Слав е роден под щастлива звездица, толкова разнообразни дарби, толкова разнопосочни превъплъщения! И всичките осъществени, до едно реално реализирани, от първото до последното – окончателно финализирани…
Слав е щастливец, че не пропиля талантите си, макар че нетърпеливата му душа е винаги неудовлетворена от постигнатото, от произведенията си… Но тя е права да се бунтува – нежна е, чувствителна, зряща и провиждаща, ала силният дух на Бакалов често пъти я засенчва, затъмнява, загърбва.
Духът винаги прави разликата между обикновените хора и необикновените личности. При Слав, духовният двигател е уникален по обороти в секундата,
по опасната си динамиката, по избухливата си вулканичност… Това не са празни празнични приказки, поздрави от приятел, това са поредица от неоспорими факти как в една същност се събраха толкова много сроднодушия – аниматор, сценарист, живописец, карикатурист, сатирик, писател, кинорежисьор, драматург, театрален постановчик, артист, бунтовник, творянин…
Сливане между Бакалов и Слав, между заложеното от Небето и самопроизведеното от него в себе си, тук, на Земята, се случи с гръм и трясък, с възторзи и покруси, с кристални намерения и прозрачни постижения.
Самият Слав Бакалов се превърна – постепенно и плавно, но забележимо –
в изумително произведение. Което се размножи в неизброими вече проявления, чиито следи са разпръснати в галактическата неповторимост. Защото е обсебен
от вдъховенията си, от отраженията си, идеално очертани в завършен до съвършенство кръг…
Всяка изложба на Слав е скок от едно място към друго място в битието – ако можеше би литнал и летял с крилатите си четките към сиянията на други селения. И понеже космическият му дух е завързан с пъпната си връв като с танталова верига за днешността, всички, които умеят да чуват воя на картините, техния смях и плач, кикотене и мълчание, знаят, какво изпитва Слав докато потъва
в грунда и преминава отвъд платното.
Тази ненаситост за живот през арта и чрез съавторството му с Големия Автор, притежават и други забележителни творци. Но при Слав уханията на цветовете, концертите на композициите, препускащите перспективи и съчетанията от внушения, визии и вълшебности, са различими дори от небесните етажи, където невидимите нощни стражи обикалят по планетарния перваз и наблюдват всичко…
И те понякога се заплесват, замаяни от Бакаловата способност да владее своята различност – от цветната природа на нещата до тяхната необятна необясимост,
от елегатната еротичност до скандалната провокативност, от сгъстения сумрачен градски пейзаж до празничните отражения върху паважа.
Изброяването може да се продължи до безкрая, защото и Слав е безкраен. И ако някой си мисли, че на човек от такава порода, на породата сътворител, може се тури точка, този някой дори да е Бог, силно се заблуждава.
Многоточието Бакалов продължава в сегашно историческо време. И в сегашно бъдещо време. Във всички времена и във всички пространства.
А сега е време да открием новата му елитна експозиция с думите:
„Славчо, благодарим ти, че те имаме! Благодарим ти, че прие да ни имаш! Благодарим ти, че се обичаме!“
Бъди и винаги Бъди!“
Амин.
Румен Леонидов
