Ново, трето издание на „Масонската ложа и братството на Левски“

ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ

Историческото разследване „Масонската ложа и братството на Левски“ беше публикувано през пролетта на 2005 г., а три години по-късно излезе и второто допълнено издание. Осемнайсет години по-късно, поради читателския интерес, дойде ред на третото издание.

Книгата е базирана на факти, които са в научно обращение от десетилетия,
но по-една ли друга причина са били пренебрегвани, особено от историческата наука след 9 септември 1944 г.

Важно е да се отбележи, че в книгата „Масонската ложа и братството на Левски“  Свободното зидарство е разглеждано само и единствено в контекста на неговото развитие през 18-и и 19-и век. Не е коректно да се правят аналогии със съвременното състояние на масонското движение, особено в България.

Необходимо е уточнението, че самото движение не е единна формация с единна структура, а търпи постоянни промени и излиза от така наречената регулярност. След Великата френска революция през 1789 г. и последвалите походи на Наполеон Бонапарт в Европа и Северна Африка се заражда и разпространява масонството от военнополевите френски ложи, които сеят републикански идеи в завзетите територии. По това време се ражда терминът „диво масонство“, „диви“ ложи. Той се отнася за ложи, които водят независим живот извън установените вече масонски правила.

В края на 20-те години на 19-и век възниква и Националното масонство. Търсейки пътища за промяна на поведението на ложите и на обществото като цяло, за подобряване на живота на полските войници в руската армия и път към национална независимост, през 1819 г. полякът майор Валериан Лукасински създава Националното масонство, известно и като Народно франкмасонство. То се появява в противовес на различните масонски системи и има ясна цел – освобождението на Полша. Преди да премине към създаването на тази организация, полският офицер придобива 10-годишен масонски стаж във Великия Ориент на Полша. Именно това народно франкмасонство се разпространява на Балканите – гръцката „Филики етерия“, и в Руската империя – декабристкото революционно движение. То дава посоката на национално-освободителните борби в цяла Европа през този век.

Определяща роля за написването на „Масонската ложа и братството на Левски“ има изследването на проф. Христо Гандев „Васил Левски. Политически идеи и революционна дейност“. Книгата е писана в началото на 40-те години на 20-и век, когато авторът е хоноруван частен доцент, а по-късно става редовен доцент с царски указ през 1944 г. Деветосептемврийският политически преврат не позволява на Гандев да продължи изследванията си за Апостола на свободата. А в книгата си „Васил Левски. Политически идеи и революционна дейност“, отпечатана през 1946 г. от издателство „Нива“, той загатва за влиянието на масонството върху Левски и обещава да осветли някои неизяснени периоди от живота и делото на революционера.

Темата за принадлежността на известни обществени дейци през Възраждането към масонството не е чужда и на социалистическата историческа наука. В капиталния си труд „Масонството в България“, публикуван през 1986 г., проф. Величко Георгиев споменава мимоходом за някои българи през Възраждането, членували в масонските ложи в пределите на Османската империя, но без да дава каквито и да е подробности.

В „Масонската ложа и братството на Левски“ са цитирани редица мемоари, като най-голямо значение има книгата „Моите спомени от Възраждането на България с революционни идеи“ на Иван Касабов, отпечатана през 1905 г. Касабов е изключително интересна личност, свързана тясно с живота и делото на Георги Раковски и Васил Левски – той е основател на Тайния български революционен комитет (ТБЦК) в Букурещ. Едва след излизането на първото издание на „Масонската ложа и братството на Левски“ през 2005 г. за автора стана известно, че в архива на Иван Касабов е запазен документът, с който родителите му искат от френското правителство свидетелство за съдимост за сина си, за да може да влезе в масонска ложа (НБКМ – БИА, ф.154, а.е.19, л. 11) . Документът е от изключителна важност, особено в светлината на думите на Касабов: „Левски беше най-верният наш агент“.

Същата теза за силното влияние на масонството върху българското революционно движение застъпва и историкът Иван Лалев. През 1999 г. в качеството си на директор на музея „Васил Левски“ в Ловеч той обяви на пресконференция, че национално-освободителното движение през Възраждането е свързано с масонството. По това време авторът на тази книга вече работи по нея и това историческо мнение му дава още по-голяма смелост в изследването му.

Статия на Иван Лалев по темата всъщност е излязла още през 2000 г. и е публикувана в сборника „Българското революционно движение в навечерието на създаването на БРЦК 1869 г.“, в който са събрани докладите от научната сесия, посветена на 130-годишнината от началото на обиколките на Апостола из българските земи. Този сборник обаче изобщо не е популяризиран и не е предназначен за масова продажба, а може да бъде намерен само в някои музеи.

Така темата за свързаността на националната икона Васил Левски с масонството беше тиражирана за първи път на страниците на закрития вече вестник „Новинар“ през февруари 2004 г. Тогава поредицата от статии със заглавие „Масонът Левски“ на автора на изследването, което държите в ръцете си, предизвика бурна обществена реакция – от пълно отричане на тезата без аргументи до пълно одобрение. Оказа се, че българските историци са наясно с темата и документа на Касабов, но съзнателно ги премълчават.