ГЪЛЪБЪТ
В огнена орбита е окото му.
Зеницата му… Зеница ли е?
(Губим се… Търсим се… В дълбините й.)
Как вижда!… Какво вижда?
– Зрънца, разпилени от вятъра…
(Ах, този Вятър, хранител на птиците!)
– Трохи, които хвърлям?…
(Оо… аз, Майсторът на трохите!)
– Той?…
(Ех, този Творец на гледките!)
Как вижда,
как сладостно гука
в огнената си
орбита…
ВИДЕНИЕ
Виж върбовите клонки и листа
как мятат рехави ресни по Вятъра…
как сипят се валма от резеда
като откъснати от огън пламъци…
как погледът и огледът във тях
един във друг се настаняват…
и как пребъдват в синия чертог
реката…
въдичарят…
опнатата корда…
и златният шаран
с очи на Бог…
МАКЪТ
О, тия макове крайпътни
пак кървят в душата ми
безпаметна и скръбна…
…
Колелата монотонно тракат…
Те не знаят,
те не знаят
накъде летят…
Машинистът ужким знае…
но и Той е със душа прескръбна…
А и Слънцето пред Него
е огромен Мак…
МИСЛИТЕ
Като поселища
на древни жители
потъват и се сриват в мен…
Като солени пластове вода
потъват в тъмното Море.
Но други Селища се вдигат
от други Жители-заселници…
И други пластове вода –
неосолени…
РУЧЕЙ
… с искрящи капчици целува
тъмната Скала и плува
в златни и в сребристи струни
дето ражда сам… безгрижно…
…и огласява с ромон искрен
треви и корени които
висят като тревожни мисли
в душите ни… и сам разнищва
лъчите слънчеви които
се ронят тук като мъниста…
КРАДЕЦЪТ
Изтърбушено е вече всичко
като в ограбена до шушка стая…
Крадецът?… Можеш ли да знаеш
къде, кога и как тършува!
Явява се… И винаги – най-ценното!
Дори от думите – изкормва ги!
Ограбва смислите им… Ето,
измъква се все тъй – Невидим…
АПОГЕЙ
Зенитът е свърталище на нищото
Очите на змията гледат кротко
Ридът мечтае и сънува ниското
Нощта е ден за бухали и котки
…
Танцуват в маранята пеперуди
С танц прогонват блудните си мисли
И спомени в които какавиди
И грозни гъсеници те били са
…
Треви цъфтят и прецъфтяват вече
В дърво зазрява вчерашен копнеж
И аз през клони гледам как извечно
Небето се щурмува със цъфтеж
ПРОГЛЕЖДАНЕ
Вълкът отлъчен се превръща в глутница
Звезда единствена по-ярко свети
В Небето синьо всичко е завършено
В мига на тихо дремят вековете
…
Уютното е винаги в хралупа
Отвъдното в отсамното зачева
Върхът е връх за да го виждат други
Но той роден е само за да гледа
ЗИМНО
Върти се хоризонтът в сняг забулен
Илюзия във него се плоди
Път Един се ниже през заблуди
Слънце мержелее сред мъгли
…
Проплаква Младенец и вече знае
Как времето се свира в мисълта
И как изнудва Словото за този
Негов дар митичен – Вечността
ГРЕХЪТ
Сега е ден и Светлина пристъпва…
В дъха на Слънцето вирее неотложност.
В обладаната земя разцъфва девственост.
В необладаната цъфти порочност.
Утроба е невинността за делото.
Сега е ден и Светлина пристъпва…
Комуто се откриват всички тайни
Избраник ли е той? Или е жертва!
Грехът е оплоден с една награда.
Зачеват я отвъд все те – безсмъртните.
За всяка истина един ще страда –
всички до един да сме прегърнати…
АПЕЛАТИВНО
Аз рекох: Богове сте вие…
Пс. 82:6
Всеки застава пред всеки
като пред Бог…
Ученикът пред своя Учител.
Болникът пред Лекаря…
…
И най-накрая пред Бог,
който ни пита:
– Човече, как живя като Бог?…