Книгата бе представена във Варна
от Георги Кючуков
Ваклуш Толев е една от най-енигматичните личности в новата ни история. Наричан е философ, богослов, мистик, духовен учител. Роден на 7 януари 1923 г., в село Поповица, Пловдивско. Учи право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Изключен е през 1946 г. по политически причини. Престоява 12 години по лагери и затвори. Много хора го оприличават на Ганди, заради идеята му, че злото не съществува, а то е нееволюирало добро. Излиза от затворите след повсеместна амнистия за политическите затворници и успява да завърши богословие в Духовната академия в София. След промените е поканен да участва в политическия живот на страната, но отказва и започва да чете лекции по история на религиите първо в Пловдивския университет, по-късно и в Софийския университет. До края на живота си (2013 г.) е лектор в различни културни центрове на страната.
През 2023 г. се чества 100-годишнината от рождението на Ваклуш Толев, и по този повод през март в рамките на „София филм фест“ се състоя премиерата
на документалния филм „Ваклуш“ на режисьора Николай Василев. Филмът
е сниман над 20 години и в него споделят спомените си за Ваклуш Толев президентът Петър Стоянов, бившият здравен министър Илко Семерджиев, политологът Огнян Минчев, историкът Андрей Пантев, както и журналисти, философи, физици и публицисти.
Лентата бе представен и в Пловдив, Варна и ще продължи да гостува и в други градове на страната.
Момент от представянето на „История на религиите“ във Варна
По повод новото издание на книгата социологът проф. Захари Стайков отбелязва: „Това е не просто история, а теория на религиите“
Религиите присъстват, в културите на човечеството, защото културите са сублимираният, ръкотворен, духоосъществен плод.
Какво даде индо-арийската общност? Остави идеята за водачеството (в лицето на Рама) и ни завеща бляна за безсмъртието. Водачеството, което трябваше да воюва и в плът, и в реалност, и в душевност. Водачеството, което е най-голямата битка в човечеството: човекът трябваше да бъде център – егоцентричен, за да се откъсне от стадото. Оставиха и бляна за безсмъртието, защото те много лесно кореспондираха; защото те в своята теза на прераждането всякога си знаеха душите.
Какво даде Египет? Материализира идеята за безсмъртието. В какво? В пирамидата! И остави бляна за мистериите, които продължаваха хилядилетия да изграждат пратеници за култури, за религии, за святост. Знаете, че там се извършваха великите посвещения, защото имаха културата на предшестващите ги атланти. Това беше Египет!
Какво ни даде Израил? Осъществи идеята за обетованието, т.е. богоизбраничеството, и ни остави бляна за Месията. Тези, които познават окултните школи, знаят, че това племе е било петата подраса на Четвъртата Коренна раса, т.е. върху него пада знакът на утробното раждане на децата на Петата Коренна раса – т.е. избраничеството! Разбира се, свършиха работата си, дадоха твърде интересни теории, оставиха институцията на пророчеството… Но този блян, който завещаха, беше повече от пророчеството! Оставиха го, но и не можаха от него да си вземат нищо. При Своите Си беше и те Го не познаха (Иоан 1:10-11).
Какво ни даде Елада? Идеята за красотата, като я осъществи във философия и изкуство, и ни остави легендата за Икар (синът на Дедал), т.е. за необзорния обзор. Красота и изкуство имаха и другите – много основателно Неру в своята книга „Откриването на Индия“ рече, че гръцката трагедия е крадената мистерия на Индия.[1] Но фактът е, че за Европа идеята за философията и красотата в изкуството дойде от Елада. Сега, когато преоткриваме известни ценности за красота, изкуство и прочие в Далечния Изток, почваме да се колебаем. Но – така е било. А това, което остана като блян, е Икар – идеята за пόлета! (Защо не ни го оставиха индийците? Защото те си го правеха. Вижте колко приземна е културата на еладците и колко несмутено крилата и фантазираща в полетата извън Земята е другата! Защо ще ни го оставят, като го правят? Та те си преминават!) Това остави Елада за Европа, която пък след това стана майка на цивилизациите и, както знаете, чрез ракета отиде в Космоса. Икар имаше достатъчно восък, но нямаше знание. Но блянът на Икар – да се изнесете в Космоса, е завещанието – необзорният обзор!
Какво ни даде Древният Рим? Санкционира идеята за правото и остави бляна за свободата, която да дойде от по-висши сили, защото правото не е най-висшата сила. Вижте каква антитеза се ражда – не всякога, когато имате правда, имате и свобода! Защото потребата от закона за правдата е ограничение на волността и въображението.
Какво даде християнската култура? Осъществи чудото и завеща бляна за истината, за царството Небесно. За първи път в хилядолетната история на религиозно поведение чрез Христовото Възкресение човекът се премести от Хадеса, от подземното царство на сенки и мъчения, в Небесното царство! Какво е чудото? Чудото е дело на Бога, извършено пред лицето на човека! Това, което някога звучеше като чудо, днес е реалност. То е възможното въображение на реалното в живота. За вярващия Бог винаги е реалност. И затова в „Езотерични школи и мистични учения“, в първата част, писах: Има една реалност, по-реална от реалността – това е Духът!
Какво даде ислямизмът? Донесе съмнение във висшите ценности (макар че е една религия, която дойде 622 години след Учението на Любовта, а преповтаря Учението на Правдата на Моисей) и остави един натрапчив ритуал, една цивилизация, малко граничеща с насилието. Разбира се, всяка религия е една хармония с йерархията на тези, на които се дава! Другояче не може.
