Тезата отдавна е спорна въпреки убедителни примери като
Андре Малро, Министър на културата при управлението на
генерал де Гол, у нас проф.Емма Москова – на същия пост в
правителството на Иван Костов. Дали кентавърът , съчетал сила
и мъдрост, е по-ефективен, по-въздействащ, по-убедителен от
политикът без интелектуален заряд, който притежава други
знания и по-важни умения? Първо да кажем кои от тях определят
успешният
МОДЕЛ НА ЛИДЕРА
Ще използвам данните от моята докторска дисертация
„Конкурентноспособност на политическите партии чрез
управление и развитие на същностните им компетенции”,
защитена в НБУ през 2008 г. В нея за пръв път в света беше
доказано, че партиите като всички организации трябва да се
модернизират чрез модели за отлично управление и
организационно съвършенство. Те включват генетично развити
компетентности на организацията, отличаващи я от всички
останали в конкурентната надпревара . Това се отнася и за
индивидуалните умения на ръководителите, които трябва да се
изграждат с подхода на „мека”-та или поведенческата
компетентност и могат да се измерват и развиват /управляват/.
Чрез тях се подбират и стимулират талантливи /съвършенни/
лидери с развит управленски талант, увеличаващи
конкурентноспособността на партията.
Класацията включва 7 /седем/ компетенции: Стратегическо
виждане, Лидерство, Екипна мобилизация, Мотивиране
/въвличане/ на другите, Концептуално мислене, Ефективна
комуникация, Анализиране на политическите процеси,
подредени от политици от ДСБ, заемали високи постове:
Председател и зам. председатели на Народното събрание,
Премиер, Министри и зам.министри, депутати и др.
2
Безспорно най-важната от тях е първата: за формулиране на
мисията /за какво е създадена/ и стратегическите цели на
организацията. Тук са нужни теоретични знания за прогнозиране,
глобален поглед и сканиране/анализиране на влиянието на
външната среда и очертаване на цялостната партийна политика с
иновативни решения, нови идеи за промяна, засилване на
политическата мощ чрез изграждане на мрежи за партньорство.
Истинският лидер винаги спазва принципа:
„В ПОЛИТИКАТА ВСИЧКО Е ВАЖНО!”.
Няма никакво съмнение, че интелектуалецът по природа е
визионер с умение за глобален прочит на явления и процеси, има
аналитично мислене, творческа нагласа, склонност към
предвиждания. Особено важно е умението му да различава
същинските проблеми от подробностите, да вижда цялостната
картина на политическото пространство и така да намалява
ентропията в дейността на партията. Със своите развити, вродени
способности политикът – интелектуалец ще усили всички
характеристики на тази компетентност и ще бъде много по-
ефективен, по-далновиден, по-въздействащ и авторитетен за
своите съратници и за подбраните партньори, които той отлично
е преценил.
„Лидерство”-то се вписва естествено в казаното досега като
отбелязвам, че интелектуалецът е проникновен мислител, който
може да се фокусира върху Главното в политиката и да сътвори
отличително чувство за мисия. Харизматична, както и на
лидера, е изключителната му ангажираност и целеустременост –
той привлича/увлича хората като ги убеждава, че мечтите са
реални и достижими и ще ги докоснем, ако преминем границите
на личните си интереси и се раздаваме за „Нещо голямо и добро”.
Силна негова страна като лидер е управление на доверието,
защото е предвидим, надежден, стоик за пример на всички със
постоянство и последователност в най-трудните ситуации.
Хората го следват, защото му имат доверие:
ДОВЕРИЕТО Е КЛЮЧОВ ФАКТОР
ЗА ВСЯКА ОРГАНИЗАЦИЯ!
3
Няма да се спирам на „Екипната мобилизация” – в
активирането на партията участват и други членове на
политическото ръководство, изборни структури, водачи на групи
за агитация, преговорни екипи и други.
Виж за „Мотивиране/въвличане и развитие на другите”
лидерът носи изключителна отговорност. Интелектуалецът е
генетично свободен и като лидер приема за своя мисия: свободата
на идеите и мненията в организацията, правото на избор,
активното участие в промените и вземането на решения на всеки
партиен член. Демократичната среда е най-силният стимулатор за
пълноценно политическо участие на хората – най-важният фактор
за конкурентноспособността на съвременните организации, които
непрекъснато инвестират в човешките ресурси чрез модерни
системи за непрекъснато обучение на партийният актив, с
лансирането на нови лидери, формиране на организационна
култура на знанието.
При управлението на неизбежните конфликти
/предотвратяване, идентифициране, разрешаване чрез подходяща
стратегия/ богатата култура, спокойствието и мъдростта на
интелектуалеца играят незаменима роля. Същите качества са
залог за успешно използване на различни хора /по пол, възраст,
етническа принадлежност, вероизповедание, в неравностойно
положение и др./, привлечени според техните достойнства, което
създава цивилизационно разнообразие, добър имидж и
мобилизира организацията /Всички работят по-добре за
справедлива и хуманна организация/.
„Концептуалното мислене” е генетично присъщо на
интелектуалеца, програмиран да създава/разработва/ теоретични
концепции и модели, да гради и проверява хипотези, да
синтезира, да съпоставя своите виждани с общата „картина”, да
улавя тенденции, да открива последователност и систематичност
в процеси /събития/, да определя факторите за успеха. Тоест той
ще се проявява като
ЛИДЕР „ОТВЪД ХОРИЗОНТА”
за 10 – 20 години.
4
Способностите на тази ключова, според мен, компетенция, се
разпростират и върху останалите две: „Ефективна
комуникация” и „Анализиране на политическите процеси”
/за нея дори не е необходим коментар, защото се покрива и от
стратегическото виждане/. Интелектуалецът е обречен на
общуване, умее да слуша внимателно и е ненадминат в
комуникирането на визии и послания, защото излъчва
вдъхновение, образност , яснота, оптимизъм, съпричастност. Той
непрекъснато сканира външната среда за откриване на
потенциални алтернативи, проучва разнообразни източници,
търси критична информация, работи отлично с медиите, говори
свободно пред различни аудитории и представя актуална
информация с кратки, ясни и въздействащи послания, известен е
сред широки обществени кръгове, сред политици, политолози,
журналисти.
От анализа на индивидуалните компетенции на политическия
лидер и сравнението им със изградените и вродени способности
на интелектуалеца става ясно, че те хармонично се съчетават и
дават синергетичен ефект, когато това е едно и също лице.
Разбира се не от всеки интелектуалец автоматично би произлязъл
силен лидер, но ако има заложби и политическа нагласа би могъл
да ги развие според разработения компетентностен модел, който
всяка модерна партия би трябвало да притежава. За съжаление в
България няма такава партия. Разработеният от мен
компетентностен партиен модел бе предложен още през 2008
година на „Демократи за силна България”, но те не пожелаха да
се развият като конкурентноспособна организация и се
превърнаха в СДС 2. През 2021 година го предложих на
„Продължаваме промяната”, чиято проява бях предрекъл през
2011 г. в книгата си „Очакване на лидера”, но и те не проявиха
интерес.
Интелектуалците разширяват свободата, ефективността и
въздействието на политиката, но отдавна я напуснаха, защото тя
днес е позорно тържище, където всичко се търгува. Време е да се
върнат и да изгонят от нея престъпниците с власт, които я
опорочиха до мръсен бизнес без правила.
Д-р Панайот Ляков
