ЗАКЪСНЯЛ ПОСТМОДЕРЕН
ПРОЧИТ НА СМИРНЕНСКИ
Сред пазвите на каменния град
аз не жадувам за пожари.
Аз, закъснелият ти хладен брат,
в езика твой езика си опарил.
А колко нощи бурята гърмя
над северни сияния и прометеи.
И стихнала в Берлин, гърмеше в Петроград
с разблудни ескадронни епопеи.
Изпепелиха Златния телец
телета с огнени картечи.
Но знак ми даде трънений венец
и най-подир след сляпо четене
притихва бурята. Сред тишина
по сетната ти Стълба се изкачваме
в един език, от политика огрубял,
сред постмодерния миманс от знаци.
Какво е в Смирна днес – не знам.
Над София е островът на Витоша.
Историята – улична жена,
все тъй върви – през кръв и стихове.
МИТОИСТОРИЯ
Какво ще ни дадеш, историйо…
Н. Вапцаров
Между главите нa убитите
и главите на историята
израстват плевели, ръждясват брони.
До края на мита,
до края на света
куп кости на герои и горгони.
КЪМ МЕТАФИЗИЧНАТА ИСТОРИЯ
На Н. Бердяев
Този Зимен дворец с безчетни
колони и призрачни зали,
с картини и орнаменти.
Този зимен дворец,
сътворен от Ра/з/стрели и лед,
тъне в покой.
Цяла смърт няма да стигне
да обиколиш кухните,
да надникнеш в покоите на Царицата.
Сега лежиш досами царя,
споделяш плътта на принцесите.
А пред всички тайни изходи:
само звезди, звезди на будьоновки.
В ДВОРЕЦА НА НЕОЛИБЕРАЛНАТА МОНАРХИЯ
Това е салонът на историята,
отопляван от четири камини,
напомнящи фронтони на антични храмове,
върху които са наредени тотеми от Африка и Америка.
Креслата са от епохата на Луи ХІV-ти,
а махагоновите библиотеки са пълни с книги
от Ренесанса до Просвещението.
Картините вървят чак до Шагал,
преди умаленият модел на гилотина
/от чисто злато, с острие от диаманти/
да смути въображението на коронованите особи,
чести гости на този дом,
в който венецианските огледала
бездруго удвояват силата на Капитала
чрез соцарт бюстове на Маркс и Енгелс.
