Нов разказ от Теодора Панайотова

Теодора Панайотова е автор е на редица статии в областта на културата, образованието и политиката във в. „Демокрация“, „Репортер 7“,
в. „Подкрепа“, „Суперкомпас“, в. „Европа“, в сп. „Чергата“ и др.
От 1997 г. работи като PR. Съавтор е на учебни помагала, автор е на различни сценарии и на пиесата „За парите и другите важни неща“, която е номинирана в конкурса за Нова пиеса на НБУ през 2020 г. Последната ѝ пиеса е „Не бъди бърз и яростен“ /по Уйлям Шекспир/, а последната ѝ книга, публикувана през 2022 г., е „Народни песни от Средните Родопи (CD и текстове).

14 февруари

Вече наближаваше 10 вечерта и компанията се събираше в „Каросел“, любим клуб, а понякога изходната точка за нощния тур по заведенията на славната неразделна четворка. А днес беше петък, 14 февруари. Мики смучеше своя Бекс от бутилката и се любуваше на краката на барманката. Денят му беше минал трудно над компютъра, но вечерта се очертаваше релаксираща. Появи се Миро, кисъл. Кинаджийският му проект беше зациклил, толкова усилия хвърли докато го спечели, всичко мина успешно, но не можеше да започне снимки, защото парите не се превеждаха и вече месец беше без стотинка и настроение.

– Ще черпиш ли едно Джони! – попита със заповеднически тон Миро и седна до Мики на бара.

– Ако ми разкажеш някакъв смешен виц, та да не гледам киселата ти физиономия. Едно Джони за киселяка – обърна се Мики към барманката.

Ася връхлетя в бара, все едно някой я гонеше,  беше с бяла секси блуза, която много добре очертаваше гърдите й. Целуна младежите и се покатери на щъркела.

–    Един Бифитър и тоник.

• Роко ще дойде ли? Все пак е 14 февруари, денят на влюбените – попита закачливо Мики.

• Глупости, Денят на влюбените, ние празнуваме Трифон Зарезан и ще се нарежем и зарежем – доуточни Миро.

• Роко ще свири до 12 и след това ще се присъедини – обясни Ася, която най-много се вълнуваше от идването на Роко.

• Боже, Ася знае до секунда разписанието на Роко. А, кого чука в момента, знаеш ли? – както обикновено се заяде Миро, така и несвикнал с връзката на Ася и Роко, въпреки че вече от половин година се водеха за гаджета. Миро продължаваше да се дразни, защото винаги си беше падал по нея и се ядосваше, че тя толкова е хлътнала по този сноб. А, най-лошото бе, че откакто беше с Роко не искаше да купонясват заедно. А, как умееше да се забавлява Ася, познаваха се още от ученическите години и тя винаги е била центъра на компанията, умееше да създава вибриращо настроение. Всъщност, Миро чак сега си даде сметка, че май е влюбен в Ася и то не само като приятел, а като мъж, който иска да бъде само с нея. Преди да изникне Роко си мислеше, че те просто са добри приятели, които обичат заедно да пеят „техните“ песни, обичат да танцуват, да си говорят … е, попадали са и в едно легло, но сексът не е повод за запознанство, както казваше Мики, тоест сексът не е задължителното условие да имаш сериозна връзка. Запита се, дали Ася някога е била влюбена в него, май да, преди да се появи Роко. А той дори не беше опитал да я задържи, да й каже, че я обича, че иска да бъде, че тя е единствена за него.

С много нежност я прегърна и предложи.

• Ася, хайде да отидем на морето.

• Сега е 14 февруари, Миро.

• Е, тъкмо де. Няма да има хора. Хайде да тръгваме.

Дори не му отговори. А преди се хилеха на всякакви ненормални идеи и част от тях реализираха, къде ли не бяха пътували заедно. Тя даваше идеята, а той веднага палеше колата. Така посетиха Перперикон, Старосел, а какъв купон развихриха в минералния басейн в Хисаря, голи с купа с бакарди, която плуваше във водата и от която отпиваха със сламки. Колко хубаво беше преди да се появи този безсъдържателен Роко. Кой идиот го доведе на рождения ден на Ася. Още от първия момент започна да я сваля, а и Ася се хипнотизира от просташкия му чар. Тя хлътна по този примадон, развяващ дългите рошави коси, с превръзка на главата, или шалче на врата, задължително екстравагантно облечен, изживяващ се като велик певец и неотразим мъж. Че пееше, пееше, всъщност повече правеше шоу отколкото да хипнотизира с глас, но наистина беше атрактивен и мадамите си падаха по него. За него най-важното бе да създава фенки, които да чука. Как не  виждаше това умната и аналитична Ася. Той не различаваше жените, за него те бяха една обща публика, която викаше „Роко, Роко“. Може би в главата му всички жени образуваха някакъв събирателен образ – дупе от тази, крак от онази, лицето на другата и най-важното всичко това като се събереше ставаше за чукане. Миро не разбираше как  Ася се примиряваше да бъде част от този  коктейл от женски части, без никаква индивидуалност. Трябва да й обясни тези неща, трябва да й каже, какво представлява този идиот. Обърна се към нея и тъкмо да започне да говори, се спря от голяма болка, която бе изписана на лицето й.

• Ася, как си? Изглеждаш толкова тъжна.

• Благодаря ти много, че ме забелязваш. Имам чувството, че Роко хем е с мен, хем не ме забелязва. Всъщност не съм добре. Мисля, че съм много, много влюбена, а той ми се изплъзва, не зная дали е с мен, дори когато сме заедно.

• Зарежи го, Ася. Той не е за теб. Наистина. Повърхностен, елементарен, а според мен е и меркантилен. Ти си известна, получаваш едни добри пари, хубава, забавна…

• Стига. Не е меркантилен. Той е толкова талантлив, толкова хубав, толкова нежен…

• Простак. Прави тъпи смешки и разказва глупави вицове. И не те обича. Той не може да обича. Аз те обичам.

• Да, обичаме се като приятели. Ти, ти си ми най-добрият приятел.

• Обичам те не само като приятел, а като единствената жена в света.

• А, защо досега не си ми го казвал? Трябваше да се появи Роко, моята любов към Роко, за да си измислиш и ти любовта си към мен.

• Не, не е така. Винаги съм те обичал.

• Стига, Миро. Да не говорим за това. Не разваляй приятелството ни. Нека да говорим за други неща. Как върви филма ти?

• Отклоняваш темата за нас двамата. Е, добре, ще говорим за филма. Забатачи се. Науж спечелихме проекта и трябваше да започнем снимките, но някакви процедури вече месеци го спъват, къде ли не ходих, кого ли не молих, дори пари давах тук, там, но нищо. Вече нямам сили, а и парите свършиха.

• Идиоти, да трябва да даваш пари при спечелен конкурс – тя беше редактирала сценария му и искрено се ядоса. А като опитна в писането на проекти доста му помогна при оформянето на документите за конкурса. – Сигурно нещата ще се оправят, все пак черно на бяло ти спечели проекта за заснемането на този филм. Дръж се.

• Не издържам вече. Чувствам се безсмислен. И в личен и в професионален план. Живия в някакъв сън. Нещата, които стават с мен, все едно се случват на друг човек. Непрекъснато се дистанцирам от себе си. Може би на това се вика екзистенциална криза.

• С какво да ти помогна?

• Искаш да ми помогнеш, наистина ли?

• Да, разбира се.

• Ще ме целунеш ли?

• Е, Миро, не искам да се целуваме.

• Тогава ще ми направиш ли поне една свирка?

• Браво, бе. Не можеш ли за момент да не мислиш за секс.

• Мога. Хайде да ги зарежем тези глупаци и да отидем у нас. Няма да правим секс, ще ти пусна хубава музика или ако искаш филм, ще се излегнем пред екрана, ще пием шампанско и ще си говорим. Хайде, наистина го искам. Имам и хубав стаф.

• Друг път – Ася стана и отиде до бара, за да си вземе още едно питие. Всъщност просто прекрати разговора с Миро и той мисловно пропсува отново Роко.

Мики се приближи към Миро с чаша в ръка и поиска цигара.

• Я, ми дай една от кутията с импотентността и махни тези с рака – Миро скри в джоба си кутията с „Тютюнопушенето води до рак” и придърпа тази с текста за импотентността.

• Заповядай, брато. Щом предпочиташ импотентност пред рак.

• Ха, ха – знаете ли този виц за каубоя и лесбийката – попита Мики. – Един влезнал в бара, седнал до страхотна мадама, пийнали и се заговорили. Тя го попитала – ти какъв си. А той отговорил Каубой. Сутрин като стана зная, че съм каубой, на обяд също и вечер като лягам също съм каубой. А ти каква си. Тя отговорила – лесбийка – сутрин като се събуждам мисля само за жени, като съм в банята мисля пак жени, като си лягам също мисля за жени. Разделили се и каубоят отишъл в друг бар, седнал до една още по-страхотна мадама и тя също го попитала: „Ти какъв си?“. Той отговорил: „Доскоро мислих, че съм каубой, но сега разбрах, че съм лесбийка.“

• И аз съм лесбийка, мисля само за жени – възкликна Миро и тръгна към дансинга с походка на мадама.

В бара влезе Мария, ядоса се както винаги, че са седнали на високите столчета, тя предпочиташе нормална маса, тъй като веднъж беше се врътнала назад от един щъркел в „Библиотеката“, та ходиха в Пирогов, комоцио, лепене на главата и оттогава избягваше високи столове. Преместиха се недоволни на по-ниска маса и Мария седна на крака на Мики. Той си пъхна ръката под полата й  започна да опъва пражките.

• Недей още – Мария го захапа за ухото – поръчай ми един Бифитър.

Мария и Мики напоследък се срещаха и в леглото. Забавляваха се като могъщо доразвиваха Кама сутра. Тя допреди 3 години се занимаваше с акробатика, което й помагаше да шашва мъжете с невероятни пози. Е, Мики не беше най-пластичният й партньор, но поне наистина се кефеше на секса, имаше определен усет за тези неща, обичаше да доставя удоволствие на жената по всякакъв начин и с часове се заиграваха, демонстрирайки висок професионализъм. Всъщност всички в компанията се познаваха отдавна, още от времето когато завършваха гимназия и преди това, Миро, Ася и Мики бяха съученици, а на кандидатстудентския изпит в НАТФИЗ Миро се запозна с Мария. И двамата ги приеха – него кино, а нея актьорство, запозна Мария с Мики и Ася и оттогава станаха славната четворка, неразделни в хубаво и лошо, както се казва.

–  Добре де, къде ще ходим тази вечер. В Бар „Петък“ или в Клуб „Конте“ или в Студентски град в „Клуб 33“ – попита Мария.

–  Не ми се ходи в „Конте“, последният път толкова сноби имаше и то все велики, че аман, в „Петък“ е за старци, тоест за 40 годишните, а ние все пак още нямаме 30,  хайде в „33“ – предложи Мики.

– Хайде да не мърдаме оттук, нали и Роко ще дойде – каза Ася, която едва успя да  достигне до тях, промъквайки се през множеството с поредната си чаша Бифитър.

Тримата с видимо недоволство се примириха и останаха. Постепенно ставаше все по-голяма гмеж, нали беше 14 февруари, и те решиха да се преместят на втория етаж, науж да е по-спокойно. Намериха малко място до парапета и гледаха друсащите се тела отгоре. Ася позвъни на Роко, за да му каже къде точно са ситуирани. Той измърмори, че идва, но някак си служебно, апатично, което допълнително потисна Ася. Напоследък явно нещата между тях се скапваха. Все беше зает и дори когато бяха заедно я караше да се чувстваше като излишен предмет, поставен не на място. По рано я чакаше всеки ден след работа и тръгваха, независимо накъде и всеки ден ставаше празник, светът беше ярък и се случваха интересни неща. А сега животът на Ася се беше превърнал в непрекъснато чакане и  задаване на въпросите –  ще дойде ли, ще се зарадва ли като я види, ще танцуват ли, ще се любят ли.

След половин час Роко наистина се появи, но с някаква дългокоса и дългокрака руса мадама.

• Това е Роза, една от стриптизьорките в бара, в който пея, но днес има почивен ден и аз я поканих да се присъедини към нас – Роко я представи на компанията, но никой не го чу, освен Ася.

Роза непрекъснато си облизваше устните и през цялото време й се виждаше дългия език. Мъжете се чудеха къде да гледат – в дългия език или в голия й пъп с халка. Роко целуна бегло Ася по бузата.

–  Как си – попита я, без наистина да имаше любопитство във въпроса му. Понечи да му отговори, но той вече беше й обърнал гръб.

Мики развяваше нещо, което се оказа пражките на Мария.

• Най-после ги свалих – похвали се той – и сега тя е без бельо. Искате ли да видите. И вдигна полата й нагоре. Не само компанията видя голото дупе на Мария. Роко се възторгна и щипна бялата плът.

• Ох, ох какво акробатично дупе!

• Оставете ме. Не ви е срам – смееше се Мария, без капка притеснение.

• Хайде да танцуваме – предложи Роко и дръпна стриптизьорката.

Навалицата беше ужасна. Ася се чувстваше пресована от всички страни. С трудност си проправи път до бара и въпреки, че хипнотизираше и подвикваше на бармана, той я забеляза след 15 минути. Поръча си този път направо 200 грама Бифитър. Започна да търси компанията, но в този гмеж никой не намираше. Ставаше й все по-топло и тегаво. Някъде беше си захвърлила якето, но абсолютно не помнеше къде. Неочаквано се наниза на Роко, който беше яко заклещил Роза в един ъгъл. Виждаше разголения му гръб и женските крака,  обвити около кръста му. Поиска да избяга, но тълпата я залепи за двойката. Роко, забелязвайки Ася, се отклещи от Роза и реши наново да ги запознава.

• Ти вече ни запозна – каза Ася, като се опитваше да не вдишва миризмата на Роза, лицата и на тримата бяха на по 5 сантиметра разстояние едно от друго, а телата им плътно прилепнали.

• Роко, хайде да тръгваме, Сашо и Милена ни пазят места в пиано бара на Плиска, нали си спомняш за уговорката ни.

Сашо и Милена бяха колеги на Ася в телевизията, бяха харесали Роко и често излизаха четиримата. Бяха запазили места в  бара специално за Деня на влюбените.

• Да, наистина, бях забравил. Ако искаш ти върви, аз ще дойда по-късно.

• Искаш на връх Свети Валентин да отида сама, всъщност какво ми казваш Роко?

Дългият нос на Роза беше между нейното и неговото лице.

• Нищо, нищо, скъпа, просто още не ми се ходи. Искаш ли да ти взема един джин.

И Роко започна да си пробива път към бара, избягвайки отговора.

–    Наздраве Ася – каза Роза, като извади една чаша незнайно откъде.

• Наздраве – Ася срещна празния стъклен поглед на Роза и се загледа в силно гримираното й лице. Не откри, защо го харесва Роко. Всъщност, явно, той най-малко се вълнуваше от лицето й.

С трудност се оттласка от ъгъла и попадна в пресата между потни тела. Миришеха. Искаше непременно да намери Миро. Ох, така й трябваше Миро. Задушаваше се от болка. Намери Мики и Мария, които се опитваха да танцуват, страстно прегърнати.

–    Къде е Миро?

• Някъде тук. Потърси и ще намериш.

Най-накрая го намери.

– Миро, моля те хайде да се махнем оттук, не издържам.

– Защо, нали дойде Роко – той беше видял всичко, но от страданието й изпита някакво задоволство. Все пак – пада й се. Нека с очите си да види, че Роко не държи на нея и може да я замени с всяка една. Заболя го все пак за нея, тя наистина изглеждаше като човек загубил смисъл във всичко.

–  Моля те, помогни ми, хайде да тръгваме. Да отидем у вас, нали ми предложи.

–  Е, вие с Роко сте си плюли в устата. И той ме помоли за същото. Да те махна оттука и ако искам да те начукам. Знаел, че си падам по тебе, да те отведа някъде, за да се изкефи с Роза. При това положение не мога да тръгна с теб. Разбери, той ще помисли, че съм изпълнил молбата му.

Съжали за думите си като видя изражението й. Болка, страдание, ужас. Мина му през ума, че с това изражение става за страхотна драматична актриса. В следващия си филм трябва да я покани, сигурно ще може да пресъздаде така силно драматичен момент и във филма. Все пак реши да я успокои.

     – Хайде наздраве, не се коси, всичко отминава, е казал Соломон.

В този момент Ася не изглеждаше поклонничка на Соломон. Допи до дъно чашата си, коя поредна вече не помнеше, Миро й подаде нов джин, предвидливо беше взел няколко, за да не се реди непрекъснато.

• Ася искаш ли да ти разкажа ….

Думите достигаха до нея като през мъгла, науж ги разбираше, но някак си не схващаше смисъла. За какво говореха тези хора.

Отдалечи се от Миро и се надвеси над парапета. Техно музиката бичеше, прожекторите като силни фарове се въртяха във всички посоки и осветяваха танцуващата гмеж 10 метра по долу.  Ето, едно момиче си махна блузата и гърдите му се поклащаха в ритъма. На долния бар някакъв танцуваше по пражки, прожекторът освети  страстно танцуващите Роко и Роза. Задържа се дълго върху тях. Точно под нея имаше едно бяло мраморно осветено петно. Странно, защо там нямаше хора. Навсякъде претъпкано, а там долу имаше някаква голяма луна. Топла и уютна луна, която неистово я привличаше. Завъртя й се свят. Последното, което мина през съзнанието й беше как тялото й много пластично се премята през парапета, като в забавен каданс, дори се учуди, че не изпитва ужас от приближаващата се луна.