Паралелни реалности / Отминаващи и Оставащи пейзажи –
изложба на Барамó
с подкрепата на Национален Фонд Култура
Последната изложба на Барамó (псевдоним на визуалния артист Елица Баръмова), вече тече в галерия [a]cube contemporary, София (18.02.-08.03.2021г.). Там тя представя живопис и джикле принт от два авторски проекта.
Първият е „Отминаващи и Оставащи пейзажи“ (живопис – Седиментен процес). Чрез него тя анализира възприятията и избирателния характер на паметта. През субективното възприятие се вглежда към заобикалящия „пейзаж“, в свободата на човешката воля, която променя неговите граници. Според художника, има пейзажи, които отминават, и пейзажи, които остават. Нямаме контрол над тях. Но от нас зависи дали да възприемаме нещата като част от живота, които ще отминат или място и състояние, в които искаме да продължим да бъдем. За нея пейзажът е синтез между човек и жизнена среда. Или квантова пулсация на времето в променящата се материя или в нематериалното, каквото е паметта. Отминаващите пейзажи са слабо конкретизирани, почти на ръба на фикцията. Нямат препратки към събития и лични преживявания. Оставащите пейзажи са фиксирани по-стабилно в паметта и се обективират като доказуема реалност. Те са самоанализ и отмерване на нашия вътрешен пулс.
Отминаващи пейзажи – река Ганг – смесена техника: Giclée Print и пастел; хартия Hahnemühle FineArt, *седиментен процес © E.Б; 100 х 67 см
Вторият проект е „Паралелни реалности“ (със слайдшоу и Giclée Print on Art Paper). В него анализът е насочен към разширяването на съзнанието и закономерностите в случайността. „Абстрактните живописни композиции са насложени с авторски фотографии от природата и следите от човека в нея. Свързани са с визуални символи и присъствието им в езиковата комуникация. Посланието препраща към съзидателната енергия на словото, креативността на себепознанието, авторефлексията като път към другия и идентичността. Паралелната реалност не е нещо отдалечено, а алтернатива за релакс в открадната пауза. Тя е бягащо отражение във витрината, насложено върху реалността или светлините върху мокрия асфалт. Осъзнаването на това, което е пред очите ни, радост от светлината и търсене на знаци без излишен фатализъм. Паралелните реалности реализират едновременно всички възможности. Без да рестартират предишното. Кое е началото на тази всеобхватна вероятност или пък къде е входът в градината с разклоняващи се пътеки? Те навярно са пътищата към физическата страна на прераждането, когато можеш (или не можеш) да избираш нов живот. Проектът поставя също въпроса какво е отношението оригинал – копие. Оригиналът е единствен – вдъхновява. Бутафорията е удобство, в което копието има познавателна и образователна функция. Но ако загубим нишката, копието измества оригинала и се превръща в зала с огледала, в която е влязло само отражението на оригинала…“ – споделя авторката.
Коралова поляна – Fine Art Giclée Print, част от слайдшоу
Творческият импулс на Барамó е калейдоскоп от срещи, парадокси, фрагменти от ситуации или отделни факти. Понякога те търсят за повод само дума в определен контекст, различен аромат, пътуване, прекосяване на мегаполис. Екстатично състояние, внезапна искра, която осветява моментно фрагмент от света и възстановява връзките си към него като верижна експлозия. Eкзистенциалните символи и авторефлексия на Барамó често ни отпращат към репери – „ноумен“ със средствата на фотографията, а посягането към обектива създава неочаквани ракурси. Завръщането към природата, движението, съзерцанието и източните практики са инструменти на вдъхновението.
В концептуалното ѝ мислене един от фокусите на визуалната поетика е отдаденият човек и неговата активна позиция, чрез която тя оценява проявата на етика в естетиката. Това е нейното кредо в копирайтинга ѝ за слоган на HINSA. Споделя ренесансовата платформа за всестранно развития човек и идеите на Флуксус.
Според Барамó изкуството е коректив и огледало за проблемите на обществото. Но огледало, което не преобръща образа. „В критични исторически моменти емпатията и човечността са животоспасяващи“, тя отправя призив за завръщане към етическите добродетели като опорен пункт и изход от съвременната драматична ситуация.
За нея създаването на хармонична картина, е верига от последователни решения, за които няма връщане назад както е в реалния живот. Личният пример винаги ще е апостроф към инерцията на обикновеното. Тя споделя идеята за изкуството като „продукт“ на сублимираната енергия и изследва октавите на страха, за да им намери своя антидот за противодействие. Екзистенциалното (или автентично) битие губи постижимостта си, става виртуално или илюзорно, свободата се заменя срещу „сигурност“ и обезпеченост в развитите страни, изградили своя „държава на всеобщото благоденствие“; Авторефлексията при нея е отдалечаване от този модел и една от спасителните придобивки на нашето време.
За Барамó фройдизмът е вече е остарял, обществото насърчава масовата „десублимация“ на либидото и легализира всички отклонения от нормалното. Насладите и развлеченията нарастват в геометрична прогресия и възниква „индустрия на развлечението“, която го превръща в масова стока и „начин на живот“. Това преобръща мерките за нормално и то се трансформира в произвол. Отминало е времето на „гневните млади хора“, днес е друго – на хора бягащи от действителността във виртуални светове, приобщени в общата маса-тълпа. Или такива, които си създават малки „весели общества“, в които са сплотени и дезалиенирани. Липсва трагическото в неговото антично и автентично преживяване на катарзис.
В условията на пандемията визуалното ѝ послание е: солидарност. Затова се присъединява към интернационалната инициатива за социална отговорност H.I.N.S.A като арт директор.(H.I.N.S.A. е абревиатура от «Help! I need some… art» – по аналогия с прословутата песен). Идеята е художници да подкрепят художници, а любителите на изкуството – арт сцената.
Авторката споделя: „Сред хората на изкуството има истински визионери и те отправят сензитивни предупреждения, без клатене на пръст. Творческата интуиция е доказала себе си във времето. Но за да има чуваемост, позицията на художника в обществото се нуждае от реабилитация. Детронирането на художника като социална позиция след 19-ия век на индустриализация и подем, е свързано с развитието и разпространението на други средства за документалистика и тиражиране, което води към еманципирането на живописта от тази нейна функция и обръщането й към спиритуализма… “ Картините ѝ в този дух са визуализирани „размисли върху човешката екзистенция“ съпроводени от кратък концептуален текст, задаващ насоки да се тълкува символичното послание-тема. Текстовете и картините взаимно се интерпретират и образуват едно концептуално цяло. Диптихът „Хомо Социалис“, създаден по време на пандемията, както и повечето от творбите в експозицията, показват социална ангажираност и рефлектират през авторската призма това, което се случва. Споделям концептуалния текст към него:
„Размисли за социалната динамика и усещането за завръщане.
Дневната светлина прави възприятията по-материални. Присъстващото отсъствие на Великия Архитект, тръгва като нишка от физическото отсъствие на другия и стига до усещането за божествената монада във всеки от нас.
Индивидът е каменна скулптура, която тежи на мястото си като камък, като казана дума. Той намира баланс в общуването – независимо дали става въпрос за разговор, търсене на общи хоризонти, съвместно съществуване или социализиране.
Але хоп! И изведнъж тези придобивки на съвремието се превръщат в табу, в забранен плод. Мъглата на пандемията пада за неясен период от време и настанява усещането за фикция. Алиенацията става екзистенциално условие. Общият невидим враг сближава хората, идеята на Вонегът за космополитното семейство намира почва.
Във форсмажорни обстоятелства човекът е захвърлен обратно към себе си, консуматорът не може да потребява, екстровертът и интровертът си заприличват, социопатът става социофил. Време за отлаганата равносметка, да догоним себе си. Тълпата вече не е стадо, става многолика и диференцирана. Конформизмът не покрива дефицитите. Личната отговорност добива нова необходимост, излизайки от сянката на стадото… … се търкулва една ягода. И тя ухае по онзи начин…“
Хомо Социалис I., II. – смесена техника: Giclée Print и пастел; хартия – Hahnemühle FineArt, * седиментен процес © E.B.; 94 х 40 см;
Творчеството на Барамó търси синтез на визуални и словесни картини – послания, потопени в усещане за космичност. Образите в картините въздействат като монументални пластики в оптиката на мистичното, където и фигурите и въздухът около тях изникват подобно протегнати ръце от други измерения, там битуват възможните светове…
–––
Последните изложби на Барамó в галерия [a]cube contemporary в София, в Български Културен Институт – Будапеща и галерия Соня Монти, Париж се реализират с подкрепата на Национален Фонд Култура, програма Творчески инициативи.
Барамó е родена в София. Ранните си години прекарва със семейството си в Куба. Това оцветява присъствието ѝ с цветовете на „радостта от живота”. Първите уроци по рисуване получава баща си. Отраства в среда на образовани и пътуващи родители.
- Тя е художник на свободна практика от 2001 г., когато завършва Национална художествена академия – специалност „Илюстрация“ с магистърска степен. Член е на СБХ, секция Живопис.
- Между 2000-06 г. излага творбите си основно в Германия. Има множество самостоятелни изложби в галерии и музеи в България и Германия (напр. Музей Gropius Alfeld – ФРГ, галерия „Alte Feuerwache“ – Гьотинген / ФРГ, Villa Mohr – Мюнхен / ФРГ, Български културен институт – Берлин / ФРГ и Будапеща/Унгария), галерии на гилдията (Künstlerhaus – Гьотинген / ФРГ, Шипка 6 – София/ Бг) и участия в международни проекти и симпозиуми (’19 Art Fair West – Норуич/ Англия; ’18 “Armory artweeks“- Ню Йорк/ САЩ; ’17 Art Basel; ’16 проект „Art meets History“, Гримберген – Брюксел/ Белгия; като национален представител: ’08 EUropas Mitte – Fulda / FRG симпозиум; ’01„Jeux de la Francophonie“ – „Musée des Beaux Arts“ / Отава, Канада.)
- Публични поръчки към Столична библиотека (’18-’20), Столична община (’01-’08).
- Отличена от Министерство на Културата (НФК), както с награди за живопис и дизайн в България, Германия и Америка.
- Работи в областта на абстрактната живопис, видео арта, хепънинга, рисунката, фигуралната живопис, графичния дизайн (книга, плакат, корпоративна идентичност), contemporary jewelry objects.
- Художник с експериментални търсения, тя е създател на визуалния език „Седиментен процес“ ● Често включва концептуални текстове към творбите.
- baramo.art
