Новият филм за Хан Аспарух се появи с голям шум, но без да се спомене името на сценариста – Вера Мутафчиева
В понеделник – 12.04.2021 г. гледах филма „Ханът и империята“ – обновеният и мащабно рекламираният игрален филм за началото на Дунавска България. Трите части на „Хан Аспарух“ от 80-те бяха умело съкратени и обединени в един филм. Браво! Изумих се на добрия монтаж, припомних си невероятно добрите батални сцени, огромната масовка, съвършената каскада, умелото джигитуване, брилянтната игра…. и всичко това снимано в края на 70-те и в началото на 80-те години. Изуми ме модерното звучене на филма, премереността, с която се поднасяше една историческа истина, която ако я нямаше, можеше да се залитне в кича. Най-много се възхитих на Вера Мутафчиева за невероятното й умение да пресъздава историята като очевидец, да надниква в миналото и там, където няма исторически данни и факти, да доизмисля истории, които са логични и биха могли да са се случили. Според мен и трилогията и този нов монтаж може да се сравнява с едни от най-добрите световни исторически фирми, като „Гладиатор“ или „Троя“, например. Развълнувана, проследих появата на режисьора Людмил Стайков на сцената след прожекцията. И той заговори, говори дълго, благодари на много хора поименно… спомена десетки имена. Все чаках да спомене например шефа на каскадите Кехайов или на конната езда Биби Рашев, защото без съвършената каскада филмът не би бил това, което е, но най много ме изуми, че изпусна Вера Мутафчиева, която пише сценария, най-важният човек за създаването на този филм. Все пак сценарият на филма предхожда романа „Предречено от Пагане“, тоест това не е филм по вече издадена книга, а е неин сценарий, направен специално за филма. Помислих, че се е разсеял, все пак човекът е на възраст, и затова потърсих в телефона си плаката на филма, за да видя какво пише за сценариста и ОТКРИХ:
„Ханът и империята“
България, 2020, 140 мин.
режисьор – Людмил Стайков
СЦЕНАРИЙ – ЛЮДМИЛ СТАЙКОВ по сценария на Вера Мутафчиева „ХАН АСПАРУХ“…
А малко по надолу на плаката пишеше:
„Ханът и империята“ на Людмил Стайков е създаден въз основа на режисираната от него епична филмова трилогия Хан Аспарух. Този нов филм разказва за трагизма, саможертвата и лишенията на главния герой Хан Аспарух и народа на българите по пътя към заветната им цел – създаването на българската държава – 681г.
http://www.ndk.bg/event/hanat-i-imperiyata-kinomaniya–9693-1?fbclid=IwAR2fOZtLgbAz8ooX3ot2P9w8H4K2_8bK8tyytkCigj5ddUQmHlgfmBLAD2k
……..
И…онемях. Първо, какво значи това нещо сценарий по сценарий, такова „животно“ преди не бях срещала?! И какво означава НОВ филм. Това е НОВ МОНТАЖ. Все пак нямаше нов сценарий, имаше умело съкращаване и презапис с нови технически средства. Все пак всичките думи, които се произнасят във филма, заснет преди години, са измислени от Вера, както е измислен и Велизарий и няма ръкопис на Велизарий, който може би новите „сценаристи“ са открили и използвали?!
В един момент разбрах, че неспоменаването на името на Вера Мутафчиева като сценарист от възродения, тоест съкратен филм за Хан Аспарух, не е случайно. Това не е просто небрежност, а престъпление. Спомних си, че в „Бивалици“ Вера Мутафчиева споменаваше, че са я изолирали от работата по холивудския филм по трилогията и не са ѝ платили нищо. В същото време чух гласа на Людмил Стайков, който разказваше как е стоял в Америка, за да помага за направата на холивудската версия и с това много се гордееше. А защо с него не е и Вера, сценаристът? По закона за авторските права без съгласието на автора/сценариста не може нищо да се променя. Значи и тогава са я измамили и сега мамят наследниците. Хайде, тогава по време на социализма не се спазваха авторските права, каквото каже партията това ставаше, но сега? Има ли съгласие на наследниците ѝ за съкращаване на сценария. Защото става въпрос само за съкращаване, а не за дописване. Какъв нов сценарий и нов филм при положение, че вече преселилите се в отвъдното актьори не могат да кажат нови думички?! В един момент осъзнах, че не става въпрос само за незачитане на най-централната фигура в реализацията на един филм – сценариста, а може би нещата са доста по прозаични и става дума за пари….
Но до там ли са стигнали в моралното си падение хората, че да не споменат човекът, който е изградил скелето, около което се е завъртял филма. Спомних си една холивудска приказка, че са необходими само три условия един филм да стане добър – добър сценарий, второ – добър сценарий и трето – добър сценарий. Киното е най-колективното изкуство, десетки, стотици хора участват и всеки допринася за реализацията, но все пак сценарият е най-важният – идеята, приказката, текста, без да се омаловажава ролята на всички други, най-малко на режисьора.
От преродения филм за Хан Аспарух попаднах в пиеса на абсурда, която за съжаление се случваше на живо.
И остава големият въпрос – ЗАЩО във филма по сценарий на Вера Мутафчиева липсва името ѝ? В очакване съм на отговор /не на Годо/.
Теодора Панайотова
––––––––––
Теодора Панайотова започва професионалния си път като стажант-актриса в Смоленския театър веднага след гимназията. След една година я приeмат в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специалност Българска филология, където учи факултативно Режисура и играе в студентския театър „СУ – 113“ по време на следването си.
Преподавател по български език е в Института за чуждестранни студенти “Г. А. Насър” от 1985 до 1990, а от 1990 г. започна активно да се занимава с журналистика и публицистика. Тя е сред основателите на в. „Демокрация“ и първия частен независим вестник „Репортер 7“, в които работи като репортер и редактор. Работила е като журналист и във в. „Подкрепа“, „Суперкомпас“, в. „Европа“, в сп. „Чергата“, в които има редица публикации, свързани с политика, синдикати, култура и общество. От 1997 г. работи като PR експерт в Пампорово АД, в Министерство на финансите, в община Чепеларе и в Столична община, район „Средец“, както и в издателство “Александър Панов” във връзка с разработването и издаване на учебници. От 2003 г. активно навлиза във финансовата сфера като PR в Комисия за финансов надзор, завършва и Магистърска степен по маркетинг към ВТУ “Свети Кирил и Методий” и Икономическия институт на БАН в периода 2005 – 2007.
Теодора Панайотова е участвала в разработването и реализацията на различни проекти в сферата на културата, образованието и финансовата грамотност. Съавтор е на учебни помагала за ученици в начален и прогимназиален курс и за гимназията, лицензирани от МОН. Автор е на различни сценарии, свързани с организация на събития – празници на общини, новогодишни тържества, чествания и други. Изготвя анализи в областта на публичното представяне на различни политики, политическия пиар и комуникационни стратегии. Автор е на пиесата „За парите и другите важни неща“, която е номинирана в конкурса за Нова пиеса на НБУ през 2020 г. и издадена в сборник с 5-те избрани пиеси на тема „Парите“.
Част от рекламата на филма
През далечната 1981 година, когато с всенародни тържества се отбелязаха 1300 години от основаването на българската държава, режисьорът Людмил Стайков предизвика истинска истерия сред зрителите с трилогията си „Хан Аспарух“ – „Фанагория”, „Преселението” и „Земя завинаги”. Оттогава изминаха 38 години, а над 10 милиона зрители проследиха със затаен дъх сагата за третия син на хан Кубрат. И до ден днешен творбата на Стайков, която остава ненадмината по мащабите си – в нея вземат участие над 100 000 души, си остава връх в кинематографията. Това е филм, който задължително трябва да гледа всеки българин, защото е урок по родолюбие и чертае онази невидима нишка, която ни свързва завинаги с корените ни.
Добрата новина е, че следвайки повика на времето, филмът „Хан Аспарух“ заживява нов живот. Големите актьори Стойко Пеев, Васил Михайлов, Йосиф Сърчаджиев, Аня Пенчева, Ваня Цветкова, Богомил Симеонов, Петър Слабаков, Джоко Росич отново ще ни пленят с играта си в дигитално реставрирано изображение на оригиналния филм, така, както е бил заснет, като е използвана най-новата съвременна технология. “Ханът и империята“ е създаден с нова драматургична структура, нова музика и звукови ефекти представени в сараунд среда. Изображението е дигитализирано в 4К и отговаря на най-взискателните световни критерии за филмово разпространение. Работата по новата версия е отнела около година и половина, по думите на режисьора акад. Стайков.
