Отново стихове от Етина
БАЛАДА ЗА ДИВИТЕ КУЧЕТА
Съвършените се завръщат
при своите Изключителни.
В душата ти дивите кучета
са с гени на победители.
Време е да ги отвържеш
и да ги пуснеш да скитат.
Те са със здрави зъби,
които не знаят молитва.
Нека да вият отвънка,
да изядат луната.
Живееш в изтъркана снимка
и стича се мрак по стъклата.
Нощта ти отнема пейзажа,
очите ти гледат навътре,
умът ти не ражда миражи
и пътя до тях не отъпква.
Със джобното ножче, с което
рисува сърца по дървото
изрязваш корите на раните,
а после изрязваш месото.
Отваряш и дивите кучета
със въздуха кървав привличаш.
Разделяш месото по равно
и щом те ядат те обичат.
А някъде Съвършените
със своите Изключителни
спят с оголени вени
красиви, фини, чувствителни.
Погалваш ситите кучета,
измиваш внимателно ножа
и сънуваш в дълго сияние
новоизрастваща кожа.
МАГДАЛЕНА
Радостта и тъгата живеят
в две съседни предсърдия.
Скриваш дъха си в мъглата,
сгъваш сълзите си в кърпа.
Ще те целуне червено
слънцето в този следобед,
а през нощта на колене
няма да мислиш за бога.
Ще се нареждат разделите
през час или десет минути.
Вече си спряла да помниш
тези, които те купиха.
Бавно събираш в полата си
хвърлени камъни кървави,
връщаш ги на реката.
Те и разкъсват дъното.
Но не ти трепва окото,
сито да гледа смъртни.
Изправи се! Огъва се злото.
Доброто е винаги твърдо.
ПЕСТЕТЕ ВОДАТА
Той се пресели от съседната улица
в уредена щастливо държава.
Преместиха нея в близката лудница –
сграда до финалната права.
Той е чувствителен. Режат по смисъла
гласните струни. И той онемява.
На нея и вливат добро безразличие
три пъти на ден. Почти оздравява.
В него напредва близкото бъдеще
и бързо прескача в далечно.
В нея присяда вчерашно минало,
за да изчака по – предно.
Той мълчаливо променя сезоните.
И в мрак не греши цветовете.
Тя си забива думи под ноктите.
После и връзват ръцете.
Морзова азбука чука в стъклата им
дъжд със разперени пръсти:
SOS! Жадни, не пийте водата,
нужна на всички мръсни.
ЗАЗОРЯВАНЕ
Събуждаш се преди да се промъкнат
лъчите на прохождащото слънце
и топлите ти стъпала по пода
достигат до големия прозорец.
Сега, ако допреш ръка в стъклото
ще препарираш моите клепачи
и в тъмнината на една минута
ще мисля, че очите ми изсъхват.
Защото искам светло да те видя
и нямам време изгрева да чакам
изпращам любовта си да извика
душите на умрелите светулки.
Нали разбираш – с толкова фенери
ще има утро без да има слънце
и може би във теб един неверник
ще се усмихне и ще ме прегърне.
МОЛИТВА
Боже на мен и на дявола в мене,
Боже на търговците в храма,
Боже на всички новородени
и на тези, които ги няма,
Боже на пилето с меката човка
и на вълците с кръв по устата,
мили Боже на онзи пройдоха,
който си пребива децата,
Боже на тигъра, на невестулката,
на враната, на лешояда,
ти, който палиш светулките
и караш звездите да падат,
Боже на цветето, спящо в семето
и на онзи, който го къса,
Боже, който създаваш времето
и се криеш, когато те търся,
за очите какво е видимо?
А видяното проумях ли?
Ще те питам, когато се видим
от най-недостойните бях ли,
че си протягаш ръцете само
стълба към теб щом изправя
да ме бутнеш надолу обратно
нови стълби да правя.
Етина е царица на метафората. Тя борави с огромна амплитуда на асоциациите. Асоциациите й непрекъснато изненадват‚ но не са безконтролни. Те спазват тънката червена линия ‚ след която биха могли да се превърнат в самоцел. „Прочети ме с очи‚ дълги колкото мълнии‚ след които съм облак като слънцето риж. Виж‚ сгъстяват се римите до тъга и се пълнят във куплети от восък‚ който ти ще стопиш.“ В някои от стихотворенията си тя разбива единството на място‚ време и действие‚ кара ги да съществуват поотделно‚ в която си точка иска‚ за да ги събере отново в края на стихотворението. В нейната поезия не съществува думата „като“. В нея всичко е само за себе си‚ живее свой живот‚ а не е като нещо друго. Както и самата поетеса не е „като“ никоя друга. Тя е отделно‚ различно течение в поезията. На което не може дори да се подражава. Можем само да й се възхищаваме. И да продължаваме да я четем: „Прочети ме през себе си и сгъни ме на осем‚ прибери ме грижливо във кутийка кибрит и пази ме‚ за тъмното‚ като точка от фосфор‚ във която не знаеш колко огън е скрит.“ ( „ПРОЧЕТИ МЕ“)
Маргарита Мартинова