Не е парадокс, а искрено пожелание. Мисля, че прекаляваме с вторачването ни изключително към бъдещето. Още повече, че образът му не е нарисуван в кой знае колко светли и ведри цветове. Не бяха епидемии и пандемии – помните ли СПИН-а, Лудата крава, Еболата и сега – Китайския вирус. А утре, ако не и довечера – Глобалното затопляне, погубването на Антарктида, Въглеродната чума, сега говорят за намаляване, даже изчезването на пчелите (а кой ще се занимава с опрашването?), скоро нямало да има достатъчно вода, но пък бъдещи циклони, наводнения и заметресения ни били сигурни.

Бог стана за подигравка – хайде, като е толкова всезнаещ, всемогъщ и милосърден, защо ни стоварва едно зло върху друго. И по-важно и сигурно интересно – защо не ни избави от всичките тия беди, нали преливал от милост и доброта, а, де, къде е, няма го. Забравихме бързо-бързо, че ние си Го изгонихме – и то с радост. „Без Бог, без господар, Септември ще бъде май! Човешкия живот ще бъде един безконечен възход – нагоре! нагоре! Земята ще бъде рай – ще бъде! Ако Гео не ви се нрави, прочетете как Христо Радевски Го разстреля.

Ще бъде – на мук! Септември не стана май, а се превърна в символ на трагедия и позор. Животът ни пое един безконечен път надолу и надолу – към първобитното и примитивното. И земята стана не рай, а ад! Разбира се, че всичко писано от философи, поети – ще се сбъдне! и се сбъдна! Тия с дългите бради познаха, а другите – от Казан, Гори и Правец довършиха цялата работа.

Но преди това, в лято Господне 1879то – да се чуди и мае човек – още на 16 април, още няма България, дето се вика – и ето ти и Конституция! Тия мръсни руснаци – уж освободители, а те поробители! – ни създават за ползване и за веки веков Органически Устав за държавно устройство и то какъв – за чудо и приказ! И Лукиянов и княз Дондуков-Корсаков ползват – не декретите на Иван Грозни, или разпоредбите на Николай I (Палкин), ами най-прогресивното и демократическото за онуй време – Белгийската конституция от 1831 г. Па и я сравняват с Румънската от 1866 (тя самата заимствана от белгийската) и Сръбската от 1869та. А и нашите първенци я поправят, допълнят и изшлайфат.

А и каква само конституция се получава. 18 години по-рано американският президент Линколн е обявил премахването на робството в САЩ (но ще вземе горе-долу още 100 години, докато негрите получат пълни и неотменни политически права), а само 49 дни по-късно Царят-Освободител Александър II издава „Манифест за всемилостиво даряване на крепостните с правото да бъдат свободни селски жители и за устройството на техния бит“.

Обаче нийде в света го няма този величав член 61 от Търновската ни Конституция:

Никой в българското царство не може нито да купува, нито да продава человечески същества.

Всекой роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска територия.

И между другото, де, а и понеже съм толкова горд, че съм българин, призовавам за един час поне да се обърнем към Миналото си. Не само Крума Страшни, Симеон Велики и Св. Княз Борис I Михаил, но и това що е било от 1879 до 1944, включващо и „монархо-фашизма” 1923-1944. Зер в самата Търновска Конституция бихме могли да намерим отговор на някои ог въпросите, които ни тормозят и до ден-днешен. Значи, не става въпрос за носталгия, а за здрав разум и отговорности.

Говорим за разделение на властите: изпълнителна, законодателна и съдебна и се перчим, че сме били парламентарна република, а се оказва, че Втората ни република е съдебна, а не парламентарна. Понеже в сегашната ни Конституция многознайковците от 1990-1991 наред с многото препъни-камъни, които туриха в нея, та да не може да сработва, дадоха власт на съдиите да решават кои закони и актове на Народното събрание били „конституционни” и кои не. Значи командерят съдиите, а не Парламентът. Сега вижте разделението на властите според Конституцията от 1879:

Член 13. Съдебната власт в всичката нейна ширина принадлежи на съдебните места и лица, които действуват от името на Царя. Отношенията на Царя към тия места и лица се определяват чрез особни наредби.

Член 44. Ни един закон не може да се издаде, допълни, измени и отмени, докле той по-напред не се обсъди и приеме от народното събрание, което има право също така и да тълкува неговия истински смисъл.

Член 49. Само народното събрание има право да решава опазени ли са всичките показани в тая конституция, условия, при издаването на някой закон.

Народното събрание кове закони, а съдиите ги изпълняват спрямо нарушителите. Съдиите не тълкуват законите, а ги прилагат. Точка. Ето ти разделение на властите.

Друг въпрос, около който се въртят коментарии, предложения и се спори дълги години, засяга организацията на изборите за народни представители, отношението към политическите партии (колко пари трябва да им отпуска държавата за да продължават да пречат и досаждат) и много важната тема за възнаграждението, пенсиите и другите привилегии на самите народни избраници.

В старата Конституция тези въпроси са разгледани кратко, ясно и напълно логично. Избира се по един народен представител на 20 000 души от двата пола за четири години. Единствените изисквания са възраст – 21 години за избиратели и 30 години за избираеми, както и грамотност за кандидатите за народни представители:

Член 86. (Изменен на 11 юли 1911 г.). Обикновеното Народно събрание се състои от представители, избрани направо от народа, по един представител на двадесет хиляди души от двата пола. Представителите се избират за четери (sic!) години. Преди са били избирани за пет години.

Избиратели са всички български граждани, които имат възраст по-горе от 21 години и се ползуват с граждански и политически правдини.

Избираеми за представители са всички български граждани, които се ползуват с граждански и политически правдини и са на възраст по-горе от 30 години и да са книжовни (грамотни).

За редът на изборите ще се изработи особен избирателен закон.

Липсва какво да е отношение към политическите партии, впрочем самата дума „партия” не съществува в Конституцията. Не може да става и дума, значи, за каква да е „субсидия”, издръжка или милостиня, която народът да подхвърля на българските политикани. А и за какво да ядат народните пари изкарани с труд и пот?

Помислено е също така и за издръжката на депутатите. Тя е в същност доста щедра. Конституцията предвижда народните представители да получават по една пълна надница за дните, когато Народното събрание заседава. Освен това на народните представители, които не живеят в София им се осигуряват пътни пари – отиване и връщане по ведомост, когато идват в София и се връщат ог заседания. Толкова. При днешни условия това са една пълна надница на всеки народен представител за всеки ден, когато присъства на заседания и пътните разноски за тези, които не живеят в София.

Колко е тази надница не се казва, но вероятно е била средната надница за страната – при днешните условия около 70-80 лева на ден. Също при днешните условия – автобусен или железопътен билет отиване и връщане от местоживеенето на народния представител до София и обратно.

Няма и дума за пенсии, автомобили, аероплани, хеликоптери и секретарки. Сегашните депутати са си определили заплати от 5 000 до над 10 000 лева, имат си и безотчетни, Правителствена болница, автомобилен парк, секретари и секретарки, жилища в София, каквото им дойде на ум и работят ли, работят. А не знам дали може да си представите колко по-спокоен и щастлив ще бъде живота на целокупна България, ако някой се намери да ги озапти, или поне вразуми. Депутатски заплати са отпуснати и на всички академици от БАН. Член-кореспондентите пък получават 30% от депутатската заплата. Хей така, за Бог да прости!

Народните представители са се събирали на заседания през времетраенето на две сесии от по два месеци годишно. Първата сесия е била от 15 октомври до 15 декември, а втората –  от 15 януари до 15 март. Това е всичко. Умно и предвидливо народните представители са били възпрепятствани да създават закони след закони и даже до 1911 г. явно се е смятало, че вече приетите закони са достатъчни. Понеже до изменението на Конституцията от 11 юли 1911 г. се е предвиждало само една сесия годишно – от 15 октомври до 15 декември.:

Член 127. (Изменен на 11 юли 1911 г.). Царят свиква народното събрание редовно всяка година. Сесията трае от 15 октомврий до 15 декемврий и от 15 януарий до 15 март. Но, по някои важни работи, събранието може да се свика и извънредно. Преди е имало само една сесия – от 15 октомври до 15 декември.

Член 139. (Изменен на 15 май 1893 г.) Всичките представители получават дневни пари, а пътни получават само тия, които живеят не в същото място, дето заседава Народното събрание. Предишният текст е гласял: Членове на Народното събрание, които живеят не в същото място, дето заседава събранието, получават както наднични пари, така и всички пътни разноски за отиване и връщане. Колко ще бъдат разноските, това ще се определи по особен закон.

Заслужава да се отбележи, че не всички народни представители са вземали полагаемото им се възнаграждение. В архива ми имам една карикатура от Александър Добринов на г-н Къню Савов от 1938 г. с подтекст: „Къню Савов, народен избраник на I Чирпанска изб. Колегия, по липса на материални възможности не е можал да използува моторизирано средство и е дошел пеш до София, за да присъствува при откриването на  ХХIV об. Народно събрание. Това за сведение на касиера при Народното събрание”.

ХХIV Народно събрание заседава през 1938-1939 година. Г-н Къню Савов е един спретнат полу-усмихнал се слабичък селянин с дълги, засукани мустаци в аба, потури, висока черна гугла и широк черен пояс, от който се подава кама (нали  е от Чирпан!). На гърба на стола му е подпряна гега и торбичка, вероятно с припаси за из път. Не е само трогателно, но е и толкова мило и толкова българско! Г-н Савов няма да сътвори лоши закони и ще се бие до последно за майка България, как мислите? Имал е и късмет, че не е бил народен представител в следващото Народно събрание, щеше да бъде вероятно утрепан от Народния съд, който обаче не пожали карикатуриста му.

ЕсЕмЕси се подхвърлят насам-натам, писма се отварят, хора се следят, разговори се подслушват. Арестуват се граждани, тормозят ги, държат ги следствени с години. Правят какви ли не комисии и агенции да им вземат парите и имотите, бият ги, мъчат ги.

Ей, чакайте бе хора, вижте какво са ни запретили отците още навремето:

Член 73. Никой не може да бъде наказан без присъда от надлежния съд, която е вече добила законна сила.

(Нова алинея от 11 юли 1911 г.) Не могат да се създават изключителни съдилища или следствени комисии под  никакъв предлог и под какво и да е наименование.

….

Член 75. Никому не може да се наложи наказание, което не е установено от законите.

Мъчения при какво да е обвинение, също и конфискуване на имот,  се запрещават.

Член 77. Частни писма и частни телеграфически депеши съставляват тайна и се броят неприкосновени.

Отговорността на длъжностните лица за нарушение тайната на писма и депеши ще се определи по особен закон.

И накрая, макар и не по важност:

Член 161. (Изменен на 11 юли 1911 г.). Министерствата са десет:

  1. Мво на Външните Работи и на Изповеданията;

  2. Мво на Вътрешните Работи и Народното Здраве;

  3. Мво на Народното Просвещение;

  4. Министерство на финансите;

  5. Министерство на Правосъдието;

  6. Мво на Войната;

  7. Мво на Търговията, Промишлеността и Труда;

  8. Мво на Земледелието и Държавните Имоти;

  9. Министерство на Обществ. сгради, Пътищата и Благоустройството, и;

  10. Мво на Железниците, Пощите и Телеграфите.

Преди изменението министерствата са били осем: земеделието е било заедно с министерството на търговията, а железниците са били част от министерството на обществените сгради. В оригиналната Търновска Конституция министерствата са били шест, променени на осем в 1893 г.

В момента министерствата са 17. По комунистическо време те се меняха и трансформираха, като са достигали до 27 министерства. Разбира се, към всички министерства има придадени заместник-министри, има и заместник министър-председатели. Всички те се радват на свои отделни администрации и служби от най-различен характер. Но увеличаването на административните органи продължава без спирачка.

Освен министерствата съществуват и функционират щастливо и безпроблемно 13 агенции, 5 комисии, още 29 т.нар. изпълнителни агенции, 60 други агенции, дирекции и комисии, от които 45 са създадени със закон, а 15 – с министерски постановления. Има и 2 държавно-общински консултативни комисии, но и 87 т.нар. съвети (между тях е и „междуведомствена комисия по космически изследвания”. В БАН също има подобен институт).

Съществува отделна Администрация на Министерския съвет. В нея – прикрепени към министър-председателя – са политически кабинет, администрация на главния секретар, звено за вътрешен одит, звено по сигурност на информацията, финансов контрольор и главен инспекторат.

Горкият Георги Кьосеиванов, м-р председател от 1935 до 1940 г. Канцеларията му беше в сегашната сграда на БАН, срещу Народното събрание. Имаше личен секретар, машинописка и един разсилен. Сигурно е идвала и чистачка. Как ли се е справял без инспекторат и без звено за вътрешен одит? Тогава сме били 7 милиона и сега сме пак 7 милиона. Освен това тогава работите вървяха, сега само кретат.

В днешна България има и 144 „специализирани териториални администрации създавани като юридически лица с нормативен акт”. Те са в добавка към 28 областни администрации, 265 общински и още 35 районни администрации. И какво ли още няма?

Предупреждение на Търновската ни Конституция:

Член 102. Никой с оръжие не се пуща в залата на заседанията, нито в зданието дето е събранието.

Военни стражи и въобще въоръжени сили не трябва да се турят ни при вратите на залата на заседанието, ни в самото здание, ни близо до зданието, освен ако събранието по вишегласие само пожелае това.

И да не забравяме никога, че според

Член 6. (Изменен на 11 юли 1911 г.). Българският Цар носи титла Негово Величество Цар на българите, а престолонаследникът – титлата Царско Височество. Преди изменението:”Българският Княз и престолонаследникът му носят титлата Царско Височество”.

 Може да не сте забелязали, затова ще напомня. Царят ни (няма нужда да сте монархисти, Владетелят, Председателят, Президентът, Първият човек в държавата…) не е Цар на България, а на българите, сиреч не само на живущите в границите на държавата! Достатъчно!++

––––––––-

++Всичко почернено, италикс и подчертано от автора. Цитатите от       Търновската Конституция са променени по новия правопис, но не са редактирани.

Никола Г. Алтънков

7 май 2021 г.

Предишна статияБЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА НАПРЕДНАЛИ, от Христос Хартомацидис
Следваща статияКИНОТО КАТО ТЕАТЪР