в Илинденско-Преображенското въстание, а след потушаването му Манасиев и Леонид Янков се прехвърлят в България, където посрещат Нова година. Щом пуква пролетта на 1904 г., Леонид се завръща в Македония, където заедно с Томе Донев и Миле Таушанов събират остатъците от четата и започват да възстановяват разбитата организация на ВМОРО. През лятото на 1905 г. Организацията официално обявява Леонид за Гевгелийски войвода. Четата му денонощно да вилнее из околностите на Гевгелия: прави дръзки засади, защитава българското население, продължава да издава и изпълнява комитетски присъди срещу предатели, турски агенти и гърчеещи се българи, доносници на гръцките паравоенни отреди – андартите.
Войводата организира работилница за самоделни ръчни гранати. Изпраща в Солун, от името на Организацията, най-будните местни момчета, за да се учат на четмо и писмо. Дръзките акции на четата не дават мира на врагове на ВМОРО. Управниците са в паника, цялата околия пламва от размириците на бунтовниците, аскерът организира няколко големи потери, за да ги залови, но напразно. Ефектът е обратен: високопоставените представители на властта и българските им шпиони не смеят да замръкнат по друмищата, защото не се знае кога и откъде ще изскочи четата на Леонид войвода, наречен от народа Лев Балкански.
Славата на непокорния българин стига до ушите на Солунския валия, издадена е заповед да се блокират всички пътища, да се проверяват тескеретата на всички пътници, да се търси скрито оръжие във всички волски и конски каруци, пиле да не може да прехвръкне над постовете, така че Леонид и четниците му да бъдат изолирани от населението и оставени без храна и боеприпаси.
На 29 август 1905 г. двама членове на Организацията – Ванчо Чолаков и Туше Петрушев, убиват за назидание попа на с. Богданци, който въпреки неколкократните комитетски предупреждения продължава да се държи като яростен гръкоман и да клевети бунтовниците. След убийството на гърчеещия се свещеник войската в цялата околия е вдигната на крак, турците започват да издирват убийците под дърво и камък, извършват масови претърсвания, но те се изплъзнат от хайката. На 31 август успяват да се доберат до Леонид Янков, който е разпуснал четата и с двоица другари се крие в гъстите шубраци на Гюров дол…
Същата вечер турските постови намират тайно писмо у Дельо Карабаров от с. Гявото, който е куриер на четата. Писмото е адресирано до Леонид. Турците успяват да го разчетат, може би с помощта на един сърбеещ се български учител от с. Богданци, и разбират къде се крие четата. Това е едната версия. Другата версия, която според мен е по-достоверна, гласи, че Леонид е бил предаден. Няма логика в тайното послание до него да се споменава и неговото местонахождение. В подкрепа на версията за предателството говорят бързите и решителни действия на турските власти. Веднага свирят сбор, вдигат по тревога целия наличен аскер от гарнизоните в Струмица, Дойран и Гевгелия, мобилизират местния башибозук. В народната песен, посветена на смъртта на Леонид, се пее, че срещу него и другарите му са били изпратени три войски по „илядо души“, наброяващи общо „три иляди“… Колкото и народният певец да е преувеличил броя на многолюдната потеря, вярно е следното: Леонид отдавна е трън в очите на управниците, заради действията му и безуспешните опити да бъде заловен; този път обаче информацията им е абсолютно достоверна, защото турската войска се насочва направо към затънтената планинска местност Гюров дол, недалеч от с. Гявато.
Часове преди да види, че съседните баири са почернели от аскер, войводата отпраща новодошлите Ванчо Чолаков и Туше Петрушев да си вървят, да потърсят убежище у ятаците от съседните села, защото хем нямат надеждно оръжие, хем храната е недостатъчна. Двамата си тръгват, но първият не успява да се измъкне, попада в обръча на турската обсада и е убит. Вторият се спасява.
От деня на предателството са изминали само два дни, достатъчни за многобройната потеря да се придвижи до комитетското скривалище и по пладне на 2 септември 1905 г. да обгради четниците и техния войвода. Турците не знаят, че с Леонид са само двоица четници и един куриер. Започва ожесточена престрелка, пукотевицата и екотът от бомбите се чуват до съседните села, Леонид и другарите му стрелят от различни места, използват прикритието на непроходимите гъсталаци и успяват да създадат впечатление, че срещу турците има многоброен противник.
Битката трае цял ден, но силите са неравни: един подир друг загиват Михаил Таушанов, Томе Доновски и Тома Фириев. Първи е убит куриерът на четата. Легендата разказва, че той се е уплашил, вдигнал бяло знаме и тръгнал да се предава. Тогава войводата го прострелва в гръб, за да не издаде на турците, че срещу тях се сражават шепа хора.
Жители на Гевгелия очакват с примряло сърце развръзката, надяват се, че и този път турците ще се върнат в града с празни ръце. Но не би… След като остава сам, Леонид войвода продължава да прилага различни военни хитрости, стреля от най-различни места. От години в родния му край се е носела славата му на изключително точен стрелец и не случайно в народната песен, посветена на последната битка, се казва, че с 300 куршума е сразил 300 души… Патроните привършват, той е принуден да спре стрелбата. Аскерът е озадачен, претърсват педя по педя обраслата с гъст капинак местност, накрая свирят отбой. Сметнали са, че комитите и този път са успели да се измъкнат…
Две от войничета, уморени от дългия поход, битката и ожаднели от адската жегата, решават да си наберат малко смокини и се покатерват на дървото, под което се е притаил Леонид. Едното от тях го вижда и преди да е гъкнало, заедно със своя набор падат на земята убити. Турците чуват изстрелите, бързо свирят тревога и битката пламва отново.
Леонид взима пушките и мунициите на двете аскерчета и продължава да стреля от засада. Но в края на деня в револвера му остават само два патрона. Тогава решава да използва последната възможност: издебва юзбашията и зад прикритието на една скала му казва: „Имам само два патрона – един за теб и един за мен. Или почваме да преговаряме, или…“
Юзбашията се уплашва, обръща белия си кон и го пришпорва в бяг. Леонид стреля, но явно е на предела на силите си, защото само го ранява… И както повелява клетвата на ВМОРО, за да не попадне жив в ръцете на врага, налапва дулото на револвера и слага край на живота си.
Из сборника „Български народни песни от Македония”
„Младежта беше подложена на денационализация чрез училищата, книгата и другите културни средства. Само българското национално съзнание оставаше живо в младите души. И то започна да дири за себе си опора. …Тогава оживя спасителният завет на безсмъртните братя Миладинови: „Отворете душите си за народната песен; с нея почнахме нашето народностно възраждане!” …Особена роля започнаха да играят българските революционни песни, които дотогава се таяха в народните низини като подпочвени води: за Гоце Делчев, Йордан Пиперката, Димко Могилчето, Питу Гули, Васил Чекаларов, Тома Давидов, Параскев Цветков, Стефан Димитров, Леонид Янков…”
Из предговора на Коста Църнушанов
Ощ по темета тук
Песента за Леонид, Лев Балкански, посветена на героичната му гибел, можете да чуете тук 
Смъртта на войводата Леонид Янков
Тръба тръби в Гивгилийско
Цело турско даваджия,1
Цело турско даваджия
Ут юнака Леонида.
Съ научил цар султанут
И изпратил ду три войски,
И изпратил ду три войски,
Ду три войски се тирански,
Дъ гу палът 2 Леонида
И жив него да гу фанът
При султанут дъ гу носът.
Първа войска – гивгилийска,
Втора войска е струмишка /ІІ/,
Трета войска е дуйранска.
Гу палале в Гивгилийско,
Гу нъйделе уф Гявочко /ІІ/ 3,
Уф Гявочко – уф Гюров дол.
Юнак Васил – уф укопут,
И Томата уф смоквата,
А Леонид зад спилата 4,
Сърце му е динамитно.
Съ прудвикна 5 Леонида:
-Ела ваки, пунаваки7,
Дъ ти кажум две-три думи:
Не й ли срамно зъ султанут
Дъ изпрати ду три войски,
Три иляди зъ три мина?
Сум уставил татко, майка,
Сестра, жена, два сирака
Дъ дукажум на султанут
Мойта сила зъ свобода!
Зора пукна уф балканут,
Бой се почна уф Гюров дол –
Три иляди сус три мина.
Съ прудвикна Леонида
На джъндърма юзбашия:
-Сум оставил два куршума –
Един тебе, един мене!
Ей, юзбаши, тиранино,
На ти тебе твоют куршум! –
Гърм се чуве ут Леонид,
„Ох” се чуве ут тиранут.
-Ей ви, турци, все поганци,
Разберете, отстъпете /ІІ/ –
Македония е наша! –
Вдигна Леонид револвер,
Право мери уф челото,
Револверут изгърмева,
Леонид на земя падна.
–––––––
1 Давалджия – обвинител. 2 Палът – дирят. 3 Гявочко – околията на с. Гявато, Гевгелийско. 4 Спилата – канарата, 5 Прудвикна – подвикна се. 6 Ваки – насам. 7 Пунаваки – по-насам.
СМЪРТТА НА ЛЕОНИД ВОЙВОДА
Търба търби в Гевгелия,
сите турци надавия /даваджии/
од юнака Леонида.
Цар изпратил до три войски
до три войски се ти разби.
/до три войски все тирански/
Първа войска Гевгелиска
втора войска е Дойрянска
трета войска е Струмичка,
ќе го барат Леонида,
Леонида баш комита.
Го бараа во Богданско
го найдоя во Ѓявочко
во Ѓявочко во Ѓюров дол,
юнак лежи в постилата,
сърце му е динамита
в ръце държи револвера
бой започна от сабайле
от сабайле чак до вечер,
триста души убиени,
а ранети не броени.
Проговара Юзбашия
ей, юнако, Леонида,
предай ми се ти на мене
да те видам пре Султанот
той да види каков юнак,
ќе ти даде многу пари.
Отговаря Леонида,
слушай мене Юзбашийо,
елай ваму по- наваму,
да ти кажам два три збора
два три збора Македонски.
Голем срам е за комита
жив да падне в турски ръце
таква правда турска правда
три иляда на тримина
останаа два патрона
еден за теб, втори за мен.
Си извади револвера
па го стреля юзбашия
и на крајот сам се убил.
Живот даде Леонида
за Македония мила.
СМЪРТТА НА ЛЕОНИД ВОЙВОДА
Из сборника „Български народни песни от Македония“
Турци, гърци даваджии,
от Леонида войвода.
Цар изпратил до три войски,
да го тражат Леонида,
да умират Македон’я.
Пръва войска гевгелицка,
втора войска е дойранцка,
трекя войска е струмичка.
Го тражи’а во Гявото,
го найдо’а во Гюров-дол.
Изговаря Леонида:
– Ей ти тебе юзбашио,
какво право ваше право?
Три иляди спроти труица,
я ми дойди по-навамо!
Юнак леже под спилата,
сърце му е динамитно,
очи му са соколови.
Би се Леонид до пладне,
падна войска три иляди,
а ранени неброени.
–––––––––––
Североизточна Македония; Гявото – селце в гевгелийско. Леонид е родом от с. Мачуково, Гевгелийско; подвизавал се е като дългогодишен войвода в същата околия и е проявил нечута храброст – застигнат от турска потера само с двама четника, той дава сражение, въпреки възможността да избяга, и пада убит при с. Гюров дол, 1905 г. (бел. зап., П. Михайлов). Спилата – гора на стръмно каменисто място, което е невъзможно да се използува за ниви и ливади.
Трба трби Гевгелија
Трба трби Гевгелија
Сите турци надавија
Сите турци надавија
Од јунака Леонида
Цар испратил до три војски
До три војски се тирански
Прва војска Гевгелиска
Втора војска е Дојранска
Втора војска е Дојранска
трета војска е Струмичка
Ќе го бараат Леонида
Леонида баш Комита
Го бараа во Богданско
Го бараа во Ѓавочко
Го бараа во Ѓавочко
Во Ѓавочко, во Ѓурѓов Дол
Јунак лежи под спилата
Срце му е динамита
Срце му е динамита
В раце држи револвера
Бој започна од сабајле
Од сабајле дур до вечер
Триста души убиени
А ранети неброени
Проговара јузбашија
Еј јунаку Леонида
Предај ми се ти на мене
Да те видам кај султанот
Тој да виде каков јунак
Ќе ти даде многу пари
Одговара Леонида
Слушај мене јузбашијо
Елај ваму, по наваму
Да ти кажам два, три збора
Да ти кажам два, три збора
Два три збора македонски
Голем страм е за Комита
Жив да падне в турски раце
Каква правда турска правда
3000 на три мина
Останаја два патрона
Еден за тебе, втор за мене
Си извади револвер
Па го стрела јузбашија
Па го стрела јузбашија
И на крајот сам се убил
Живот даде Леонида
За Мекедонија мила
ЛЕОНИД ВОЙВОДА И ЮНАК ТОМЕ
Из сборника „Български народни песни от Македония“
Преди сънцето да зайде,
греин Динко писмо прийма,
от юнака Леонида:
да излезне юнак Томе,
да излезне да посретне,
тоз юнака Леонида,
да изваде вечерата,
ван от село, вов бахчите.
Са разбрале шпионите,
шпионите Везировци,
са предале юнак Томе,
че ке иде да посретне,
че ке иде ван от село
преди сънцето да зайде.
Юнак Томе приготви се,
приготви се за да иде,
за да иде при Леонида.
Щом излезе ван от село,
до две пушки изгърме’а,
изеднъжка глас се чува:
– Ей гяурин, ти комитин,
я остави ти що носеш,
заре кръвта ке ти пийме!
Отговара юнак Томе:
– Ей бре турци, арнаути,
душа давам, шей не давам
ке ги носам на Леонида!
И си падна юнак Томе
и си падна люто ранен,
в лева страна вов градите.
Проговара юнак Томе:
месечино, що огрея,
що огрея толку рано,
да предадеш млада душа.

Североизточна Македония; греин – нещастен.
Трба трби Гевгелиска
Трба трби гевгелийска
сите бези даваджии
од jyнакот Леонид.
Каjмакамот од Гевгелиja
телеграфира на Валиjaта
а Валиjaта на Султанот:
„В гевгерлийско се jaвиаа
многу комити македонци.”
Царот пратил до три војски,
до три воjски и тирански.
Прва воjска е струмичка,
втора воjска е доjранска,
трета воjска – гевгелиска.
Сардисале и Богданско,
баштасале, не наjделе,
сардисале и Гявочко,
баштисале го наjделе,
во „Гюров дол”, под спилата,
юнак Томе во реката,
Таушанов под реката.
Цел ден се биел сам Леонид,
Сам соборил триста мина,
а ранени неброени.
Що му вели им говори
На джандарот-jyзбашия:
„Еj ти тебе, jyзбашию,
Ела тука по до мене
Да ти кажам два-три збора.
Срам да му е на Султанот
Как испратил толкоз воjска,
Три илjaди на три мина
сам Леонид со два мина аджамии.
В пушка имам два куршума
Еден за тебе, едене за мене”.
Нека разбере цела Европа,
Тук се бият македонци,
за слободата на Македониja.
Този варианнт на текста е публикуван монографията на Слободан Мурджев „Леонид Янков –Гевгелийската легенда”, отпечатана през юни 1977 г. в печатницата „Даскал Камче” в Кавадарци, Македония, ФНР Югославия. По сведението на Ристо Попов песента е написал и изпял Ристо Вълков от Гевгелия.
Първо опрощение
Предишна статияПроглас към живите, от „Панихиди за птици и поети“
Следваща статияСпасените и погубените евреи в Източна Европа през 40-те години на ХХ век