Неда Антонова

Не мога да пиша за „Моят Шабат” литературно, Виви, поради прекаленото си пристрастие: към книгата ти се отнасям като към живо същество, което познавам отпреди да се роди. Помня колебанията и страховете ти, когато се видя заобиколена от огромни късове цветен мрамор – парчета битие, спомени, предания, легенди, хасидски мидраши и притчи на предците ти, а отсреща пулсираше собствения ти живот, с младостта, любовта, децата и техните деца. И ти трябваше да хвърлиш мост между тези два живота – оня Аврамов мост, който прадядо ти е съградил някога в днешния Средец – града,където имах честта вчера да бъда – съградил, отишъл си от света, но мостът с името му останал…
Бързам да ти кажа,че разликата между замисъла на книгата, какъвто го знам, и книгата, която прочетох ,е колкото между ембриона и проходилото дете.

„Моят Шабат” е композирана по законите на симфонична поема и впечатлява с мекотата на изповедния тон, с изящната нега на носталгията и с лежерния изказ на зрелия талант. Толкова много герои, но всеки от тях очертан с кратки и точни щрихи! Не мога да забравя прадядо ти Михал:напълнил пояса с варени яйца – храна за из път – и тръгнал да завоюва света! Или любимия ми женски образ – Бука, зарязала баналното и поела с гемията на Мехмед подир сянката на любовта! Или баба ти Виктория с нейните пъстри гоблени и строг нрав, или всичките онези лели, чичовци, полузабравени близки – дълга върволица от Тракия, та чак до газовите камери…

Като твоя съвременница се радвам, че в тази книга ти хвърли мост и между нашите два етноса. Живели сме векове заедно, почитали сме празниците си, помагали се си, но всеки е мислил за другия със стародавни клишета. Тази книга ще бъде откровение за българите и вълнуваща балада за евреите. И докато я четем, ние ще бъдем духом заедно. Това е добрата литература! Като българка и читател, аз ти благодаря, Вивиана Асса! И ще се радвам ако „Шабат”-ът се окаже само първа част на семейно сказание.
Защото…ЗЕ МА ЙЕШ! („Животът е това, което е!”)

Предишна статияИзлезе второто, допълнено издание на „Царица Елеонора Българска“
Следваща статияСтихове от Кръстьо Раленков

Свързани статииОще от автора

1 коментар

  1. Kosta Kostov

    В петък вечер това словесно приключение през стария Бургас и неговите духовни властелини попадна в ръцете ми. Когато го отнесох у дома, ми го взеха така категорично и бързо, както куцо пиле отнася домат или глиган каскета на горския. Днес книгата вече е прочетена на един дъх от първия по ред и се поема от следващия й възторжен читател, преди да стигне и до мен, великодушно споменат от Виви Асса в няколко реда на стр. 69. Някога, когато бях съвсем начинаещ лекар и прекарвах част от времето си във вътрешните отделения на окръжната болница на Бургас, се случваше да се срещам с д-р Асса, най-опитния офталмолог в града. Тогава не подозирах, че след години, член на фамилията Асса ще стане един от най-добрите ми приятели. На Виви и бургаския зет Румен Леонидов, дължа много от най-вдъхновените си срещи в живота. Тази книга ще ме върне към някои от тях, които са се случили, преди да бъда удостоен и аз.
    Ние, бургазлиите, си обичаме града и “Моят шабат” е полет към нашето минало, докосване до “духа на мястото” със слънчевите летни утринни улици, крясъци на гларуси, плисък на вълни и параходни сирени. До онези личности и случки, които са вдъхновили Вивиан Асса да напише тази книга.

    Снимка на Kosta Kostov